Рапсодия в синьо
Имало едно време едно момче, което много искало да лети, да пътешества и да види този голям шарен свят. Но червената му вратовръзка била здраво ушита, а възелът бил твърде затегнат. Все пак, то полетяло. Но навътре. Четяло за пътешествията на корабите, чийто модели правело и приключенствало с тях в бури и битки, в безветрие и безбрежие... И тъй като работата му доставяло удоволствие, той и се отдавал, а тя му разкривала тайните си. Неусетно станал майстор и все по-силно се привързвал към вселената която открил. Но задухали силни ветрове. Съборили оградите и скъсали вратовръзките. Замирисало на свобода. Затрептелите хора се отприщили и втурнали към нови светове, нови роли и нови идеи. Отишло момчето в големия град и започнало работа в една киностудия, където впрегнало своя моделистки талант и правело ония сложни макети, дето понякога не ги разпознаваме по филмите...
Влязъл в затвора (големия град). Но попаднал на хора (парапланеристи). И станал Човек.
Животът вървял добре - добре платена и интересна работа, летене, жена, квартира. Но, винаги има поне едно "НО". Защото колкото повече летял, толкова повече му се услаждало и разбирал, че всъщност за това е мечтал цял живот. На другата везна били пари, жена, апартамент, работа от 8 до 5 и малко глътка въздух през уикенда. И докато другите яхвали вълната на капитализма, той казвал "НЕ" И когато другите се радвали на повишението на заплатата, той виждал Матрицата и казвал "НЕ" И когато другите търсели ласка и любов, той копнеел към небето и казвал "НЕ" Напуснал големия град и отишъл да живее мечтата си. ............................................................................................................................................. Но, дошло ред и на второто "НО". Завалял кисел дъжд и света бил залян от материалния потоп. Габровеца, не се уплашил и казал "Ще пробвам да живея без пари" И започна да се препитава от каквото му падне - производство на каски (по-качествени от западните модели), тандеми, Арабската пустиня през лятото, едномесечно чиракуване в Германия... Когато нещата се закучваха, се затваряше в каютата на кораба си и не излизаше с месеци. Накрая каза "Пробвах да живея без пари. Не става" И другите, и ние, и аз, се смеехме злорадо и си казвахме "Накъде си тръгнал бе? Не си ли малко нагъл - да хвърчиш без пари?" ....................................................................... Но, понякога има и трето "НО". Тази година имаме среща на випуска. Ще ми бъде интересно да срещна съучениците си след 20 години. Да разбера какъв път са избрали в живота. Какво са постигнали. Какво са научили. Може би ще завиждам на някои. Може би ще съжалявам други. Но накрая ще бъда благодарен, защото е можело техния път да бъде и мой. От материална гледна точка, избора на момчето да зареже всичко в името на летенето е неуспешен. Но от духовна гледна точка ни зарежда с възхищение, смелост, жажда, чистота... Момчето вече порасна. Казва се Георги от Габрово и му викат Габровеца. Мисля че сме му длъжни заради пътя, който ни показа... Още иска да лети, но не на подарени и уморени спортни крила. Иска да не си трови летенето с мисли какво ще яде утре. Ако някой може, нека да му помогне с някаква работа. Пък може да прихване от желанието му да лети до след залез слънце.
_________________ www.nest.bg
|