Leonardo | ФОТО
Дата и час: Чет Мар 28, 2024 7:21 pm

Часовете са според зоната UTC + 2 часа




Напиши нова тема Отговори на тема  [ 3 мнения ] 
Автор Съобщение
 Заглавие: И в ротор и в Цб все ми е добре
МнениеПубликувано на: Пет Юли 07, 2023 2:37 pm 
Offline

Регистриран на: Пет Мар 05, 2004 4:52 am
Мнения: 2296
Местоположение: Сопот
Име: Николай Йотов
5 юли 2023

Днес се получи интересно летене.
Въпреки червения код за гръмотевици и градушки решихме да летим на Сопот докато става, пък после да му мислим. Едва ли щяхме да повторим дългия прелет от вчера за учениците ни от курса за прелети, но със сигурност щеше да има интересни ситуации и решения, които да са им полезни в бъдеще.
Деня започна с мътно синьо небе, а към 9 почнаха да еректират първите облачни кули на обичайните места – по билата и в сърцата на планините. До 10:30 завършихме теорията за въртене на термика и изчистване на грешките от предните дни и в 11:30 се качихме на старта.
Там, все още изглеждаше стабилно, типично за такива силно нестабилни условия, когато средната и висока нестабилност няма използваема за нас връзка със земята. Облаците сами си експлодират и само ръсят стабилен въздух около себе си. Предният ден по това време термиките работеха добре, но сега бяха размити и непостоянни.
Към Богдан започна да гърми дежурното Цебе, което този път бе леко избутано на север от Копривщица. От него към нас се поизчисти, облаците от Сопот до Беклемето изглеждаха нормални, не се открояваше някой лакомник между тях.
Наизлетяхме и почнахме бавно да се набираме пред старта. На юг от нас бе слънчево и чисто. Когато достигнахме базата на около 1800 метра пуснахме към долината, защото облаците над билото почнаха да се обединяват. Щом излязохме напред видяхме, че около Ботев и Паниците вали мощно. Дъждът сливаше Земята с Небето.
По средата на долината почнаха да цъфтят облаци. Издиганията бяха обширни, с множество слаби ядра, но над определена височина се открояваха мазни двойки.
Иво се движеше в стегната група с Ицо и Пепи напред към Баня. Аз водех Франческо и Теди, но те позациклиха отдолу, та ги зачаках отгоре. Многото ядра и размитите граници на термиките могат да са доста объркващи. Уж, вариото пищи през повечето време, а не набираш особено. Трябват повече проверки наоколо, да се търсят по-отчетливи граници и пробиви. Теди рискува, пусна на изток и към Дъбенското шосе намери добро качване. Преместих се над нея и също го хванах. Ицо дойде от Сопот със Страти и норвежеца Гигс. Брендън не успя да се извади и кацна на манастирската поляна с ескортиращия го Страхил.
Тръгнах към Баня за да проверя условията за другите, които още се набираха. Имаше насрещен вятър, а дъжда от Ботев бързо се разпростираше на юг и подминаваше Ведраре. Предложих на Ицо да летят към старта на Войнягово, защото отгоре му имаше изолирани облаци, а пресичането на Средна Гора щеше да ги отдалечи от шквала, който очаквахме от Ботевското Цб.
Мити, които ни следваше с буса, ни предупреди за изваляване на радара към Старосел, чиито шквал можеше да ни пресрещне към Хисаря. Погледнах натам, но не ми изглеждаше нещо сериозно в сравнение с наедряващото зачерняне от Ботев.
На източната страна на Войнягово видях, че дъждът ще ми пресече пътя към Баня и се върнах към старта на Войнягово. Ицо, Теди и Гигс имаха достатъчно височина и без излишни набирания продължиха да пресичат Средна Гора. Страти се мотаеше по-назад и по-ниско, казах му да пробва качването, което бях намерил за да може и той да прескочи Средна Гора. Успя да се набере, но вместо да сече направо се замота насам натам и изтърва шанса за пресичане. Казах му да бяга от шквала максимално на запад към Климент и Каравелово и да прави уши и спирали за да снижи по-бързо. От там го пое Страхил, който вече бе превключил в ролята на шофьор. Не успя да изпревари шквала, но хълмовете на Каравелово го отслабваха до 6-7 м/с, пък и основният му фокус бе на юг. Ицо, Теди и Гигс кацнаха до Хисаря и 10 минути след това шквала дойде при тях.
Иво, Пепи и Ицо бяха стигнали Песнопой и Бегунци, но насрещния ЮИ вятър не им позволяваше бързо летене в посока Чирпан. Когато напускаха последните облаци над Баня говореха, че отиват в синьото, но за около 20 минути и над тях почна да зачерня.
Аз пресякох Средна Гора на спийд, ползвайки смученето на облака. Нямах притеснения, защото не бе плътна черна маса, а имаше разни точки и линии на просвети. Но и на мен напредването на Ю ми бе бавно заради вятъра и реших да пусна към язовир Пасъчник към стабилността на Пазарджишко и оризищата наоколо.
