Leonardo | ФОТО
Дата и час: Вто Мар 19, 2024 7:48 am

Часовете са според зоната UTC + 2 часа




Напиши нова тема Отговори на тема  [ 1 мнение ] 
Автор Съобщение
 Заглавие: Бягство в Турция
МнениеПубликувано на: Пет Сеп 02, 2022 7:06 pm 
Offline

Регистриран на: Пет Мар 05, 2004 4:52 am
Мнения: 2296
Местоположение: Сопот
Име: Николай Йотов
Хубавите неща стават случайно!
Случайно ми се отвори свободно време по средата на лятото. Случайно времето се развали и не ставаше нито за състезанието в Банско, нито за някакво интересно летене в България. Случайно Ицо ме попита дали не искам да отида с него, Емо и Страхил в Доломитите. Случайно и там времето изглеждаше смотано. Единственото, което не бе случайно е желанието ми да изследвам нови места за летене, особено ако са по на изток или по на юг. Така че предложих на Христо да отидем в Турция. Емо и Страхил се запалиха от четвърт оборот и на другата вечер потеглихме за да можем да отхвърлим малко работа в къщи и за да избегнем дневните задръствания по границата и по пътя. Нямах идея къде е хубавото летене, но преди години бях ходил в Денизли по покана на турски пилоти и реших да почнем от там. Минахме сравнително бързо през моста на КанаКале, като по пътя се сменяхме с шофирането и на сутринта бяхме в града.

В Турция масово не се говори английски и освен езиковата бариера имаше леко нежелание и подозрение при опитите ни да си купим СИМ карта, за да избегнем скъпия роуминг и мобилни данни от БГ СИМ картите ни. Това, че влезох в Турция с лична карта съвсем ме отряза от купуването на СИМ карта, та трябваше Ицо да ми вземе една на неговия паспорт. Сунай бе казал, че след границата има места където да се купят СИМ карти, но ние не видяхме такива, защото бяхме влезли през Лесново. Ударихме по едно шкембе с кюнефе и се запътихме към старта Чокелез над Памук Кале. Тъй като лошото време от което бягахме леко ни застигаше и засягаше крайбрежните и по-високите райони, реших да пропуснем планината над Денизли, която бях летял преди години.

Нямахме шофьор така че пара демокрацията реши всеки ден един от нас да е шофьор на останалите. Ицо изтегли късата клечка и пое ролята. През следващите дни имаше леки несправедливости, като това че на Страхил му се падна да е шофьор в ден без слънце, а пък Емо отказа да катери един баир и ме смени в шофирането. Отначало роптаех, защото очаквах по-хубаво летене другите дни на изток, но този ден направих един от най-яките си полети и бързо си припомних да не бързам да съдя, защото неведоми са пътищата Божии. Въобще, това със справедливостта не трябва да го мислим – няма справедливост в Природата, нито пък в живота. Има само път, който лъкатуши наляво–надясно, нагоре-надолу. На Ицо му бе лесно, защото някак си чисто, по детски, се радваше на полетите на другите и нямаше значение дали лети или ни гони полетите с мисъл. Аз пък гледах на приключението в перспектива, интересуваше ме знанието за условията и местата, независимо дали летя или друг ми го показва… Все пак, когато някой бе шофьор и пропуснеше як полет от як старт му давахме възможност да реши дали да летим даденото място втори път или да продължаваме към следващия старт. Друг ефект от въртенето с шофирането бе, че като ни се паднеше да летим, летяхме до откат, защото не знаехме какво ще ни поднесе следващият ден. Интересна смесица от конкуренция, егоизъм, задруга, облагородяване.
Спомням си когато потеглихме по маршрута Ком-Емине, баща ми ме предупреди че това ще е изпитание за нашите отношения, че можем да се скараме, да си омръзнем, да се намразим. При сегашното пътуване, мисля че се справихме добре и въпреки, че сме различни, с различен праг на търпимост на несгоди и дискомфорт, летенето и приключенията ни сплотиха и направиха по-силни.

