Leonardo | ФОТО
Дата и час: Чет Мар 28, 2024 5:15 pm

Часовете са според зоната UTC + 2 часа




Напиши нова тема Отговори на тема  [ 19 мнения ]  Отиди на страница 1, 2  Следваща
Автор Съобщение
 Заглавие: перла в короната (Етиопия 20/21)
МнениеПубликувано на: Пет Дек 11, 2020 6:41 pm 
Offline

Регистриран на: Пет Мар 05, 2004 4:52 am
Мнения: 2296
Местоположение: Сопот
Име: Николай Йотов
Като дете в Плевен имахме грамофон с различна музика – джаз, класика, естрада. Но когато си пуснех Шехерезада на Корсаков изпадах в особено настроение. Утихвах и си представях пътешествия из далечни страни, виждах непознати простори.
Горе долу по това време четях Джек Лондон и задължителните приключенски романи. Освен, че ме водеше из планините, баща ми бе успял да избере апартамент с южно изложение и в по-ясни дни пътешествахме с бинокъла по билото на Стара Планина.
Сега си давам сметка, колко важна е целта, копнежа. Как може да живееш на най-хубавото място на света и да се въртиш в кръг, защото нямаш нещо по-добро към което да се стремиш. Пълният корем не пише стихове :-)

Геройствата, приключенията и пътешествията към които се стремях ме подготвяха за това да бъда различен. Дори целенасочено се моделирах в тази посока. Когато до автобусната спирка изсвирваха спирачки и всички хора поглеждаха натам, аз умишлено поглеждах наобратно. Потисках уличното си любопитство, но откривах различни неща в лицата на хората загледани в една точка.
После дойдоха промените, а хората продължаваха да пасат към пирамидите или да се спасяват поединично от фараоните. Постепенно свикнах да живея наобратно на другите. Когато те почиват през уикенда, аз се преструвам, че работя. Когато те работят, аз се правя че си почивам…

В края на тази зима избухна Корона кризата. С Ясен и Ицо успяхме да се приберем от Африка буквално в последният момент, но други като Андро, останаха заточени по 6 месеца с по купичка ориз в Азия.
Дойде пролетта, нямаше много парапланеристка работа, но с малко пари назаем от приятел успяхме да доизкараме до копривата и черешите. После нещата се посъвзеха и есента бе щедра на ученици и цветове. Най-важното бе, че нямах усещане за загубено време. Дори се потвърди, че кризата открива нови възможности. Вдъхновен от „Когато светът си събуваше потурите“ от Дивите Разкази на Хайтов, аз взех още пари назаем и купих охладител за една прекрасна домашна бира. Така, освен възвръщане на инвестицията, в Гнездото се заформи приятна атмосфера на филми, музика и беседи. Мястото си заживя собствен живот.
Е, има още много работа за вършене, но през ноември се появяват едни особени облаци, задухва един такъв вятър, че колкото и да си тъп се сещаш че е време да се отлита на юг.

Въпреки есенното Корона цунами, реших да не се снишавам, а рационално прецених рискове и възможности и реших да замина за Етиопия. Да, звучи налудничаво да се разболееш или да имаш инцидент в чужда страна в тия времена, но…
Купихме си билети, започнахме да договаряме тандемната кампания с местните ни партньори, като се опитвах да ги вкарам в конкуренция за да се повиши заплащането на пилотите. Идеята ми все още е да си направим зимна тандемна БГ комуна, като имитираме конкуренция по между си. Да, ама единият ни партньор се обърна към турски Олудениз пилот, които заради кризата летят за под 10 евро на полет.
Добре, че в Етиопия избухна гражданска война и турците се отказаха :-)
Странно е да четеш по новините как са падали ракети в градове в които си бил. Тази зима бях в размирната Тигрия и усетих напрежението и настроенията. По нататък ще опиша историята на този конфликт, но засега се очертава дълга партизанска война и подозрение към всичко летящо. Миналата година гърмяха покрай Антоан Жирар и без да има военни дейсвия. Тази година ще пропуснем ходенето на север, но може да се окаже добра възможност да открием нови стартове в южна Етиопия.
Следва...

_________________
www.nest.bg


Върнете се в началото
  Профил    +16 / -0 
 
 Заглавие: Re: перла в короната (Африка 20/21)
МнениеПубликувано на: Пет Дек 11, 2020 8:16 pm 
Offline

Регистриран на: Пет Мар 05, 2004 4:52 am
Мнения: 2296
Местоположение: Сопот
Име: Николай Йотов
С Ясен установихме, че никога не сме правили толкова старателни приготовления за пътешествието. Когато заминавах за Австралия си приготвих багажа за 2-3 часа, а сега се готвихме 4-5 дена напред. От една страна имахме това свободно време, но от друга не искахме да забравим нещо в тази сложна ситуация.
С наближаването на ПСР теста почнах да се параноясвам. Пазех се от излишни контакти, а когато няколко дена преди теста текнаха сополи, почнах да шмъркам вода през носа да си чистя синусите. За щастие египетските авиолинии продължаваха с евтините билети за около 400 долара, а мислено се подготвих и за варианта за положителен тест и пътуване по-късно. Обмислях и други варианти за фалшив тест, защото се оказа че не се води централен регистър на отрицателните тестове, а само на положителните.
Въобще, за разлика от по-развитите и дисциплинирани общества, в БГ и Африка има една приятна изостаналост и неефективност, която позволява на тарикатите да минават между капките. Представям си бъдеще със сериозни ограничения за пътуване. Ваксини, имузационни паспорти, приложения за следене по телефона и ткн. Едно време роптаех срещу проверки на биометричните данни. Приемах го като посегателство в личното пространство. Казвах си, че никога няма да стъпя в Щатите ако ще ми снемат отпечатъци и ирисови снимки. А след няколко години почнаха да го правят в Африка и ща не ща приех новите реалности. Както ще приема и бъдещето и правилата, предизвикани от Короната.
Но за всеки случай ударих една ракия 30 секунди преди да вляза в лабораторията. Ей така, за дезинфекция и късмет. Говореше се, че лаборатории Рамус дават повече отрицателни резултати, а тъй като идвах за ПСР тест за пътуване, не ми бръкнаха дълбоко в носа. За пробата в устата не се тревожех, защото ракията бе пивка и добре ми лепна по небцето и гърлото.
На другата сутрин ми се обадиха и казаха, че резултата ми е отрицателен. През деня изкочи непредвидена работа с един багер и 5 камиона пръст за паркинг пространства около Гнездото и късно вечерта тръгнах за Пловдив и Истанбул.
Турция е една от малкото страни без никакви ограничения, за разлика от Гърция, които освен ПСР тест за влизане вече правеха тестове на границата, забраняваха междуобластните пътувания и изискваха карантиниране на някакъв адрес. Явно, Турската империя се нуждае от движението на хора и стоки.
Друга пречка за пътуването можеше да са специфични изисквания на авиокомпанията, но разчитах на това че държавните Египетски авиолинии обслужват интереса на Египет да прилапа някакъв зимен туризъм, когато повечето конкурентни дестинации са блокирани.
Така отлетях на юг и със задоволство установих, че колкото повече приближавах сърцето на Африка, толкова повече падаха маските.
Самолета от Кайро до Адис бе пълен с 20 годишни етиопки. Студентки или домашни прислужници, които се връщаха за празниците в къщи. Глъч, суета, движение. Самолета заприлича на някакъв летящ кокошарник. Не им пукаше че самолета излита или каца, а се редяха на дълги опашки за тоалетната. Екипажа изнервено им обясняваше правилата, как да се закопчеят, как да поставят седалката. Отнясяха се към тях като с някакви животни. И на мен ми бяха леко досадни. Съседката даже искаше да й попълня здравната карта. Но след като допряхме земята всички почнаха да издават един специфичен африкански звук с вибриране с език. Радостното импулсивно ръкопляскане от успешното приземяване премина в ритмичен звук, като за танц. Тези, които до тогава се кръстеха и молеха започнаха да пеят звънки госпели. Бе красиво, искрено и чисто. Африка ми се усмихна :-) Дори намусените и надути стюарди се трогнаха и почнаха да се отнасят по-търпеливо и грижовно към тези деца.