Северно от язовира се надявах да тръкна качване от Староселското изваляване. Имаше опция да се лети към Стрелча и Панагюрище, но там въздухът бе различен – по-бистър и с ниски облаци, сякаш скоро се бе изваляло. Цебето северно от Копривщица се разпадаше, но южно от Панагюрище имаше две концентрирани извалявания, та реших да мина източно от тях в посока Овчеполските хълмове. Облаците им не изглеждаха сериозни и за момент се насочих към тях. Почнах да губя височина и се надявах шквалът им да направи качване в близост.
Забравих да спомена, че като наближих язовир Пясъчник, Тракийското поле напълно засенчи от мега наковалня идваща нейде от Родопите и Рила. Чудех се дали да не кацам, защото като няма слънце няма да има и класически термики, но все пак ми бе любопитно дали не мога да карам само на шквалове в сянката. Като няма хляб и пастите стават за ядене.
През цялото време наблюдавах вятъра по водната повърхност на околните язовирчета. Дълго време бе спокойно, въпреки сравнително близките извалявания. По едно време Пясъчник почна да се къдри и разбрах, че Ботевския шквал ме застигаше. То вече не бе Ботев, а мега облак извиращ от Карловското и Казанлъшкото поле, прехвърлящ Средна Гора и лакомо поглъщащ топлика на Тракийското поле. Като на огромно анимационно чудовище eзикът му неумолимо плъзгаше на юг и повдигаше всичко по пътя си.
Мислех си, че все някога трябва да спре. ЦеБе-тата обикновено си остават в района на планините, които ги кърмят. Плоските низини са им безинтересни, твърде са стабилни.
Това просто бе твърде голямо. Забременяваше във всички посоки. Надуваше се, но не като пуяк. Имаше си покритие.
Все пак ми бе на 20 км, докато по-голяма грижа ми бяха водопадите на 5-10 км западно от мен. Ето, те бяха логични. Формираха се над хълмовете северно от Овчеполските. Подобно на Ботевското изваляване в началото и на Староселското изваляване после, те не се движеха съществено, а живописно се изливаха на едно място. Мислех да ги заобиколя елегантно по пътя си към шкембе чорбата, но идването на шквала от СИ ги активизира.
В един момент се почувствах приклещен. Отдясно на 3-4 км стена от дъжд, отзад шквал, отляво и отпред насрещен вятър, който не ми даваше да избягам, отгоре ме смучеше чернилката, а за капак, като тръгнах да правя спирали да бягам надолу, чух съвсем близко три експлозии. Явно някъде на западния край на Пясъчник имаше ракетна площадка за борба с градушките.
Безизходица, но не можеш да чакаш. Трябва да се действа. Реших да продължа със спиралите, надявайки се че тия отдолу с ракетите ще ме забележат и ще спрат да стрелят. Също така, разчитах, че шансовете да се сблъскат два обекта в триизмерното пространство са твърде малки. И накрая, за да е вкусна гозбата, добавих щипка иншаала.
Направих няколко серии спирали на уши за да е по-малко претоварването за мен и крилото. Омегата е ушита доста здраво, така че и имах доверие, но предобрих със спиралите, тъй като по едно време заключи в авто ротация. Пуснах вътрешното управление и с две ръце дръпнах мощно външното управление и тя излезе след още 2-3 витки.
Успях да снижа, смученето на облака намаля, а заедно с него насрещния ЮИ вятър, който не ми даваше да избягам. Не ми се кацаше долу, защото дъжда бе твърде близо и вероятно шквала му отдавна се вихреше.
Продължих да заобикалям дъждовната стена на ЮЗ и почнах да си внушавам, че шквала отзад може да ми пусне още качвания с които да продължа полета. Само, че шквал там нямаше. Първо бе обичайния ЮИ, който с намаляване на височината плавно завърташе от СИ.
Стигнах Овчеполските хълмове и опитах да ги зарея, но вятъра бе слаб. Малко преди това, над селото, минах през слаби качвания, но едва ли щях да имам време за тях, защото 2 минути след като кацнах удари шквал от СИ. Стигна около 15 м/с и мисля, че бе комбинация от Ботевското чудовище и дъжда, който заобиколих.
Сгънах крилото, снимах облака от който избягах. В посока Пловдив се простираше безкрайно дълга и дебела облачна линия с отчетлива граница на юг. Явно това бе новата граница на облака. 15 минути след кацането заваля силен дъжд с гръмотевици. Валеше мощно навсякъде – от Хисаря до Пазарджик и Графа.
Скрих се в една бетонна тръба от дъжда. Страхил дойдe да ме вземе и отидохме да ги почерпя със Страти по едно шкембе и кюнефе в турския ресторант до магистралата и Пазарджик.