Голямата изненада сред нас бе колко бе задобрял Страхил. Уж бе с по-слабо крило, уж бе по-неопитен, а всеки ден ни изненадваше и надлиташе. Урок по благородство е когато учениците задминават учителя…

Първият старт - Чокелез е западният край на планинска верига, която почва навътре в леко плато над Памук Кале и низината около Денизли. До старта се стига по хубав чер път. Изложението е ЮЗ, но става и за З и за Ю. Лети се на ИСИ по протежение на планинската верига, но при нас имаше повече Ю компонента, която избутваше условията по на С. Терена на СИ е смесица от разляти, обли и голи хълмове, вериги, плата и обширни склонове. След около 60 км пресекох един красив каньон, но след него имаше само низходящи, силен вятър и низходящ терен, та не след дълго кацнах до едно село.
Сгънах и дойдоха двама човека с кола. Не ги разбирах, но ме подканяха да дойда с тях. Доверих им се, качиха ме в колата и на километър по нататък ме закараха до една нива, където жени беряха краставици. Три красиви девойки дойдоха да превеждат. Подслониха ме на сянка до нещо като юрта направена от найлони. Уж сме на къра, пък наизвадиха вкусна храна – пита хляб, маслини, домашно овче сирене, домати, чушки, краставици, пъпеш, грис халва, мед, чай. Пасторална идилия, чак не ми се тръгва… Пратих координатите си на Ицо, който ме следваше недалече с Емо. Между временно се появи чорбаджията. Симпатичен възрастен мъж със светли очи и броеница в ръце. Хареса новата ми шапка и я пожела. Шапката тип идиотка ми я подари Учителя преди два дни. Беше фино ушита, от Франция. Пасна ми на главата от раз и ми стоеше много шик. Още не й се бях нарадвал и ми бе тъжно да се разделя с нея. Но как да откажа след такова топло гостоприемство? Как да се противопоставям на чуждите желания? Има поверие, че когато момче поиска нещо за ядене не трябва да му се отказва. Сигурно да не се озлоби като порасне. Явно такава е номадската ми съдба. Не ми е писано да имам хубави дрехи и неща. По-добре да си ходя като оръфляк, така поне някой в Африка няма да ме застреля заради обувките или нещо лъскаво по мен. В животът си съм срещал предостатъчно хора, които щом видят нещо хубаво около мен не се сдържат да го откраднат, разрушат или замърсят. Ща не ща, съдбата ме лекува от суетата и ме кара да наблягам на вътрешните красоти и скритите богатства… Чорбаджията гордо нахлупи хубавата ми шапка и ми даде неговата с козирка отпред. Скоро вратът ми ще изгори, като на redneck.

Прибрахме Страхил, който кацна недалеч. Отидохме в близкия град, където хапнахме вкусно шкембе и пача супа с кюнефе за десерт. Във всеки ресторант ти дават безплатно бутилирана вода, хляб, салата и чай. Разпънахме палатките в една горичка в покрайнините на града. На север присветваше. Явно ЦеБе-тата не спяха, но останаха далеч и спахме на сухо.