_________________
www.nest.bg


Върнете се в началото
  Профил    +15 / -0 
 
 Заглавие: Re: перла в короната (Африка 20/21)
МнениеПубликувано на: Пон Дек 14, 2020 12:18 pm 
Offline

Регистриран на: Пет Мар 05, 2004 4:52 am
Мнения: 2296
Местоположение: Сопот
Име: Николай Йотов
За престъпниците Корона кризата сигурно е златна, защото отнема от ресурсите на държавата. Например, на летището в Адис този път не ми проверяваха пръстовите отпечатъци на влизане, както всеки друг път. Забавянето при проверката на тестове и история на пътуванията, пък кара другите проверяващи да претупват нещата. Маските пък станаха чудесно прикритие..
Заради войната в Тигрия, влизащият в страната багаж минаваше през 2 скенера. За първи път ме накараха да си отворя багажа, притеснявах се че бе пълен с джаджи, радиостанция и лютив спрей, но вниманието им беше насочено към мощните магнити на JBL колонката ми. Казах им, че не е бомба, пуснах им музика и се разделихме с усмивка.
Докато търсеха за колонката, ме питаха дали имам дрон. Един познат дето води туристи каза, че на някакъв негов клиент, полицията му е конфискувала дрона. Говори се, че войната в Тигрия се води с дронове и властите почват да стават подозрителни. С тая мода по дроновете по-простите, които не са ги виждали стават подозрителни към всичко необичайно.
Доскоро се обиждах като ни наричат парашутисти и търпеливо обяснявах, че летим от планини, а не скачаме от самолети. Сега си мисля, че е по-здравословно да ме мислят за парашутист, отколко за дрон :-)
Един полицай или войник би трябвало да има повече морални задръжки да стреля по парашутист, отколкото по някаква джаджа като дрон. Другото на което залагам е, че парашутиста е някак сам в небето, не изглежда толкова опасен и е по-ценен ако бъде заловен жив. Но знае ли човек, какво му е в главата на този дето ме държи на прицел?
…..
Като минах проверките поспах малко в летището до разсъмване за да падне цената на таксито. Естествено, че опитаха да ме минат по нощна тарифа, но като видяха готовността ми да ходя пеш се навиха и на дневната.
Адис ме посрещна със специфичната си миризма. Бе необичайно студен. Сигурно защото слънцето наближава своя минимум и вероятно заради приземното изпарение от отминалият дъждовен сезон.
Въпреки, че бе петък, градът като че ли имаше по-малко трафик, строителство и шумотевица. Сякаш короната и войната му бяха попарили вайба (vibe) като слана. Чужденците масово бяха напуснали Етиопия. Туристическата индустрия бе в колапс. Партньорите ни от Аба травъл, някога в топ 10 на туроператорските фирми, бяха пуснали кепенците и освободили персонала. Хубавото на цялата ситуация е, че сега е добро време да посетиш скъпи и претрупани от туристи места. Ето още една полза от това да не се движиш по течението, да гледаш наобратно, когато на спирката изсвирят спирачки. Кризите са златно време. Време за нови възможности, партньорства и приятелства.
Местните ни партньори изглеждаха учудени, че бяхме дошли в тия времена. Предполагам и за други изглеждаме смели и дори луди. Една приятелка наскоро ме определи като безотговорен. Мисля, че с развитието на консумативното общество, все повече хора искат някой друг да носи отговорност вместо тях. Погрешно считат, че като си платят за нещо, дори като се застраховат и край – грижите и рисковете ги поема някой друг и те се само се возят по пързалката, забавляват се. Знам, че увличам и вдъхновявам други хора, че имам късмет. Но този късмет е преувеличен. Зад него има постоянно мислене и трупане на опит.
Ето примерни разсъждения и решения за идването ми тук. Короната е реална, по-лоша форма на грип. Гриповете са по-лоши през зимата, когато е отслабен имунитета. Защо да не изкарам Короната в лятна обстановка със слънце и свежи плодове? Преди 2 години тръгнах от България с тежък грип (чак ми потече кръв от носа в самолета) и за 2 дена в Кения се оправих. Още преди Короната ми направи впечатление че Египетските авиолинии пръскаха в кабината за дезинфекциране на идващите от Европа, но никога не дезинфекцираха идващите от Африка. През лятото в Сопот имах странно сподавено кашляне за около седмица. Може да е било Короната. Може и да не е. Сигурно е опасно и скъпо ако ми се наложи интубиране и лечение в Етиопия, но считат че съм достатъчно млад, здрав и активен, че да имам тежки последици.
Относно гражданската война в Тигрия историята е следната. Още по времето на императора, те почват да се бунтуват, защото са неглижирани и изоставени на суши и глад от централната власт. После, въпреки че изповядват комунистическа идеология (в музея на съпротивата в столицата Мекеле наред с книги на Ленин имаше книги на Георги Димитров), те се борят активно срещу потисническият социалистически режим (Дерг) подкрепяни от американците през Судан. Изведнъж, тигрийската съпротива се оказва без противник, защото през 90-те масово падат социалистическите правителства. Така те вземат властта и подкрепяни от американците владеят Етиопия 27 години. Естествено, властта покварява. Корумпират се и чрез контрол върху чуждестранните инвестиции завладяват ресурсите на другите етноси. Представете си, че сте фермер от Оромия, идва някакъв чужденец, който иска да направи фабрика на вашата земя. По закон е длъжен да има местен партьор и той естествено избира някой тигриец с връзки с властта. Дават някакви смешни пари на оромеца и той вижда как плодородната му земя става собственост на някой от сушавата и неплодородна Тигрия. Оромия е най-голямата област в Етиопия и около 40% от населението. Тигрийците са 6% от населението. Така почнаха бунтовете и нещата отиваха на зле, но етиопците имат традиция в държавността (единствената неколонизирана държава в Африка) и си избраха добър компромис за лидер – Аби – баща мюсюлманин, майка християнка, оромец и работещ в разузнаването (т.е. верен на силовите структури и федералната власт). Той почна бързи реформи, сключи мир с Еритрея за да си осигури още един морски излаз (Джибути забогатяха от контрола на морският транспорт към Етиопия). Освен икономически, мира с Еритрея донесе военни ползи, защото разбунтувалите се тигрийци изведнъж се оказаха притиснати от федералните войски от юг и еритрейските от север. Направи ли ви впечатление как първо превзеха северните градове. След бързото превземането на столицата Мекеле предполагам, че ще се мине в някаква партизанска съпротива. Основната опасност за моя престой и дейност тук е да не почнат терористични актове. Но тигрийците са достатъчно намразени от другите етноси, че ще им е трудно да си съдействат с тях. За развитието на ситуацията трябва да се търси мнението на социолозите: обикновените тигрийци биха ли приели не сепаратистки лидери и партии, въпреки, че масово гласуваха за тези които предизвикаха конфликта. Междувременно, войната продължава на други фронтове. Бързо смениха банкнотите, за да отслабят икономически тигрийците с пачките (с които финансираха други етнически конфликти). Централната власт спря интернета, тока, горивата, но официално обвиниха че бунтовниците са разрушили комуникациите. Предполагам, че ще спрат тигрийската телевизия и ще почне масова пропаганда, колко добре е да се живее в голяма и силна Етиопия.
Та, за много от вас всичко, което се случва тук се описва с думата война. Някой дори може правят асоциации с гражданската война в Сирия или Йемен. Но ако се пазим от генерализиране и стереотипи, а вникнем в детайлите, причините и съотношенията на силите, то нещата не изглеждат толкова зле и може да има пълноценен живот в този хаос. Между другото, не трябва да забравяме и за разликата между виталността на Африка и застаряването и импотенцията на развитите общества. Погребение на единия край на селото не може да спре сватбата на другият. Дори смъртоносната Ебола не може да спре движението и живота.
Друго на което залагам е, че власите се опитват да омаловажат случващото се в Тигрия. За тях това не е гражданска война, а вътрешен конфликт движен от 50-100 политика, които иска да залови и вкара в затвора. Това, че в Тигрия има традиция и дори музей на съпротивата е обезпокояващо, но ако в миналото съпротивата е движена заради неглижирането на Тигрия от централната власт най-вече липса на помощ при суша и глад, сега хората са се изкатерили малко по пирамидата на Маслоу за човешките потребности и ГМО-то от Амерка сравнително бързо и евтино стига до нуждаещите се. Като бях в Тигрия видях как местните се кефят на Етиопски музиканти и обратното. Сега тигрийците са много по-гладни да се включат в глобализацията и модерният живот, а чрез сепаратизъм и изолация това ще стане много по-трудно, отколкото в големи държави и икономически блокове.
Генерализирането, стереотипите и клишетата ни пестят време в този поток от информация, който ни облива, но ни окастрят мисленето, тренировките по добиване на знания и използването на скрити възможности в невидими светове (абе мани я тая Африка).