Изображение

Изображение

Изображение

Изображение

Изображение

Изображение

Изображение

_________________
www.nest.bg


Върнете се в началото
  Профил    +7 / -1 
 
 Заглавие: Re: И в ротор и в ЦеБе все ми е добре
МнениеПубликувано на: Пет Юли 07, 2023 10:57 pm 
Offline

Регистриран на: Пет Мар 05, 2004 4:52 am
Мнения: 2296
Местоположение: Сопот
Име: Николай Йотов
И тъй като някои се възмущават от летенето покрай ЦеБе-та, от споделянето на подобно преживяване, от развращаването на младите пилоти с лоши примери, то ще им напомня, че навремето разни хора са се занимавали с гнусни и опасни неща, като това да режат карантии, да ловят змии, да се заразяват умишлено с болести за да изследват нова ваксина, да се катерят по заснежени планини, да се хвърлят от скали с чаршафи и така нататък.

ЦБ-тата са част от пейзажа в летенето.
Единият подход е да ги обявим за смъртоносно опасни, за проклятие и просто да не летим, когато ги има по прогноза или когато видим и най-малкия признак за тях.
Друг подход е да ги ползваме за хазарт, да се помпим с адреналин, да се друсаме със смъртта, като оня, дето умишлено влезе в един облак до 10 км височина и нищо не разбра от това.
Трети подход е да ги изучаваме, класифицираме, да разберем степените и видовете опасности, дори да ги използваме ако можем. Едно време в учебниците за безмоторници, летенето в ЦБ-та и фронтове е било не само стандартна техника, като реенето на склон или термика, но и нещо като всеобщо задължение за изследване на Небето.
...
Новите неща, които научих от полета бе, че за този тип условия с голяма средна и висока нестабилност има характерен пилотен дъжд, подобно на пилотния пламък на горелката на балона, който почти час стои на едно място, създаван от първоначално ядро на нестабилност. Това бяха статичните дъждове на Паниците, Старосел и този северно от Овчеполци.
Шквалът на пилотният дъжд е сравнително слаб и безопасен за приземявания, но достатъчко силен за да се разпростре радиално и иницира повдигането на топъл приземен въздух, който после да се поеме нагоре от средната и високата нестабилност.
Първоначално, пилотният дъжд е с размити граници и се изсипва нейде по средата на облака, но по-късно образува характерна гънка с отчетлива граница между мощно възходящо и мощно низходящо.
Когато облакът влезе в режим на самозахранване е възмно то да стане толкова мощно, че освен вертикално нагоре да те дърпа и хоризонтално навътре, като ти създава радиално насрещни ветрове, които да ти забавят бягането навън. На средни височини под базата, този ефект намалява. Още по-надолу е шквала.
Силният дъжда не създава еднакво силен шквал във всички посоки. Студеният въздух увлечен от шквала обича да се спуска по терена надолу, по водосборните басейни по течения на реките. Големите водни площи, като язовир Пясъчник се явяват естествени проводници и ускорители на шкваловете. Съответно грапавите повърхности ги забавят.