На другия ден реших да пробваме друго място за летене по на изток, защото старта до Денизли щеше да е по-близо до нестабилността, която ни преследваше от България. Не беше далеч от там където спахме. Минаваше покрай едни езера и зелени ниви в подножието на висока стръмна камениста планина. Стартът бе поляна край едно планинско село до което се качихме по добре поддържан чер път. В небето имаше големи засенчвания, под тях имаше някакви кумулуси, но бяха напред в полето. Изчакахме да напече. Излетях, рискувах, изоставих склона, излязох напред и почнах бавно да се вадя над границата между сянката и слънцето. Понабрах се и леко срещу ЮИ вятър се върнах към планината, към ветро генераторите. Ицо дойде, показа ми хубаво качване, набрах се до около 2800 и прескочих планината. Отзад обаче нямаше хубави качвания, само силен вятър и след лутане насам натам кацнах почти вертикално. След мен минаха Ицо, който търпеливо въртеше всяко качване в което попадаше и Страхил, който избра линия по-близо до планинката на С. Линията на Ицо бе през полети и се удави до следващия град, но Страхил успя да прескочи планината по нататък и прелетя около 100 км. Прибрахме го, пренощувахме покрай едно бунище край близкия град. На сутринта сипахме вода от близката чешма, но бе съмнително топла, та решихме да я ползваме основно за миене. Литнахме вчерашния старт, но нямаше никакво слънце, та продължихме на изток към Коня. Минахме покрай огромни красиви езера и стръмни скалисти планини покрай тях. Охрид ми бе еталон за подобни пейзажи, но тука летвата бе по-висока. Замръкнахме в една борова горичка покрай главния път, но преди това се отбихме в едно прашно градче с поредното шкембе с кюнефе. Емо мина през една сладкарница от където купи една зелена баклава направена обилно с шам фъстък. Най-вкусната, която съм ял. Не просто поръсена с шам фъстък, а изцяло направена с шам фъстък. Оказа се доста рядка и трудна за намиране. Баклавата не трябва да се купува от лъскави магазини в запечатани кутии. Истинската е от големите сладкарници, където я правят на място и ти я слагат в кутия. Чок гьозел (много добре, да не кажа отлично ;)

Изображение

На другият ден реших да пробваме да летим от южната страна на планината до която спахме. Обиколихме я от запад и от село Сефакьой хванахме чер път, който ни набра около 200 метра и ни закара в подножието. Предложих на Ицо и Страхил да се разделим и всеки да пробва различно ребро за да можем да проучим по-голяма част от планината. Моето бе най-стръмно, качих се бързо, за около 50 минути с почивките, но бе най на запад, зад термиките, които се откъсваха по на изток. Излетях и след кратка борба се удавих над селото. Ицо излетя по-навътре в планината и успя да се извади високо. Емо дойде да ме вземе с буса и ме качи в изходна позиция за тържествен марш на скок – реших да рестартирам източно от реброто, което почна да катери Страхил. Стигнах го за около 20-30 минути. Страхил тъкмо бе излетял и прелетя на около 20 метра над мен, което означаваше, че няма нужда да се катеря повече, още повече че нагоре нямаше стръмнина. Ицо също бутна на изток и се доизвади над нашето ребро, но дойде с голяма височина. Страхил пък се заигра повече от изток и се удави. Аз излетях и заложих повече на южната част на реброто с опция да търся повече на запад. Въпреки, че нямаше много височина и стръмнина, в подножието на реброто имаше едни урвички с тъмно сиви камънаци, които явно пускаха добри термики с които се извадих на около 2000 метра. Приближих планината и се донабрах още, но на изток бе синьо, планината ми бе широка за директно пресичане и реших да я заобиколя от запад, търсейки термика в роторната й част. Небето бе пълно с хубави кумулуси, още в началото на деня имаше облачна улица над планинските вериги на юг. В бъдеще трябва да се търси старт натам, защото работи от по-рано и защото цялата линия е конвергенция на ЮИ и ЮЗ. ЮИ от напечените равнини от Коня, ЮЗ от планинските области към Испарта и Анталия. И двете течения – ЮИ и ЮЗ идват от към Средиземно море и образуват дълга конвергенция, която се простира далеч на С. Около езерата покрай Испарта базата изглеждаше ниска, от Коня на изток бе синьо, но линията на старта се оказа добра. След малко борба със засенчвания и 50 метрови вадения, се включих в джаза и пуснах на С, където пресичах различни планини и равнини. Накрая полета завърши с уроци по яздене на шквалове, конвергенции и домино ефекти от Цб-тата които се образуваха и изваляваха на С и СЗ.

От известно време съм насочил вниманието си към облаците с форма на корона, подобно на дебела вихрушка със сателитно въртящи се по периферията малки вихрушки:
Изображение

https://ayvri.com/scene/49j7lv0zke/cl7b ... 6t1ktyak32

Вечерта по тъмно напипахме поляна покрай чешма с хубава вода, където като че ли се правят празненства и седянки.