….
Хубавото на кризата е, че пием натурални сокове за по левче и ядем големи плодови салата за по два. Интересното е, че в по-богатата и зелена Кения няма такава масова култура на джусове и салати. Те са само за богатите, а бедните маат угали (качамак) и чапати (питка хляб). Другото, което е характерно за Етиопия е спорта. Заради добрите резултати исветовните легенди в бягането, всяка неделя половината граждани ходят на църква, а другата половина бягат, карат колелета и спортуват. Целият Адис заприличва на спортна площадка.
Та и аз реших да поспортувам в неделя или по-скоро да се възползвам от слабият трафик в града и да отида да летя Етиопската версия на Витоша – планината Уечеча. Тръгнах с 400 бира (около 15 лв), като разчитах на евтините маршрутки, защото нямах пари за етиопската версия на Убер – Ride. Бях готов да се връщам обратно в хотела, но извадих късмет и хванах маршрутка за 15 бира (1 евро в банката е 45 бира, а на черно – 55). От там 2 часа пеш по склона на планината и към 11 си избрах едно място за излитане.
Както винаги, оказа се че съм тръгнал неподготвен, защото в раницата ми от лани имаше втори запасен парашут, който съм мъкнел излишно, но най-вече бях си забравил карабинерите за сбруята. Спомних си как в началото на летенето един варненски пилот бе пуснал свой ученик с връзките на обувките, защото бе забравил карабинерите. На един камък срязах връвта на вуйчовката на две и я омотах наместо карабинерите. За всеки случай добавих и две парапланеристки връвчици – от най-тънките, за да не разчитам само на един тип материал. След излитането, краката ми се навириха над нивото на главата, та през цялото време летях в леко присвита поза. Сетих се, че миналата година си бях давал екипировката на Ицо и после бях забравил да си я наглася.
Преди излитането наблюдавах облаците около час. Уечеча работи добре, но е трудно да я напуснеш заради ускоряването на вятъра около нея и низходящите отзад.
Отпред, към Адис и на юг в Рифт вали бе пълно с ниски кумулуси. Не знам защо ниските части на терена заработват толкова рано, а по-високите и силните (вкл. зад планината) бяха сини. По-късно изсиня навсякъде и само на определени места се образуваха конвергентни линии и зони.
След първото набиране над старта мислех да пусна напред, където имаше облаци, но бях ограничен от приземяващите се самолети, чиято глисада минаваше под нивото на старта и 3-4 км напред. Сляпото следване на склона нямаше да работи заради ефекта на „невидимата планина“, та направих нещо междинно и стигнах базата пред склона на около 3700 м (старта е 3100, терена около 2500). Спомних си един полет в края на лятото, когато пресякохме Пирин с таднема при ЮЗ вятър, насвирихме се в Бъндеришката долина, но преди Банско хванахме роторните кумулуси от вълната, която създава Пирин. После по конвергентната линия на тази вълна летяхме към Гоце Делчев и от там прескочихме към Родопи. Сега си представих подобно обтичане и ефекти от Уечеча, въпреки че прилича повече на заоблената Витоша, отколкото на острият рид на Пирин. Но с помощта на няколко парцаливи кумулуса, логиката ми сработи и заобиколих Уечеча от З. Целта ми бе да се придържам до пътя за Амбо, тъй като нямах наземен транспорт и бях с 10 лв в джоба (сутринта изхарчих част от тях за плодова салата и гъст сок от авокадо и манго с които изкарах цял ден).
Набиранията не бяха високи, но достатъчно чести и макар бавно, сравнително лесно стигнах Амбо, като по пътя разпознах масива на Дънди (с кратер с две целуващи се вулканични езера) и огледах село Гинци за нови стартове. Цял ден северно от мен седеше една дъълга облачна улица, на която ще трябва да отделя специално внимание някой ден.
Над Амбо се заформи обширна конвергентна зона и там се извадих най-високо – около 4000 м. Изкушавах се да продължа още по на запад държейки пътя за Судан, но нейде натам бях чувал за етнически конфликти и не бях сигурен до колко е безопасен района. Другото ми изкушение бе да пусна на Ю, към вулкана Уончи с кратера и насеченото му като архипелаг езеро. Но видях че пътя натам, макар и главен е черен и без забележим трафик. Спомних си как преди години бяха арестували едни швейцарски парапланеристи в Амбо, та реших да се връщам обратно срещу вятъра, към Адис и за всеки случай кацнах на около 5 км извън града до главният път.
Колкото и безлюдно място да бях избрал, пак се събраха 30 човека. Изглеждаха дружелюбни, но един от тях с по-прост вид и явно някакъв доносник на полицията не ме пускаше да си хвана стоп. Опитваше се да ме командва „sit down“, но не му се подчинявах, защото нямаше оръжие. Все пак останах на място, защото не знаех дали няма да ескалира тълпата от моето бягство. Междувременно разни пичове с джипове и микробуси искаха да ме качат на стоп, даже без пари. Убеждаваха лидерите на тълпата, но напразно. В началото имаше шанс да се измъкна ако бях стопирал посока Амбо (в чието полицейско искаше да ме прати и тълпата), но направих грешка да стопирам в обратната посока към Адис и това за тълпата бе недопустимо бягство.
По едно време дойде цивилен и униформен с калашник. После един полицейски джип. После друг. Показах им едно старо разрешително от преди 5 години, което добре че навремето бях качил във скайномад фото галрията от Етиопските ми пътешествия. Полиците и военните омекнаха, но все пак настояха да отидем наобратно към Амбо. За момент се обърках от тяхната вежливост, наистина ли към Амбо или все пак с тия дето искаха да ме закарат в Адис? Спомних си думите на Ал Капоне - можеш да постигнеш много повече с добра дума и пистолет в ръката, отколкото само с добра дума. Та казах на полицая - "you have the gun, you say where we go".
Джипката – пикап с двойна пейка по средата и докато пътувахме наобратно към Амбо направих забележка на полицая до мен да не си държи калашника в скута насочен към мен. Пътя е асфалтов, но друса по някога. Момчето се засмя, отклони цевта, но после се забавляваше да го насочва уж невинно към мен и викаше на колегите си да гледат моята реакция. Не чувствах гавра или лоша умисъл. Просто забавление, но знае ли човек. Нещо ме бъзикаха за Короната, засмяха се като си нахлузих бъфа. В цяло Амбо не видях нито един с маска. За разлика от Адис, където половината граждани и полицаи носят маски.
На влизане в полицейският участък бях респектиран от огромна фигура на козируващ полицай. Събраха се някакви началници. Показах им паспорта си и снимката с разрешението от телефона. Питаха ме з оригинала, но им казах че ми е в хотела в Адис. Явно не им се занимаваше с мен и ме пуснаха да си ходя. Решението го взе биг бос, средно висок набит човек с излъчване на войник, а не на полицай. За момент си засякохме погледите. В такива моменти се получава един zoom ефект на увеличение, когато виждаш очите на човека близко и ясно. Погледът му бе спокоен като на лъв, който може да те изяде, но може и да те пропусне ако не е гладен. Нищо лично, просто бизнес.
На излизане си направих селфи с изрязания силует на полицая, за да изглеждам като поредният глупав турист. После помолих полицаите да ми спрат някакъв транспорт към Адис, защото се стъмваше и нямах пари за хотел. Закараха ме до автогарата и след дълго чакане да се съберат достатъчно хора потеглихме към Адис. Това, че полицаят ми уговори транспорта бе добре, защото чувах местните да говорят фаренджи (чужденец) и контрат (т.е. да платя скъпо като за частно такси), та минах само с двоен билет за мен и крилото.
По принцип в Африка не се пътува нощем, но явно големи градове като Амбо и Адис са изключение. По пътя се разминахме с един преобърнат автобус и три линейки за пострадалите. По средата спирахме за пикаене в една тъмница, но нямаше проблеми.
Докато бях в полицията чух думата Сендафа. Явно са видели филмчето от миналата година, когато летяхме с двама извстни ТВ водещи от там. Тъй като в буса ме одумваха като фаренджи, парашут, то пуснах от телефона филмчето на пътниците и веднага подозрението се смени с топло и ентусиазирано отношение. Ако допуснем, че един милион човека са гледали филмчето по телевизията, то ми остават още 109 милиона, които да убедя, че парапланеризмът е неефективен за диверсия и шпионаж, а прекрасен спорт, хоби и начин на живот.

leonardo/flight/35723

https://ayvri.com/scene/49j7lv0zke/ckio ... 69leae6u0i

_________________
www.nest.bg


Върнете се в началото
  Профил    +20 / -0 
 
 Заглавие: Re: перла в короната (Африка 20/21)
МнениеПубликувано на: Съб Дек 19, 2020 9:04 pm 
Offline