Първоначално шквала е плитък, например 100-200 метра дебел с характерен фронт, подобно на студен фронт. Фронта на шквала е турбулентен и често опасен, но след него е просто силен вятър, който също може да бъде опасен. Ако въздуха при земята е стабилен, то фронта ще се усети с кратки, хаотични и неизползваеми възходящи и низходящи потоци. Ако е нестабилно, то може да откъсне хубави термики (пак се сещам за оня полет, когато трябваше да тествам срива на едно крило в дъжд, намерих си го на Равнец, изкъпах се, направих си упражненията, излязох от дъжда, отидох до Сушица където, почти на заход на кацане си хванах термика стартирана от шквалчето на дъжда в който бях, набрах се и се прибрах сух в Сопот).
След първоначалният плитък шквал, постепенно идва и дебелия, който повече работи като клин на топъл фронт. Той се усеща по огромните мазни и обширни издигания. Отделните облачните ядра и маси отгоре почват да се обединяват. След като прескочих Средна Гора се получи точно такъв процес, но аз му бях в началото и не ме притесняваше, защото сред общата облачна маса над и пред мен все още имаше леко по-светли петна и просвети. От там нататък, средната и високата нестабилност определят кога ще щракне капана.
Планинският район на Централна България създава приятно разнообразие на междушквалови взаимодействия. Високите изолирани масиви като Рила и Алпите са доста по-бързи и еднообразни. Там основната грижа са силните долинни ветрове.
В Пловдивско-Пазарджишки окръг има високи и ниски планински вериги, има бариери като Родопите, има стабилни дупки като Пазарджик, има и стабилизиращи направления като поречието на Марица към Димитровград.

Миналата година имах интересно преживяване с кумулативен шквал, когато множество ЦеБе-та по периферията на Тракийското поле насложиха шкваловете си, които избиха в мощна и дебела струя по течението на Марица, която ме изненада без особени облаци и признаци около Хасково, идвайки от Сливенско. Избягах на юг с над 90 км/ч по вятъра и после кацнах с две кълбета назад.

Взаимодействието между няколко ЦБ-та (ядра на нестабилност) става по няколко основни направления:
- по-голямото или по-рано развитото потиска по-малкото или по-късно развитото с низходящите потоци, които създава около себе си;
- по-голямото изяжда закуската (топлия влажен въздух) на по-малкото;
- шквалът от едно изваляване стартира и захранва друго ядро на нестабилност, в по-редки случаи 2 или три други. При голяма нестабилност това може да бъде радиално раздуване на първоначалното ядро и прерастването му в супер ЦБ (super cell). При студен фронт, това може да бъде непрекъснато подпъхване и повдигане на топъл въздух от клина на нахлуващия студен въздух с непрекъснато генериране на облак отпред и разпадането му след изваляването отзад, което да продължава часове и стотици километри;
- при две и повече близки и едновременни пилотни извалявания има взаимодействие на шкваловете им подобно на сбор от вектори. Ако се срещнат челно ще произведат по-голям възходящ ефект. Ако се срещнат под ъгъл ще създадат и обединена струя настрани. Челният сблъсък не гарантира голямо развитие. Взаимодействието на шкваловете е само първоначалния импулс в облакообразуването. Значение има наличното количество топъл влажен въздух, средната и високата нестабилност, движението на ядрата на нестабилност.