Изображение

На другия ден подминахме Коня и в Караман отбихме към вулкана на север. Павирано-асфалтов път набира 1000 метра до върха, където има антени и метео станция. Старта гледа на ЮЗ, но може да се импровизират всякакви посоки. Въпреки, че над вулкана нацъфтяха кумулуси, на старта бе основно безветрие със слабо чело. Отчетливият масив бе сред равно поле, което сякаш не работеше и бе трудно да намериш следващото качване през стабилната зона, която заобикаляше вулкана. Предполагам, че при по-силни ветрове и условия, мястото ще даде интересни полети, заради внушителните си форми и склонове, които позволяват излитане от почти навсякъде.

След полетите продължихме към Кайзери, като по пътя отбихме за спане в една нива. През нощта ни заляха някакво стада с овце, кучета и хора с фенерчета – явно правеха нощни миграции през нивите, от една планина към друга. Имаше едно предаване на DW за последните номади в Турция, чието придвижване става все по-трудно заради вечния конфликт между земеделците и скотовъдите, между уседналите и пътешестващите, между имащите и свободните.

В Кайзери закусихме поредното шкембе и се качихме на стръмния коничен хълм до града. От другата страна има огромен остър вулкан висок над 3000 метра. До старта се стига по хубав чер път. Има бариера, но като казахме че сме парашутисти ни пуснаха от раз. Баира е нещо като парк и разни хора се катерят по него пеш да топят сланинки. На старта има голям паркинг, мрежи за разпъване на крилата, лъскави тоалетни, стая за почивка с миндерчета за поспиване и голяма амфитеатрална трибуна. Въобще в Турция общината и правителството много се грижат за развитието на спорта и парапланеризма. Без евро фондове и далавери. Някъде бях чел че преди Освобождението, голяма част от българите са били начетени и грамотни, заради силно развитата читалищна и училищна дейност, докато турците в позицията си на господари не си давали много зор в просветата. Уяждането и упадъка на Османската империя се обръща от Ататюрк, който поставя началото на модерна и светска Турция и въпреки засилването на религията от Ердоган, навсякъде се усеща едно почитание към знанието и модерни неща като летенето. На всеки старт има поне стойка за тестване на сбруи, да не говорим за ветропоказатели, пейки, трибуни, тоалетни, стаи за отдих, паркинг, хубав път и т.н. Мисля, че не само ние, но и глобалната парапланериска общност трябва да посещава и лети повече в Турция, да благодарим на местните власти, че инвестицията им в спорт и туризъм се възвръща, а после да покажем светлия турски пример на нашите управници, които блуждаят безцелно в далаверки и некадърност.
Кайзери има слава на силно и турбулентно място. Условията ми напомняха прегрят, но работещ ден на Сопот. Тук таме имаше високи вихрушки. Страхил влезе по-навътре в планината продължение на вулкана на юг и се качи на втория етаж на 4000 метра, което му позволи да прелети 150 км на изток сред издигащ се до 1700 метра терен с обли хълмисти вериги – някак си ми наподобяваха пейзажите от Монголия. Кацна в далечно село до което дори нямаше асфалт. Изглеждаше доста бедно и изоставено, чудех се как хората не са избягали още към големия град, но явно традицията и религията им помагаха да приемат съдбата си. В дворовете имаше доста земеделска техника.