Регистриран на: Пет Мар 05, 2004 4:52 am
Мнения: 2296
Местоположение: Сопот
Име: Николай Йотов
Все някога ще се изчерпя. Нищо няма да ме трогва или няма да искам да го споделям. Писането ми е тренировка по подреждане и моделиране на мисли. Мислите водят до просветления. Писането носи облекчение, от добро и от лошо. Писането те освобождава и помага да вървиш напред.
Не трябва да се прекалява с писането, особено когато пишеш заради себе си. Иначе лесно залиташ във фантасмагории. Писането трябва да се редува с проверки на реалността, истината и природата.
Пиша и да общувам. Приемете го като извинение, че не намирам време да си пия ракията с Вас. Наздраве!
…………..
Оказа се, че не е достатъчно да си смел за да постигнеш някаква трудна цел. Трябва и другите въвлечени да са такива.
С Ясен рискувахме пандемията и гражданската война и дойдохме в Етиопия, но местните ни партньори се оказаха неподготвени. Още нямаме работа, още чакаме някакви разрешения. Има някакво ослушване. Напомня ми навремето в Египет, преди Арабската пролет, когато домакините ми се страхуваха от властите, а аз разчитах на статута си на свещена туристическа крава и все ги ръчках да проверим тоя или оня баир, от който в последствие излизаше някой с оръжие и ни казваше, че не може. Същото е, когато някой чужденец дойде на Сопот и тъй като не знае, че дадена зона е опасна, минава през нея и прави страхотен полет, докато ние местните мигаме на парцали, въпреки огромният си опит.
Липсата на работа и най-вече неизвестността почна да ни изнервя. Това се отрази и на отношенията ни с Ясен, с когото делим стая в хотела. В Етиопия е забранено двама мъже да спят на едно легло. Нарушителите подлежат на арест и дори „лечение“, чрез изтезания. Нормално за това силно религиозно общество и степен на развитие.
Въпреки, че не спим в едно легло, с Ясен имаме особена връзка. Говорим си с часове по телефона, вълнуваме се от общи въпроси, но по други сме тотално различни. За много хора, разликите са повод за мрънкане, а при нас са богатство – всеки има какво да вземе от другият и това продължава години, защото не спираме да се развиваме и обогатяваме. Няма власт, задължения, рутина. Уж случайни срещи между свободни хора, които раждат нещо красиво:

Изображение

Изображение

Изображение

Изображение

Изображение


Пътешествието до Бутаджира ни отне два дни. Пътуването бе както обикновено по-дълго от очакваното. Старта на Кела бе обрасъл с посадените евкалипти. След малко храсталене, слязохме до долнта тераса и намерихме нов старт, като дадохме 3 евро на трима местни да ни го почистят и да ни споменават с добро. След малък прелет стигнахме до първите кратери от алеята на кратерите и ги зареяхме до залез за радост на тълпата.
Десетте километра до Бутаджира ги минахме в тъмницата с баджадж (индийска триколка) без светлини. В хотел КАФ ни поискаха 500 бира за стая с две легла, но като разбрахме че това е цена за чужденци се оплакахме от дискриминация и свалихме цената на 400. Най-хубавият горещ душ засега.
Между временно установих че ми няма паспорта и се вкарах в една параноя, как ще изследвам Етиопия без документи, като навсякъде ме проверяват полицаи. Ясен ми обмени 20 долара в банката, поне да имам някакви пари.
След обичайният театър и мотане в автогарата хванахме микробус към старта на върха на платото. Летял съм няколко пъти от там, но никога не съм се вадил сериозно. Зад ръба на платото още сутринта се бе заформила прекрасна и висока конвергенция. Пред старта имаше термика и лесно се набрахме в нея в компанията на лешоядите. Ясен превключи на състезателен режим и отпраши реейки ръба на платото. Аз поизвъртах по-силните балони, защото крилото ми бе слабо на планиране. Когато ръба приближи облачната улица рискувах и се качих на втория етаж, под базата. Така настигнах Ясен и почнах да го увещавам да отцепим на прелет навътре в планината, вместо да бутаме срещу вятъра следвайки пътя за Адис. От една на страна на Ясен му е по-лесно с добро и бързо крило срещу вятъра, от друга му бе студено на ръцете и ме псуваше дето му бях казал че базите в Бутаджира са ниски и не си бе взел дебелите ръкавици. Аз бях без ръкавици и в базата на 4600 почна да ми става студено на ръцете, та си ги заврях в ръкавите.
По едно време една термика ни събра и подмамих Ясен че след пресичането на планината ни чака оживеният път за Джима (оказа се че е 20 км по далече от колкото си мислех). След пресичането на един прекрасен терен излязохме от планината, облаците свършиха и ни посрещна насрещен вятър. Ясен цепи направо, а аз след едно ниско вадене и малко жокери от едни лешояди се извадих до 4000 м и достигнах град Тулу Боло на главният път Джима-Адис. Ясен бе кацнал малко преди него, но го арестуваха и докараха до града. Мен също ме закараха в полицейският участък, където поради липсата на паспорт бях много щастлив да намеря друг парапланерист с документи, към когото да се закача. Сам парапланерист е по-подозрителен за полицаите, отколото двама - особено чужденци. Бяха дружелюбни и след като Ясен им показа разрешението от телефона си ни пуснаха да си ходим. За всеки случай им пуснах филмчето на една от популярните им телевизии с тандемните полети от Сендафа. Надявам се, че полицаите по разни села и паланки са спокойни, че щом са ни давали по телевизията, то едва ли вършим нещо нередно, иначе властите ще са ни проверили.
Като ни пуснаха, хванахме маршрутка за Адис, но за съжаление ни закара само до края му. Щом се стъмни се сменя бизнес модела и бусовете дето навлизат навътре в града рязко намаляват. Пътуването на едро се сменя с пътуване на дребно и благодарение на един доктор, сменихме 3 транспорта докато се доберем до хотела към 9 вечерта. Не ми се мисли къде щяхме да бъдем и какво щяхме да правим ако се бяхме удавили преди главният път.
Днеска сортираме снимки от хубавата фото сесия. Озон трябва да са доволни.
По едно време отидох да си измия краката и по пътя към тоалетната един ми подсвирна. Качих си крака в мивката и той отвори врата и каза: Fuck me!
Казах му "NO", но той понече да влезе. Казах му по-строго "GO OUT", а той почна да ми се моли като разгонена кучка: "Please, fuck me. Come to my room. Please!".
Повторих му "NO" и той си тръгна. Прибрах се в стаята и споделих с Ясен, който каза да го приема като комплимент, че съм бил привлекателен. Въобще не се трогнах, никога не съм изпадал в подобна ситуация и се почивствах замърсен. После, същият налиташе на Ясен. Може би, музиката която пуска прави хотелската ни стая да изглежда твърде купонджийска и привлича повече внимание. Предните дни Ясен се опитваше да ме убеждава да се обличам по привлекателно и шарено като него. Нека той да е принца, а аз ще си остана войник :wink:
И ето още една снимка за промивка на душата:

Изображение
Ицо, виждаш ли вулкана Зукуала в далечината :D

_________________
www.nest.bg


Върнете се в началото
  Профил    +12 / -0 
 
 Заглавие: Re: перла в короната (Африка 20/21)
МнениеПубликувано на: Пон Дек 21, 2020 10:25 am 
Offline

Регистриран на: Пет Мар 05, 2004 4:52 am
Мнения: 2296
Местоположение: Сопот
Име: Николай Йотов
Гей параноята излезе вярна. Оказахме се в центъра на гей симпозиум. Отивам до тоалетната, вътре се оказва че има някой, извинявам се и излизам, а той ми вика “Come in”. Друг, пък ме пресреща в коридора и учтиво казва “Good morning” почесвайки се за тъшаците. Трети си фръцка гъза като ходи. Четвърти се разхожда гол, препасан с кърпа по коридора. Редовно има някакви хора стоящи на стълбите и чакащи нещо, като проститутките на улицата отвън. Като минавам по коридора, пред мен и зад мен се отварят и затварят някакви врати, от които се подават някакви глави и после бързо се шмугват като мишоци.
Оказа се, че спим в блок G, G като gay. Трябва да проверя в другите блокове дали е също положението. Ще пропусна блок B, че там може да са bisexual. Дано да е временно явление, уикенд гей парти. Жалко, ако историческото Таиту се е превърнало в гей бордей. Каква съдба за първият хотел в Етиопия. Не може да се лежи на стара слава. Непрекъснато трябва да се развиваш и движиш напред, иначе деградираш.
Възприемам засилването на гей културата, като признак за деградация на обществото. Да, харесвам книги, музика и филми направени от хомосексуалисти. Не съм като разни масови форми на red neck, които се вкарват във вътрешни противоречия, отричайки нещо красиво, само защото е създадено от някой, който не харесват.
Съгласен съм, че няма 100% мъж или жена. Във всеки от нас има по малко или много от другият пол. Приемам, че някой просто се ражда в друго тяло. Но, не приемам крещенето на гей културата, показността. Не може ли да го правят дискретно? Ако някой се роди грозен, трябва ли да го парадира пред света? Ако при някой природата е направила грешка, не трябва ли да я прикрива? Света свикна с хомосексуалността, не я преследва или дискриминира. Даже промениха критериите за Оскар, където номинират филми отличаващи жените, черните и хомосексуалните.
Струпването на много хора в големи градове като Адис, води до оформяне на големи групи млади и активни хора, които водят сравнително беден живот. Трудно им е да осигурят жилище, стабилни доходи и сигурността, която всяка жена изисква за създаване на семейство. Така, става все по-трудно и скъпо с жените и тъй като нагона не спира да работи, по-лесно и евтино е да изпередастееш, дори и да не си роден в погрешното тяло. Настъпва нещо като мълчалив отказ от конкуренция, където мъжете трябва да се борят за жените, което винаги е движило Еволюцията. Либидото и агресията се пренасочват другаде. Интелектуализация, творчество, но също така извращения и пилеене на ресурси. Строим Вавилоновата кула, искаме да бъдем Бог, но говорим на все по-различни езици, разпадаме се на микро племена.
…………