Движението на ЦБ-то е заради механичното натискане на вятър на средни височини (проверявайте вятъра на 500 mb) или регенерационно преместване към източниците на топъл влажен въздух, подобно на хипопотам. При липса на движение, ЦеБе-то бързо си изяжда храната и умира. Значение има вятъра на големи височини (напр. 300 mb), защото той разстила наковалнята в дадена посока и често причинява огромно засенчване, което да убие, смекчи или забави долната нестабилност.
...
Има два основни вида ЦБ - с фронтална и с вътрешномасова нестабилност. Последните се формират вътре в обширна нестабилна въздушна маса и ако тя не се движи т.е. не се снабдява постоянно от нейде с топъл влажен въздух бързо свършва промоцията поради изчерпване на наличните количества.
Фронталните ЦБ-та са най-често срещани, като под фронтални разбирам не само класическото нахлуване на студен въздух, който при движението си се подпъхва като клин и издига топъл въздух, а и от барични смущения, които дестабилизират средните слоеве на атмосферата. Баричните смущения са чести линии на падане на налягането, определяни като долини с ниско налягане или седловини. Движението им е подобно на вълна, в нашите ширини обикновено от запад на изток. Често срещан проблем е, че пред основната (фронтална) вълна на смущение може да се образува избита вторична вълна, която да не се види от прогнозите и картите и да доведе до по-ранно от очакваното преразвитие. След изваляването и инверсията на свиване, може да се образува вторична вълна, която отново да дестабилизира и преразвие, въпреки че си мислим че фронта е отминал. На сателитната снимка отгоре се вижда ясно линията на нестабилност през Балканите, към Източна Европа. Беше огромна долина на вътрешномасова нестабилност, нямаше силен вятър или идване на студен въздух от запад.
Подобен класически пример са ЦБ-тата които се образуват в средния запад на САЩ. Мексиканския залив ги захранва постоянно с топъл влажен въздух от юг, а от Тихия океан от запад идва нестабилен висок студен въздух с фронтове и смущения. Така, над средните щати се образува сравнително постоянна конвергентна линия на нестабилност север-юг. От нея тръгват т.нар. алея на торнадо (tornado alley). На Балканите, в умалена версия си имаме дълга конвергентна север-юг линия от Гърция до Румъния. Тя криволичи покрай западната ни граница, някъде се разширява, дори раздвоява от обширните планински райони, другаде се свива. Когато няма ЦБ-та и фронтове, там са най яките условия и най-високите бази (Драгоманско, Пернишко, Радомирско, Трънско, Кюстендилско, Велес, Скопие, Тетово, Косово, Прилеп, Йоанина и планините надолу).