Кацането на Страхил събуди подозрение у местните, по-нататък на север минахме покрай казарми и сериозни военни постове с бронирани машини и укрепления. Явно е имало някакъв конфликт в миналото, въпреки че местните пилоти твърдяха че нямало проблем. Два дена по-късно в центъра на Токат бяхме свидетели на една демонстрация на сила – полицейски мотори с включени сирени екскортираха брониран джип с камера и картечница на покрива, военен камион с оръдия по него и още един камион с водно оръдие за борба с безредици, всичките окичени с турски знамена. Не разбрах много целта на представлението, но за мен посланията бяха „слушайте, че вижте с каква техника разполагаме“ и „парите от данъците ви отиват за една силна Турция“. Та местните от затънтеното село го задържаха до идването на жандармерията, но същевременно го поканиха на софра с вкусен хляб, домашно сирене, маслини, чай. Страхил успя да ги подочуе какво си говорят, чрез Google translate, като разбрали че сме българи казали „А, ние тия не ги ли унищожихме?“, а като дойдохме с буса, коментираха „Гяурите (неверниците) идат“. Явно турската филмова индустрия и пропагандата помпат мюсюлманите със самочувствие, не само тук, но в Етиопия, Арабия и къде ли не. Все пак се държаха с известно уважение. В планината, в пустинята, в исляма, пътешественикът е на особена почит, гостоприемството е закон, грях е да не помогнеш – все неща дето са поизчезнали в християнските и съвременните светски общества. Покрай пътешествията си в Африка съм станал доста чувствителен на тази тема, гледам да не злоупотребявам с гостоприемството на местните, чувствам се задължен и благодарен. Потънах в земята от срам, когато по повод гостоприемството и софрата Емо изтърси, че остава и някоя ханъма да ни докарат. Местните може и да не разбират български, но със сигурност реагират на ключови думи като „ханъма“. Страхил пък даваше зор да си тръгваме, но от поведението на местните усетих че трябва да изчакаме и наистина не след дълго дойдоха полицаите да проверят нашия случай. Взеха ни паспортите, търсиха печати за влизане в Турция, но им казахме че такива вече не слагат, може да се влиза с лична карта. Посредством Google translate ме разпитаха какво работим (подчертах, че не съм само инструктор по парапланеризъм, но и учител, защото очаквах това да предизвика повече респект у местните), от къде идваме, в кои хотели сме отсядали (нямаше проблем като им казах че къмпингуваме). Върнаха ни документите, ръкувахме се и ни пуснаха да си ходим.

Тъй като Страхил прелетя доста километри на СИ и тъй като Ицо като шофьор за деня полетя чрез нашите полети решихме да не се връщаме към Кайзери, а да продължим 400 километра на СИ за да полетим от Ерзинджан, за който Орлин ми бе говорил хубави неща от едно състезание навремето. Навъртяхме 200 километра до полунощ, импровизирахме спане в един задънен чер път и на другия ден навъртяхме още двеста сред едни сухи голи баири и живописни планини.
Ерзинджан и околията е едва 140 000 жителя, но си има летище с редовни самолетни полети. Известен е с минералната си вода, гроздето и ски курорта на юг. Преставлява затворена от високи планини уютна котловина, която се отваря на изток. Пътя до старта се катери по стръмен склон - почти сипей. Някой порой лесно би го унищожил. Навремето е водил към село и овчарници над него, но те вече са почти изоставени. До едни руини скърцаха железни скелети на ветропоказатели. Навремето тук е имало световна купа по парапланеризъм, но тъй като Ерзинджан се счита за най-силното и турбулентно място в Турция, едва ли скоро тук ще дойдат изнежените компетитори с тънките си крила, особено след двата смъртни случая на Световният шампионат в Пиедрахита, Испания. Сещам се за една случка навремето, когато на едно състезание в Турция, един състезател се развикал панически по радиото “Level 3. Level 3. It’s very turbulent. Very dangerous. Level 3…”, a един пилот от старата школа – Ханс Болингер му казал „Shut up and die like a man!”. Малко след нашето излитане се появи група от около 20 пилота, сред които имаше 3-4 жени. Караха нещо като курс-изпит за прелети за да добият най-високия възможен лиценз в Турция, като част от тях щяха да продължат като професионални тандемни пилоти. Армията бе отпуснала на местния клуб част от една своя база, където в преместваеми къщички имаха помещение за спане, кухня, баня, стая за брифинг. Чувал съм, че във Франция искат от бъдещите тандемни пилоти и инструктори да участват в някое и друго състезание. Така се гарантира някакво базово ниво на пилотска компетентност и безопасност. Като знам как се става тандемен пилот в България и какъв театър са изпитите, направо се чудя да се смея ли или да плача…