В неделята, с Ясен решихме да летим от Уечеча и опитаме да стигнем Дънди кратера с двете целуващи се езера за поредната Озон фото сесия.
Излетях с някакво връзване, кацнах на склона долу, от където пак излетях изкатервайки склона с реене. Мястото работи страхотно всеки път. Ясен искаше да държим планината с реене, но склона бе силно засенчен и там свършваха низходящите опашки на облаците. Класическа картина за работата на невидимата планина, та излязох напред и се извадих с лекота до базата. Докато го изчакам позагубих около 200 метра и отказах да го последвам за директното пресичане на планината. Хем нямам неговият глайд, хем почвам от по-ниско.
Заобиколих планината от юг, минах над едни красиви гладки скали, изтекох от ЮЗ и леко се набутах в ротора да понабера в едни роторни термики. Планината разцепваше потока и зад нея той се събираше отново, оформяйки сочна облачна улица, където отново се събрахме с Ясен.
Летенето напред бе лесно. Цвъкаха кумулуси, дори и да изтървеш някой цикъл, имаш предостатъчно място и време да продължиш напред и хванеш друг.
Преди Дънди вулкана завихме на ЮЗ, странично на ЮИ вятър. Дълго планиране, вадене от ниско и отново в джаза в базата на 4000м. Използвахме тлъстата конвергенция за да напреднем още на юг, преди да атакуваме вулкана повече по вятъра. Южната му част почна да засенчва. Залепих се за най-високата част по ръба на кратера, на едно място което от гугъл ърт проучвания бях харесал за старт. Ставаше за зарейване, но засенчването напредваше и пуснах на СИ, странично на вятъра да изляза от високия терен и си осигуря малко височина над полегатият слънчев терен отдолу. Наклона на склона съвпадаше с траекторията ми и дълго летях на 100-200 метра над терена. Уцелих някакво качване и го завъртях веднага. Беше слабо, но устойчиво, което ми позволи да претърся по-голяма зона наоколо. Ясен също се включи и си казах, че сега двамата ще е по-лесно да се извадим. Но 3-4 лешояда ми показаха добро качване отпред, отидох натам и наистина бе добро. Трябва да ги почерпя. С тялото си. Като умра.
Извадихме се до базата, пуснахме към кратера за кратка фотосесия и се върнахме обратно в термиката.
От там, Ясен реши да се връща към Адис срещу вятъра, а аз пуснах по вятъра към Амбо, като се движих с 60-70 км/ч без спийд.
Прогнозираното сборище на ветрове в Амбо не се сбъдна. Вятърът си остана все така силен, което ми ограничи избора на кацалки. Бях ниско над града, разпознах автогарата и реших да кацна в покрайнините, че да ходя минимално до нея.
За съжаление, нямах възможност да направя любимият си "анти тълпа" заход, при който летя с голяма скорост по вятъра, отдалечавайки се максимално и в последният момент завивам срещу вятъра и кацам. Всякакви други заходи, S-ки и дълго летене срещу вятъра ориентира тълпата за мястото на кацане и трябва да се минимизира. Понякога, умишлено въртя на едно място за да събера тълпата, а после правя дългото планиране по вятъра, поне да ги изморя и спечеля време, докато стигнат до мене.
Та още преди да кацна, те почнаха да тичат към мен. За около 20-30 секунди натъпках крилото и сбруята в раницата и те вече бяха стотина. След още две минути бяха няколко стотин. След десетина минути - около 2 хиляди.
Нарастването на тълпата се усети веднага със сгъстяването на кръга около мен. Младежите около мен бързо осъзнаха, че и те са в капана на тълпата и поеха инициативата да ме мъкнат нанякъде. Изведнъж въздухът стана по плътен от водата. Един ме държеше за китката, друг за рамото, трети за раницата и ме дърпаха в една посока. Други ми държаха здраво другата ръка и ме дърпаха в обратна посока. Нечия ръка ми бръкна в джоба на панталона. Едни ме бутаха отзад, други ме спираха отпред. Но, все пак се движихме към пътя, като понякога прегазвахме някое дребно дете. Там, искаха да ме качат на един мотор за да ме измъкнат, но тълпата не даваше, заформи се спор и боричкане. Един младеж размахваше чук. Някой ми разкопчаваше раницата отзад.
В този критичен момент осъзнах, че движението е живот и поех инициативата. Отказах мотора и казах на тези, около мен, които искаха да ми помогнат да ходим към полицията. Не знаех на къде е, но важното бе да се движим. Нужно бе известно време и усилия да се задвижи спрялата огромна маса. Продължаваха да прииждат от всякъде.
Чел съм по новините за прегазени и загинали хора по стадиони, но там все пак тълпата иска да се движи в някаква посока, например да избяга от пожар. Тук тълпата искаше мен. Налягането в центъра нарастваше, като гравитационна аномалия. Обратното на Големият Взрив във Вселената. Трябва да се движим. Без значение накъде. Движението е живот. Виках механично на околните "Police. Police". На тях им виках, а на ум се молех. Нека достигнем по-скоро полицията. Ако ще да преспя цяла нощ в карцера с банда гейове и да ме хапят маларийни комари. Важното е да се измъкна жив!
И О, чудо! Полицията дойде. Бяха двама със сини униформи с калашници. Явно имаха опит в бунтовното Амбо. Тази пролет бяха убили един Оромски певец и в последвалите размирици бяха загинали 166 човека.
Полицаите ускориха движението на тълпата и това намали човекоплътността около мен. Така успяха да ме отделят и ме качиха на брега до пътя опрени до оградата на къщите. Дълбоката канавка бе като демаркационна линия. От едната страна бяхме с двамата полицаи с автомати и около десетина цивилни и възрастни. От другата бе необузданата млада сила на Етиопия и Африка. Тъй като тълпата от другата страна продължаваше да нараства, след 2 минути полицаите ме помъкнаха покрай оградата и се шмугнахме в първата пряка, като оставяха по няколко човека да разгонва тълпата да не ни следва.
Така, в лабиринта от улички оставяха по няколко човека на всяка пресечка да забавя следването на тълпата.
Набутаха ме в едно дворче на нещо като мини полицейско. Предложиха ми стол. След 5 минути дойде джипка пълна с въоръжени с автомати войници. Качиха ме е шофьора ме попита като таксиджия накъде да кара. Ако не бях изплашен, сигурно щях да се разсмея изтерично. Не можех да повярвам. Преди малко щях да умра, а сега ми предлагат да ме закарат вкъщи. Очаквах поне да ме закарат в полицейското. Да ми набиват канчето за хаоса, който сътворих. Абсурд. Пародия. От едната крайност в другата. Казах им, че ще се прибирам в Адис и отидохме до автогарата. Почнаха да ми търсят транспорт, като дори гледаха да е такъв, който ще ме закара по-близо до центъра.
На обширната автогара пак бях център на внимание покрай войниците с джипката.
Беше неделя и нямаше много транспорт. Не успяха да ми намерят кола за Адис, но ми казаха да чакам и ми пожелаха “Good luck”. Дадох им шоколада си от неприкосновеният си запас за летене и се извиних за пореден път за хаоса, който причиних.
Почна поредното дълго чакане на транспорт. Пак имаше повече хора, отколкото коли. Някой ще замръкне тук. Разни любопитковци ме наобградиха, говорихме си вяло и почнах да се чудя дали да не зарежа автогарата и да отида на главният път да стопирам нещо докато е светло. Също така през автогарата минават изрядните маршрутки, а отпред често гъмжи с такива дето карат черни курсове. За пореден път Ясене, търпението се възнагради, защото ме извикаха и натовариха на една маршрутка, която да ме закара близо до хотела. Оказа се, че заръката на войниците да ми намерят транспорт бе взета сериозно и цялата автогара работеше за мен. От началника, до викачите, посредниците и товарачите.
По пътя наобратно минахме през Гинци, където успях да подам 200 бира на Ясен през прозореца, че да има за прибиране към Адис и хотела. Полицията го бе задържали за по-дълго време и не го пускаха току така. Даже се обадиха на шефа на туроператорската фирма, чрез която получихме разрешението за парапланеризъм. Може би им бях наострил вниманието от прелитането си над Гинци предната неделя.