При преценка опасностите от ЦБ-тата трябва да се преценява как е разпределена нестабилността, къде е повече – долу (слънчевата), в средата или горе. Има ли сухи слоеве в сондажа? Инверсии? Каква е посоката на движение? Какъв е терена?
Пример. Студен фронт се разцепя и забавя от Стара Планина и Вежен, първо пробива в Северна България и през Пазарджик и Пловдив и се завихря като се формира ЦеБе, което се движи от изток на запад, от Баня към Сопот. Един пилот го засмуква до 7000 метра и го изплюва между Ловеч и Плевен. За Сопот, идващите от изток ЦеБе-та са опасни, защото шквалът им отива към по-висок терен, където нестабилността се увеличава. Също така, няма накъде да се бяга ако шквалът те гони в сложен планинско горист терен, какъвто е Вежен и Тетевенско. При нас, ЦБ-тата обикновено се движат от запад на изток, което позволява безопасно бягане към по-ниските и чисти терени на изток. Въпреки, че снижаващия терен благоприятства движението на студения тежък и плътен въздух на шквала, падането на терена също означава увеличаване големината на сечението през което протича даден поток, а това води до неговото забавяне. Шкваловете са опасни за приземяване, там където има свиване сечението на потока, например тесни долини, създаващи вентури ефект възвишения.
Няколко пъти сме наблюдавали пилотно изваляване в дупката на Бяла река, но поради огромните заобикалящи я склонове, шквалът може да избие като кумулативна струя само по карловското дере. В това време сме излитали от Сопот и успешно сме бягали към Иганово и Кърнаре, защото след насоченото си действие по Карловското дере, шквалът става радиален, което силно му увеличава сечението и бързо го забавя и намалява обхвата на действие.
На следващия ден след фронталното ЦБ, което засмука и изплю пилота в Плевенско, имаше по-слаба средна и висока нестабилност и се очакваха ЦБ-та тип джуджета. Тогава водех група англичани. Бях им казал за ЦеБе инцидента от предния ден. Тръгнахме да се качваме на лифта, а те попитаха дали няма да вали. Успокоих ги че няма, но по средата на лифта ни понамокри. Горе се посмяхме. После сериозно почнах да им обяснявам че за разлика от вчера няма да имаме фронтално ЦБ, че е по-стабилно на средни и големи височини, че облаците няма да пораснат много над нивото на замръзване, където започват по-интензивни процеси. Признак за недостигане на нивото на замръзване е липсата на гръмотевици. Затова някои облаци се казват cumulonimbus, а други thunderstorm (Cb9). Сухите снежинки и ледени кристали наелектризират по-бързо облака от водните капчици. Тъкмо ги убедих, че няма да гръмне и секунди след това то взе че гръмна. Всички избухнаха в смях, но аз продължих с моите теории, облаците не бяха високи и този гръм бе някакво досадно изключение. Половината си слезоха с лифта, а другата половина излетяха с мен и направихме интересен прелет до Казанлъшко, като ползвахме домино ефекта на локалните извалявания, които създаваха нови облаци в съседство.
...
Може много да се пише за ЦБ-тата. Един от най-ярките ми полети бе, когато изследвахме нов старт в Родопите. Излетях от връх Орфей над Гела и първите 50 км до язовир Доспат бяха на термика, а останалите 100 км бяха едно непрекъснато сърфиране на ЦБ. Първоначално се образува в западната част на Родопите и в последствие нарасна, колкото четвърт България, раздувайки се до Кърджали и Драма. Движението му/раздуването му бе сравнително бавно, защото можех да забавям и за набиране пред стената от дъжд, а като ме застигне да поизбягам напред със спийда. В Гръцко, шквалът много добре се визуализираше като минеше през някоя мраморна кариера, където избухваше в облак бял прах. Шквалът се движеше пред мен, базата бе висока заради сравнително топлия и сух въздух, което забавяше процесите и даваше време за бягане. Най-красивият момент бе, когато над мен имаше нещо като наковалня, а под мен имаше огромен облачен склон. Дълго време и двете се затваряха и нарастваха в посока на полета ми. Получи се нещо като безкрайна захапка, от която успях да избягам като в Междузвездни войни. Тъкмо да ми се затвори прозореца пред мен и аз се изплъзвах напред, а пред мен се откриваше нова затваряща се хоризонтална цепка. Играех със спийда, като понякога го натисках за да забързам напред, понякога го отпусках за да подобря глисажа и да не потъна в облачния склон отдолу. Дълъг миг от вечността...
Блажени са вярващите. Вярвах, че низините на Драма ще спрат облака. Дори си мислех да пусна на запад, към Петрич в опит да се върна към България, но там ме пресрещна облачен език от Южен Пирин и Славянка. Вярвах, че бризът на Средиземно море ще спре облака, но по-късно научих за случаи за характерни мощни шквалове от Кавала към Тасос. Все пак, 3 км преди брега имаше бриз, който спря движението ми с 80 км/ч към морето. Ножичната турбуленция от среза на единия и другия вятър бе игрива. Дори се опитах да се набера в някакви качвания през нея, защото се формираха странни облаци от брега навътре в морето в посока Халкидики и Атон. Не успях и кацнах на плажа сред кроткият морски бриз, сякаш нищо не е било.
Как да спреш да летиш покрай ЦБ-та, да търсиш интересни полети, красота и знания?!

_________________
www.nest.bg


Върнете се в началото
  Профил    +7 / -0 
 
 Заглавие: Re: И в ротор и в ЦеБе все ми е добре
МнениеПубликувано на: Съб Юли 08, 2023 9:52 am 
Offline

Регистриран на: Пет Мар 05, 2004 4:52 am
Мнения: 2296
Местоположение: Сопот
Име: Николай Йотов
И малко разкази в картинки от следващия ден - 6-ти юли.