Изображение

Стартът на Ерзинджан е на 2000 метра, на 1000 метра над равнината отдолу, а планината отгоре се извисява на 3300 м н.м.в. Склонът е гол, каменист и напечен, от долу до горе. Излетяхме към 1, вятъра бе слаб и леко крив – от З. Имаше слаба термика пред старта, но нямаше нищо общо с кумулусите дето бяха нацъфтели по билото още 10 сутринта. Не успяхме да се качим на втория етаж и пуснах напред срещу вятъра за да съм по-близо до тлъстата облачна улица на З. Набрах тук и там, после позагубих в опит да изляза напред срещу силния на моменти склонов вятър, когато една плътна четворка ми изкърти крилото и го накриви надясно. Окопитих се и завъртях стегнато, гледайки да не си подавам носа извън термиката. Горе в базата на около 47000 под облачната улица бе спокойно. 50 километра на север в посока Черно Море облаците извираха от планините – базата бе ниска и си личеше че въздушната маса е съвсем различна. На изток бе синьо. Реших да бутам срещу не много силния З вятър, затънах е в едни сенки, извадих се от ниско в една гола алпийска долина. После се върнах по вятъра, но долината към Ерзинджан бе сенчеста и реших да рискувам с планината на ЮЗ. Успях да се извадя. Терена бе изключително живописен. Направо те подканяше да се заселиш там. После пресекох прохода, от който дойдохме сутринта и се залепих към склона на ски курорта. От него на юг има едно планинско плато тип Рила с остри чукари, без пътища и селища. Направо се влюбих е тия терени. Ще трябва пак да се идва…

Изображение

Изображение

Изображение

Изображение

https://ayvri.com/scene/49j7lv0zke/cl7e ... 6tgb63tszp

Снимки: http://forum.skynomad.net/gallery/gallery/thumbnails.php?album=266

Турция надмина очакванията ми. Такова разнообразие на теренни форми, изобилие от стартове, склонове за излитане, хълмове, планини, равнини, кацалки, пътища, гостоприемни хора.
Местните пилоти летят основно на прелети от разни стартове до Анкара за СЗ вятър. Чокелез до Денизли е за ЮЗ. Камели, между Фетие и Денизли е за Ю ветрове. Кайзери за З и ЮЗ. Вулкана с лифта Ю от Аксарай е за всичко без Ю. Акшехир, СЗ от Коня е за СИ ветрове. Нарди Керделен е за 300+ при З ветрове, но е твърде близо до кюрдските райони. Другите стартове до Измир, Бурса, Болу, Токат, Анталия, Олудениз са твърде близо до морето, но и те пускат някой хубав полет. Турция и необятна и разнообразна. Ако не те мързи да ходиш можеш да излетиш почти от всякъде. Заради по-високата надморска височина най-хубавите месеци за прелети са подобни на България - юли, август, юни, септември, април. Доста по-зелено е отколкото очаквах. Масово се напоява, има много ниви с царевица, плодове и зеленчуци, въпреки че почвата е доста по-камениста. Навремето са считали България за райската градина на Османската империя с нейните плодородни почви и климат, но днес Турция компенсира с модерни технологии и трудолюбиви хора. Толкова ми хареса нашето импровизирано пътешествие, че съжалих че не си бях взел паспорта да продължим и към Иран. Но всичко с времето си...

Като се наспахме след дългото прибиране, Ицо сподели че е сънувал голите турски баири ;-)

_________________
www.nest.bg


Върнете се в началото
  Профил    +14 / -0 
 
Покажи мненията от миналия:  Сортирай по  
Напиши нова тема Отговори на тема  [ 1 мнение ] 

Часовете са според зоната UTC + 2 часа



Вие не можете да пускате нови теми
Вие не можете да отговаряте на теми
Вие не можете да променяте собственото си мнение
Вие не можете да изтривате собствените си мнения

Търсене:
Иди на:  
Powered by phpBB © 2000, 2002, 2005, 2007 phpBB Group
Преведено от: SEO блог на Йоан Арнаудов