И някои изводи от днеска:
- По-далечното кацане, може да бъде и по-бързо прибиране
- Добре, че Ясен не кацна с мен, защото с бавното си скатаване нямаше никакъв шанс с тълпата. Щяха да го обезкостят.
- Представете си, че тълпата прегази и нарани дете. Кой е виновен? Тълпата е анонимна. Ти си я създал.
- Освен заради по-лесният транспорт, част от идеята ми за кацането ми в Амбо бе да покажа на местните, че летенето е нещо обичайно и се практикува редовно. Миналата неделя шефа на полицията каза, че няма проблем и сега исках да затвърдя статуквото, исках да спечеля района на Амбо за бъдещи полети и пилоти. Грешката ми бе, че кацнах твърде близо. Не се съобразих с масата. Има една критична маса, отвъд която нещата лесно излизат извън контрол. Просто трябва да се каца далече от населени места, независимо от трудностите с транспорта. Може би сме изпреварили времето си. Може би Етиопия все още не е готова за парапланеризъм. Може би трябва да дойдем след години, когато всичко е скъпо и ограничено, когато има въздушни пространства.
......

leonardo/flight/35730

Изображение

Изображение

Изображение

Изображение

Изображение

Изображение

Изображение

_________________
www.nest.bg


Върнете се в началото
  Профил    +19 / -0 
 
 Заглавие: Re: перла в короната (Африка 20/21)
МнениеПубликувано на: Вто Дек 22, 2020 5:45 pm 
Offline

Регистриран на: Вто Мар 09, 2004 10:18 am
Мнения: 1283
Местоположение: село Величково
Име: Владимир Чорбаджийски
Ебахти и мангалите... Ебахти и цирка... Ники, ти си направо от отбора на будителите бре... :) :) :)

_________________
Летеше с Element Air ... Жълто червен.
Правилните решения и действия идват от опита, който се получава от грешни решения и действия!


Върнете се в началото
  Профил    +1 / -2 
 
 Заглавие: Re:перла в короната (Африка 20/21)
МнениеПубликувано на: Сря Дек 23, 2020 10:37 pm 
Offline

Регистриран на: Нед Юли 24, 2011 12:56 am
Мнения: 91
Може би и някой друг освен Ники трябва да сподели своите впечатления от Етиопия. Вече доста хора са ходили. Ясен, Ицо?
Аз мога да споделя моите. За мен - летя от 10 години. Редовно, но не толкова колкото ми се иска. Свикнал съм основно на летене във високи планини, най-често в Алпите в Швейцария, където живея. Етиопия беше някъде 10та страна от тъй наречения "трети свят", която посещавам с цел летене. Бях там миналата година. Преди това бяхме с Ники в Кения. Бих сложил другите 9 в една категория (+/- нивото на България) и Етиопия в съвсем отделна категория. Това беше единствения път, когато качвайки се в самолета наобратно си отдъхнах с облекчение. "Пфууу, оцелях!" Но беше и мястото, което остави в мен най-ярки спомени и емоции. И колкото повече се отдалечавам от преживяното и "шока" преминава, толкова повече се замислям с усмивка и мисля, че това което видях ме е обогатило. Дали бих отишъл пак - да бих. По-време на пандемия и гражданска война - не, не бих. Дали бих летял безгрижно кацайки, където искам - не, не бих.
Етиопия е истинско приключение. Непрокварено от масовия туризъм и неговите облаги.
Георгафията и е "на обратно" от това, което познаваме. Равни безкрайни полета на около 2500 мнв, прорязани от огромни каньони, в дъното, на които са реките. "Антипланини". 115 милиона, половината деца, равномерно разпределени в селца и градчета. Дива природа почти не съществува, навсякъде "цивилизация". Антропоцен от столетия. В изолация и с неговите правила. Начина на живот е като този, на нашите прадеди от 18 век. Информация, електричество, но и социално неравенство почти няма. Някой спомена "мангали". Не не са. Нашите цигани имат много по-висок стандарт и лек живот. Порази ме липсата на неравенство. Богати няма. Малко средна скласа в градовете. Селяните задружно на земята си. Но са бедни. Много бедни. На много места, всъщност непрестанно, чувахме "money, money". Веднъж едни деца обърнаха на "food, food". Стана ми някак си мъчно и се замислих, дали ние с нашите скъпи джаджи им помагаме с нашите туристически долари или им вредим, изтъквайки тяхната бедност.
Веднъж след полет от Лалибела кацнах сам на един "хубах" черен път. Наобиколи ме бързо тълпа, някои с пушки и ме повлече течението. Хубавият черен път беше такъв само на 99%. Останалия 1% бяха деретата, които нямаха отводняване бяха с дълбоки ерозии, така че дори и мотор не можеше да мине. Само пеш. И тръгнахме с тълпата. Един знаеше някоя дума английски и повтаряше " transfer the money to the management". Повтаряше го 3-4 пъти в минута, носейки пушката си. Ходихме 3 часа, т.е. около 600 пъти " transfer the money to the management". Какъв management тук? Измъкнаха ми фланелката от Охрид от крилото, сега някой там гордо носи Sky Camp 2015. Полицията ме спаси в крайна сметка. Беше най-хубавия и единствен за сега арест за мен. Намериха ми и мотор да се прибера до Лалибела на около 50 км. След часове бавене най-сетне тръгнахме и тъкмо се стъмни. Той нямаше фар...Моя iPhone има. Така с 60-80 км/ч по черни пътища през села без ток и хиени около пътя продължихме. По средата спряхме и той попита "На къде?". Как на къде, Лалибела...? Всъщност не го знаеше най-големия и единствен град в околността, познат в целия свят със своите скални църкви. Информация и електричество... След много псувни на български се оказа, че Гугъла знае пътя. Едновременно съм фар и навигация. Пристигнахме. Споменах ли, че бях на около 20-30 км от границата с Тигрия, където е войната. Това е полета https://www.xcontest.org/2020/world/en/ ... 2020/09:45
На път с другите минахме през Гондар и Бахир Дар. Там падаха ракети миналия месец.
Условията в небето бяха за мен предизвикателство. Стартовете обикновенно са отвеси на ръба на ерозии. Термиките са силни, ветровете променят посоката си. Различно е от европейските планини. Базата е между 4-5000 мнв. Няма прашни дяволи, кацането е лесно, стига да не удариш някой от тълпата. В случай на сериозен инцидент пострадалият ще трябва да се задоволи с естественото развитие на своите травми. За разлика от Кения, няма опасност да бъдеш изяден или намушкан от нещо след кацане, защото етиопците отдавна са изяли всичко.
Топлата вода в хотелите е върха на лукса. Също храна различна от инджера. Бирата е страхотна, все едно си в Германия. Кафето също, произлизайки от там.
Това е за мен Етиопия. Далеч от модерния свят. Безкрайно опасна, но и вълнуваща и обогатяваща. Сега, ако жена ми се оплаква и се чуди какво да правим с бебето ни й казвам "Ами как правят хората в Етиопия?". Сърди се...
Ники, това с тълпата безпорно е зрелище и приключение. Но за теб по-скоро приятно ли е или не? Просто от интерес питам.

_________________
Владислав Борисов
Ozone Alpina 4

"Колкото по-високо летим, толкова по-малки изглеждаме в очите на тези, които не могат да летят."
Ф. Ницше.


Върнете се в началото
  Профил    +9 / -0 
 
 Заглавие: Re: перла в короната (Африка 20/21)
МнениеПубликувано на: Чет Дек 24, 2020 8:23 am 
Offline

Регистриран на: Пет Мар 05, 2004 4:52 am
Мнения: 2296
Местоположение: Сопот
Име: Николай Йотов
След случката с тълпата, Ясен ми насочи вниманието към книгата "Парфюм", където главният герой създава толкова въздействащ аромат, че тълпата полудява. Привличането към него е толкова силно, че накрая го разкъсват и изяждат. От любов.
Според Учителят, всеки един от тълпата се самоидентифицира с идващият от небето човек. Между другото, като бях в Египет, ползваха думата "Мазалат" за парашутист и парапланерист. Попитах ги за друго значение, защото в България си имаме връх Мазалат, отпреди създаването на парашутизма. Оказа се, че "Мазалат" означава "идващ от небето"...