Пак имаше прогноза за ЦБ-та. Пак северно от Копривщица се образува едно, което с гръмотевиците си ни подканяше да излитаме:
Изображение

Пак се образува пилотен дъжд, но не бе в Паниците като вчера, а в дупката на Стара Река над Карлово, което му забави развитието. Беше и по-рехаво:
Изображение

Пак търсене на термики по красивите зелени склонове на планината:
Изображение

Подхранвани от слънцето в долината:
Изображение

Пак се образува облачен пръстен по периферията на основното ядро над Ботев:
Изображение

Планината пак хранеше облака добре и го задържаше на едно място (жени, хранете ги тия мъже ;-) (обратното не работи)
Изображение

В полето пак почнаха да цъфтят розови облачки:
Изображение

Но първо трябва да се набереш насигурно в планината, близо го големия облак, преди да пуснеш към младите на юг:
Изображение
Изображение
Изображение
Изображение

И когато зачернее в планината, да помислиш за долината:
Изображение
Изображение

А там кипи от живот:
Изображение

Назад ще избухне:
Изображение

Купона е напред, при младите:
Изображение

Където се вихри туист, секс, наркотици и rock 'n roll:
Изображение

И там се пънат доминанти:
Изображение

Но за всички има място под слънцето:
Изображение
Изображение

Run to the flats, run for your life:
Изображение

Но все пак смъртта е красива:
Изображение

Още малко валс:
Изображение

И прощално танго:
Изображение

Храмът увлича:
Изображение

Хипнотизира:
Изображение

Достатъчно! Давай навън.
Изображение

Там има нов рай:
Изображение

Но не се улисвай, защото лошите момчета заграждат изхода. Bad boys, bad boys, whatcha gonna do, whatcha gonna do, when they come for you:
Изображение

Обратно при майката Земя:
Изображение

.....
Брендън изостана от основната група, но намери качване, което въртя прекалено дълго. Не се усети навреме и го засмука в облачния пръстен пред голямата кула. Успя да излезе овреме със спирали, които тъкмо бе научил преди няколко дена (тъкмо изкара курс за начинаещи и активно летене). Това му беше трета седмица парапланеризъм. Един от най-добрите ни ученици. Прецизен, изпълнителен и без излишни емоции.

Притесних се от засмукването му и гласът ми леко се разтрепера. Теди усети екшъна и избра да кацне до Войнягово. Франческо най-накрая ни чу по радиото, пресече Средна Гора и се удави в сянката до Хисаря. Аз и Брендън търсихме малко по-дълго, но не ни достигна малко височина и също се удавихме на границата на сянката до Старо Железаре.
Ицо бе малко преди нас и се извади до базата.
Иво с неговата група от Арсов и Пепи дойдоха към Ицо, а Страхил ги следваше отзад.
В синьото към Пясъчник, Овчеполци и Пазарджик почнаха да цъфтят отделни облаци. Ицо мъдро предпочете да кацне до турския ресторант до магистралата. Иво, Ицо Арсов и Пепи продължиха към Белово, но там ги удари шквал от изваляване около Сестримо, та имаше кацане назад и кълбета.

На сондажа се виждаше по-сух слой на средна височина. ЦБ-тата бяха по-слаби от вчера и по-привързани към планините (признак за изчерпване на вътрешномасовата нестабилност). В тракийското поле не се образуваха съществени облаци и шквалове. По-сухият въздух също обособяваше кулите на основните ядра, правеше ги по-видими и красиви. При по-влажно и нестабилно време има огромна облачна маса, която ти пречи да разпознаеш отделните ядра и кули, пречи ти да видиш красотата, освен ако не направиш крачка назад за да видиш голямата картина.

И накрая е модерно да се завършва с един disclaimer - предупреждение:
Не правете така сами в къщи!
В този курс за прелети имаше 9 ученика обгрижвани от 4 инструктора с дългогодишен летателен опит и познаване на местните особености. Мити ни следваше плътно отдолу и ни предупреждаваше за шквалове и къде какво вижда, в небето или на радара.

_________________
www.nest.bg


Върнете се в началото
  Профил    +10 / -1 
 
Покажи мненията от миналия:  Сортирай по  
Напиши нова тема Отговори на тема  [ 3 мнения ] 

Часовете са според зоната UTC + 2 часа



Вие не можете да пускате нови теми
Вие не можете да отговаряте на теми
Вие не можете да променяте собственото си мнение
Вие не можете да изтривате собствените си мнения

Търсене:
Иди на:  
Powered by phpBB © 2000, 2002, 2005, 2007 phpBB Group
Преведено от: SEO блог на Йоан Арнаудов