По принцип и в конкретната случка изхождам от това, че всички са добронамерени, стремят се към нещо възвисено, като летенето, но когато всички искат да са мен може да стане опасно. Може би случката с тълпата е пример, че много добро не е на добро.
Проблема с отъждествяването с някой друг съм го виждал и в соло варианти, няма нужда от тълпа. Достатъчно е да имаш сравнително сит, но психически нестабилен и изпразнен от съдържание индивид, каквито има в изобилие в по-развитите западни общества.
Например, убиецът на Джон Ленън, толкова си повярвал, че е Джон Ленън, че оригинала почва да му пречи, да го засенчва... част от рисковете да си вдъхновител...

Та, Владо на въпроса ти дали ми е приятно, ще отговоря като Меснер - не ми пука за славата, искам да преживея неща, които ме обогатяват. Да, в тълпата не ми бе приятно, но сега се чувствам приятно, че съм го оцелял и преживял. Научих още неща, да не се предавам (по едно време ми идеше да прегърна крилото и се свия на топка в центъра на тълпата), да улавям критичните моменти и поемам инициативата и да не спираме да вървим напред. Научих, че застоя носи смърт, а движението - живот.
Освен от знанията, сега се чувствам по-силен и подготвен за бъдещи подобни ситуации (ако се случат, без да ги търся). Приятно е да се чувстваш силен. Силата дава свобода, дори и да не я ползваш!

Етиопия толкова ми е завладяла въображението, не само с летенето, а и както казваш с това, че понякога можеш да кацнеш в 18-ти век. Надявам се да мога да се наслаждавам на това приключение години напред. Да пионерствам и експериментирам. Първо със себе си, а после с другите, които водя или обучавам, щом преценя, че е "survivable" ;-)

_________________
www.nest.bg


Върнете се в началото
  Профил    +7 / -1 
 
 Заглавие: Re: перла в короната (Африка 20/21)
МнениеПубликувано на: Съб Яну 09, 2021 9:11 pm 
Offline

Регистриран на: Пет Мар 05, 2004 4:52 am
Мнения: 2296
Местоположение: Сопот
Име: Николай Йотов
Днес, един етиопски пасажер ме трогна с реакцията си спрямо полета. Бе спечен от страх и се държеше така здраво за везните, та чак му побеляха кокалчетата на ръцете. Въпреки всичко, радваше се на полета като дете. Няколко пъти ми казваше "Не знам как да ти се отблагодаря. Ако стана милионер ще ти дам милиони". Отговорих му, че е достатъчно да разказва и на другите, колко хубаво е да се лети. Опитвах се да го отпусна, накрая дори успя да си разпери ръцете като птица. Възхитен от смелостта ми да летя ми каза "Ти имаш две сърца!"

_________________
www.nest.bg


Върнете се в началото
  Профил    +9 / -0 
 
 Заглавие: Re: перла в короната (Африка 20/21)
МнениеПубликувано на: Пон Яну 11, 2021 2:27 pm 
Offline

Регистриран на: Вто Мар 09, 2004 10:18 am
Мнения: 1283
Местоположение: село Величково
Име: Владимир Чорбаджийски
Ники, Адаш,
Разбрах мотивацията ви да летите на такива места... Самият аз неколкократно в живота си съм попадал в много тежки и опасни ситуации, и след това съм си казвал "Оцелях и този път" и " Господ пак ми запази тъпата глава за по-нататък." :mrgreen: :mrgreen:
Единствената разлика е, че аз съм си казвал тези думи в Непал, в Памир и Тян Шан след изкачвания по седем и осемхилядници, а не в Кения, или Етиопия... Ама при вас май е било по-страшно просто, защото приключенията при вас са свързани с тълпи от непредсказуеми хора, а не само с жестоки природни условия. До като при мен всичко е зависело от волята, умът, упоритостта и усилията ми, при вас нещата са зависели от някаква огромна тълпа индивиди (мангали), която по никакъв начин няма как да подчиниш на волята, упоритостта и усилията си. За това вашето приключение на мен ми се вижда доста по-страшно и опасно. :wink:

_________________
Летеше с Element Air ... Жълто червен.
Правилните решения и действия идват от опита, който се получава от грешни решения и действия!


Върнете се в началото
  Профил    +4 / -3 
 
 Заглавие: Re: перла в короната (Африка 20/21)
МнениеПубликувано на: Сря Яну 13, 2021 8:19 pm 
Offline

Регистриран на: Пет Мар 05, 2004 4:52 am
Мнения: 2296
Местоположение: Сопот
Име: Николай Йотов
Владич, когато заминавах за първи път към Етиопия разни познати коментираха "мани ги тия, те още ходят по дърветата". На едно от следващите ми ходения трябваше спешно да си почистя матрицата на апарата от прах и коментара на човека в София при когото отидох бе "а, аз там не отивам, че какъвто съм пълничък ще ме изядат някъде".
Когато пристигнах за първи път в Етиопия хората ми дойдоха в повече. Бяха навсякъде. На старта, на кацалката, на път за хотела, на път от хотела. Като кукички, дето гледат да се закачат за някого или нещо. Почти ми писна и още на първата седмица исках да се прибирам в къщи. Радвам се, че тогава стиснах зъби и десет години по-късно греба с пълни шепи и още повече ми се дава.
Етиопия е бедна, но щедра!
Това, което ми помогна да преодолея човешкият фактор бе любовта ми към планините и летенето. Когато ме заобградеше някоя тълпа, през телата на хората аз продължавах да виждам облаци, птици, клатещи се от вятъра дървета...
Въпреки, че не съм много социален, постепенно почнах да приемам и хората. Най-малкото от благодарност, че са поизбили малко лъвове и хиени за моята безопасност, прокарали са пътищата към моите стартове, поизсекли са горите за моите кацалки.
Постепенно, почнах да ги опознавам. Заради мюсюлманските нашествия и колониализма, етиопците са живели в изолация в непристъпните планини, през повечето време от съществуването си. Държавата и писмеността им са по стари от Библията. Имат държавност, традиции и морал може би по-стойностни от нашите. Даже на спирките в Адис си чакат реда на опашка. Да, бедни са и сигурно културно неразвити, но дори и това е плюс за мен. Понякога имам чувството че съм в Индия преди стотици и хиляди години, когато се е раждал будизма и мъдростта. За разлика от България, виждам чистота, искреност, любознание, стремеж към усъвършенстване, желание за живот. Виждам много повече хора, които искат да ми помогнат, въпреки езиковата бариера и несръчността понякога.
Та Владич, принизяваш се като ги наричаш мангали. За западно европейците ние сме също мангали, независимо колко Сулевци и Пулевци ще изкараме на сцената. Препоръчвам хората да пътуват за да се лекуват от расизъм и национализъм. Жалко, че при теб не работи. Жалко за многото ти пътешествия, щом не си успял да оцениш хората. Щеше да разбереш, че всички сме еднакви. Разликите са в първите 7 години, средата, културата. Ако поживееш няколко поколения в Африка ще станеш африканец. Ако се заобградиш с мангали неусетно ставаш мангал, колкото и да искаш да се отличаваш от тях.
Последните години обществото се променя. Учените ни показват, че някой става престъпник и социопат, заради травма в детството. Затова махат домовете за сираци. Затова се засилва ролята на приемните семейства, дори и да са хомосексуални. Вредата да растеш в детски дом и без любов е по-голяма.
Изолирането на по-буйните в ТВУ и затвори е евтин и примитивен начин да се отървеш от някакъв проблем. Временно. Защото изолацията създава повече социопатия. Естествено, възпитанието и образованието изискват средства и усилия. По лесно и евтино е да убиеш убиец, отколкото да го превъзпиташ. Но така убийците стават двама. Или както е казал Ганди, око за око прави целият свят сляп.

_________________
www.nest.bg


Върнете се в началото
  Профил    +8 / -1 
 
 Заглавие: Re: перла в короната (Етиопия 20/21)
МнениеПубликувано на: Сря Яну 13, 2021 9:31 pm 
Offline

Регистриран на: Вто Мар 09, 2004 10:18 am
Мнения: 1283
Местоположение: село Величково
Име: Владимир Чорбаджийски
Виж сега. Нещо прекалено много задълбахме във философски проблеми... Няма как да ми станат задочни любимци етиопци и кенийци, защото никога не съм контактувал пряко с тях и не ги познавам. От тези раси и нации, с които съм имал възможност да контактувам, и ги познавам имам много познати и даже приятели по света, но без да обобщавам, и да правя генерални изводи от това за цели народи, и нации. Навсякъде има и добро, и лошо, срещал съм, и едното, и другото по света, където, и да съм бил. Слава Богу оцелял съм, но определено не съм се влюбвал в някоя народност, или раса. :) Не знам това предимство ли ми е, или ми е недостатък, но е факт. Напълно споделям максимата на Авакум Захов, който казва: "Човек - това звучи гордо, но от човек всичко може да се очаква". :)
Така, че, където и да отида по света, контактувам свободно и без предразсъдъци, до колкото езиковата бариера ми позволява с всеки, и най-вече с местните, но винаги с едно на ум. Винаги се съобразявам с факта, че все пак не съм си у дома, и че моите принципи, и виждания за света не са най-универсалните, и най-правилните в света, та да уча другите на тях. То това последното не си го позволявам даже и в България, та камо ли в други страни и пред други нации. :)
Разбирам ви и изводите за мен си ги направих, и мисля, че повече няма да досаждам и да се обяснявам в тая тема. :)

_________________
Летеше с Element Air ... Жълто червен.
Правилните решения и действия идват от опита, който се получава от грешни решения и действия!


Върнете се в началото
  Профил    +4 / -2 
 
 Заглавие: Re: перла в короната (Етиопия 20/21)
МнениеПубликувано на: Пон Яну 18, 2021 7:12 pm 
Offline

Регистриран на: Пет Мар 05, 2004 4:52 am
Мнения: 2296
Местоположение: Сопот
Име: Николай Йотов
Владич, кое му е лошото на философстването и търсене на знания. Въпреки, че предупреждават че „многото мъдрост носи много печал“, аз изпитвам въодушевление и радост, когато открия нещо ново, дори и да било открито преди това от друг, дори и да казват че „няма нищо ново под слънцето“. Пътешествията в Етиопия не само ми дават знания и красоти за летенето, но мисля, че ми моделират характера, че ме облагородяват, чрез разни провокации или просто, чрез престоят ми тук.
В свободното време покрай тандемите, успях да се изолирам от външният свят (спя с тапи за ушите заради трафика до хотела) и изпаднах в едно особено състояние на креативна свобода. Никой не чета, никой не гледам, никой не слушам, от никой не завися. Почнах да пиша един материал за прелетите и още не мо‘а са запра. Все едно пиша стихове. Направо блика от мен, все едно че някой ми диктува. С лекота намирам отговорите на всякакви въпроси. С увереност разшифровах структурата на прелетите. С естетическа наслада трансформирам сложни текстове в разбираеми картинки. Не само претворявам двайсет годишен опит и знания в летенето, но се оказва че те са ми развили определена логика и начин на мислене, които успешно ползвам да откривам и описвам неща за които нямам достатъчно данни и опит. Eто това е знанието - способността да извличаш нови знания, а не просто да трупаш енциклопедични обеми информация, да се правиш на много опитен, като очукана войнишка манерка. Преди време една приятелка се дразнеше от начина ми на мислене, защото ми пречи да я разбера. Как да се откажа от нещо, чрез което съм създал толкова неща и продължава да ми носи плодове? Как да се откажа от полета на мисълта?
Преди няколко дена играх шах с Ясен. Не бях играл от 20 години. Припомних си, че не харесвам шаха и състезанията с техните правила и ограничения. Искам аз да създавам нови фигури и ходове. Искам свобода сред необятната природа, отвъд ограничените човешки игри и съизмервания. Живота ми дава вдъхновение, а вдъхновението ми дава живот! Силата ми е в мисълта и въображението!
Радвам се, че съм надраснал онова хищническо желание за консумиране, което иронично те обрича на вечен глад, недоволство и фрустриране. Сякаш пак се потвърждава правилото, че ти се дава, когато си заслужил, а не когато инфантилно искаш това или онова. А си заслужил, когато си работил или когато просто търпеливо си съществувал.
Престоят ми в Етиопия ми помогна да науча повече за така нареченото приятелство, което накрая все се оказва движено от лична изгода. Всеки гледа нещо да вземе. Един си ползва приятеля да си храни самочувствието, друг защото има непоносимост към самотата, трети да вземе нещо конкретно, четвърти да се съживи и вдъхнови... Все има някакво съизмерване, завист, търговия, симбиоза, договорки, условия.. Зоологът Конрад Лоренц е написал страхотна книга за ролята на агресията за еволюцията и уреждане на между или вътрешно видовите отношения. В нея показва, че приятелството се базира на агресия, явна или скрита. Затова битките между приятели са едни от най-жестоките.
По-висшата форма на човешки отношения е другарството. Там близостта е защото хората споделят сходни възгледи, движат се по един и същи път, дори и да се занимават с различни неща, дори и да са далече един от друг. При другарството няма разочарования, защото няма изисквания и претенции, няма съизмерване. Не се опитваме да впрегнем другият в обслужване на нашето съществуване. Другарството е естествена среща между силни и свободни хора. Вървим си по пътя и сме щастливи, че сме се познали…
Та както казва Гери – като ме срещнете, не ме питайте дали летя, а с какво :-)

_________________
www.nest.bg


Върнете се в началото
  Профил    +8 / -0 
 
 Заглавие: Re: перла в короната (Етиопия 20/21)
МнениеПубликувано на: Вто Яну 19, 2021 10:06 am 
Offline

Регистриран на: Чет Яну 20, 2011 1:15 pm
Мнения: 79
Дерзай Ники
Дерзай може би произлиза от дързост,но значението му е, бъди вдъхновен винаги!Нужна е дързост,за да излезеш от комфорта на битието си и да полетиш,във всичките и измерения на тази дума !Всички летим ,но някой само подлитваме в сравнение с полета на мисълта и духа на Ники ...!
Твоята стара и мъдра душа Ники те връща в това древно място отново и отново.Може би не отиваш в Етиопия,а се връщаш в нея.
Спомена ,че хората са поразчистили животинския свят.Как съжителстват с него ?Вие не рискувате ли да попаднете сред хиени,лъвове или черна мамба,кацайки на страни от цивилизация?

Митко Елемент


Върнете се в началото
  Профил    +4 / -0 
 
 Заглавие: Re: перла в короната (Етиопия 20/21)
МнениеПубликувано на: Вто Яну 19, 2021 11:07 am 
Offline

Регистриран на: Пет Мар 05, 2004 4:52 am
Мнения: 2296
Местоположение: Сопот
Име: Николай Йотов
Хиени има навсякъде, даже се навъртат в покрайнините на столицата. Чувам ги понякога вечер. Навивам Ясен да проиграем едно спане на старта на хамаци, но не знам дали ще мигнем. Свърталището им е 3 км по нататък. Обичат ниски кипарисови шубраци и храсталаци. Местните ги е страх и въпреки, че са поизтрепали лъвове и прочие, явно не могат да се справят с хиените, които са по-едри от тези в саваната.
Змии не съм виждал, защото районите в които летим са предимно обработваеми ниви и тераси по стръмните склонове.
Като правим прелети, винаги трябва да мислим за кацането и прибирането в цивилизацията, да не замръкваме навън. Въобще в цяла Африка правилото е като стане тъмно да си вътре. Само лошите обикалят навън в тъмното. Даже домашните животни ги прибират по къщята.
Хубавото е, че Етиопия е гъсто населена и все някъде можеш да се примолиш за подслон за нощта. По-добре да спиш в лайната на обора, отколкото от другата страна на оградата. Айзък ми разправяше един случай с един шофьор, който спал край камьона си и една хиена му отхапала половината лице и избягала с него, като се уплашила от реакцията му. В по-пустите райони в Кения чета периодично по вестниците за директни атаки на хиени срещу хора посред бял ден. Може би е реакция срещу превземането на природата от хората. Борба за жизнено пространство, както е модерно да се говори сега за имигрантите.

_________________
www.nest.bg


Върнете се в началото
  Профил    +2 / -0 
 
Покажи мненията от миналия:  Сортирай по  
Напиши нова тема Отговори на тема  [ 19 мнения ]  Отиди на страница 1, 2  Следваща

Часовете са според зоната UTC + 2 часа



Вие не можете да пускате нови теми
Вие не можете да отговаряте на теми
Вие не можете да променяте собственото си мнение
Вие не можете да изтривате собствените си мнения

Търсене:
Иди на:  
Powered by phpBB © 2000, 2002, 2005, 2007 phpBB Group
Преведено от: SEO блог на Йоан Арнаудов