Момчета, (Иво и Ники Яху), темата беше за "новата порода" ученици и може да е от голяма полза както за инструкторите, така и за настоящите и бъдещи ученици. За инструкторите ще е от полза споделения опит при работата с такъв тип ученици, а за учениците ще е от полза да не повтарят грешките на въпросната Хелън, най-малкото защото трудно ще си намерят инструктор които да ги изтърпи, вкл. и в мое лице.
Понеже изместихте фокуса върху това дали заслужава Хелън да лети и дали е получила "лиценз" и съзнателно или не ме изкарате някакъв алчен и готов на всичко само за да си вземе парите инструктор, което меко казано ме обижда, ще ви споделя няколко факта от досегашната ми практика като такъв, пък се надявам да не ме разберете погрешно и нещо да се засегнете.
Случаят с Хелън ми е третия в който помагам на някой да се сдобие с "лиценз", като има само един българин на който съм помогнал и това е Боян Стоянов, които преди няколко години не послуша съвета ми да отиде в най-близкия клуб (защото беше самоук), допусна някакви грешки, потроши се и след това дойде при мен да изкара курс. Боян се справяше доста добре за самоук пилот и за 3-4 дни успя да ми докаже, че има голямо желание да де развива като пилот и успя да покрие минималните според мен изисквания да кръстосва свободно небесната шир. Помогнах му с издаването на „лиценз”, защото Боян живееше в чужбина и без заветното картонче, можеше да срещне трудности по чуждите стартове, а карането на курс по парапланеризъм в така наречените развити държави излиза над 10 000 евро, което въобще не означава, че учениците им достигат топ ниво. По късно ще обясня защо мисля така.
Никога не съм спомагал за издаването на „лиценз” на български пилот, защото според действащата нормативна уредба а именно: НАРЕДБА № H-1 от 9.01.2014 г. за регистрация, първоначално определяне, поддържане на летателната годност, експлоатация на свръхлеки въздухоплавателни средства, обучение и издаване на свидетелства за правоспособност на пилотите и контрола върху тях Е записано следното: Чл. 104. (1) Главна дирекция "Гражданска въздухоплавателна администрация" издава национално свидетелство за любител пилот на СлВС – NPPL(M), със съответната отметка за квалификационен клас на пилотите на СлВС съгласно тази наредба. (2) Не се издават свидетелства по ал. 1 на пилотите на следните видове СлВС: 1. моторните параплани (PPG), излитащи от крака (FLM); 2. моторните делтаплани (MHG), излитащи от крака (FLM); 3. безмоторните делтапланери (HG) и парапланери (PG).
С думи прости, в България НЕ СЕ ИЗИСКВА ЛИЦЕНЗ ЗА ПИЛОТИТЕ НА ПАРАПЛАНЕРИ!!!
Изненадахте ли се? Мисля, че не. А сега още един „шок” за широката публика. В същата наредба е записано следното: „Раздел VІІ Пилоти на парапланери и делтапланери, излитащи от крака (FLM) Чл. 129. (1) От пилотите на излитащи от крака (FLM – "foot launched microlight") парапланери и делтапланери не се изисква притежаването на свидетелство за правоспособност за пилот и свидетелство за медицинска годност. (2) Минималната възраст на пилотите на FLM е 16 години. До навършване на 18-годишна възраст пилотите представят на лицето, провеждащо обучението, декларация от родителите или настойниците за съгласие да упражняват този вид летателна дейност. Чл. 130. (1) Програмите за обучение на кандидатите, както и квалификацията и допусканията до упражняване на права на инструкторите им се изготвят и приемат от лицето, притежаващо удостоверение по чл. 5. (2) На завършилите обучението си пилоти на FLM се издава удостоверение за завършено обучение от лицето, притежаващо удостоверение по чл. 5, ал. 1, т. 1, съгласно ръководството за дейността му”
Пак с думи прости, мераклиите да летят с парапланери трябва да притежават удостоверение за завършено обучение издадено от инструктор, които е лицензиран от ГД ГВА, работи по програма одобрена от ГД ГВА и е предложен за такъв от лице по чл. 5, което също е получило удостоверение за дейността си от ГД ГВА.
Ако случайно не сте запознати, ние в България такова лице по чл. 5 нямаме, което автоматически означава, че в България няма нито един легитимен пилот на парапланер както и нито един легитимен инструктор.
Чужди лицензи не се признават, защото според императивните разпоредби на рег. ЕО 216/2008, най общо казано свръхлеката авиация се регулира от местните федерации, които са сертифицирани от местните ГВА.
След като изяснихме тези важни подробности, нека да се върнем към същината на нещата с обучението и лицензирането на Хелън.
Да, дадохме и “лиценз” Пара Про 3, което означава, че тя може да участва с състезания от кат 2 по ФАЙ, защото IPPI картата удостоверява именно това. Нивото на което съответства означава, че Хелън може да извършва самостоятелни полети с парапланер при несложни метеорологични условия, като много ясно съм и обяснил какво означава това, а именно полети до 11:00 и след 17:00 часа при ветрове със скорост не по-висока от 4 м/с. Това дали в Китай ще и признаят IPPI картата за някакъв вид лиценз, след като на нея изрично о отбелязано, че тя е валидна само с национален такъв (който Хелън не притежава) въобще не ме интересува.
Ники, причините да се захвана с Хелън и да доведа започнатото до край съм ги описал доста подробно в голямото писание по горе и това, че ти се струват сладникави или не знам какви си си е твой проблем. Да, финансовия стимул е важен но в никакъв случай не означава, че съм направил някакви огромни компромиси със съвестта си само защото Хелън си е платила за изкара курса при мен. Както казах, за мен е истинско удоволствие когато видя, че човека които обучавам е вътрешно мотивиран и това с което сме се захванали му носи истинска радост и удоволетворение. Само за твое сведение, обучил съм и все още обучавам няколко момчета абсолютно безплатно, защото искам спорта да се развива и в нашия край да има повече пилоти, особено след като вече имаме прекрасен старт над Дупница.
Иво, сега ще ти споделя няколко факта относно методите на обучение и се надявам наистина да ме разбереш правилно. Тук държа да подчертая, че това, че Хелън не завърши обучението в училището което представляваш не означава, че училището или инструкторите са кофти или не стават за такива. В Скайномад се работи „на конвейр” в смисъл обучавате групи от 5 и повече човека едновременно за период от 6 дни. В интерес на истината не знам какво ниво давате на учениците след като завършат курса, но това не е от особено значение в момента. Казвал съм го и преди и ще го кажа пак, този метод на обучение е подходящ за държави в които е силно развита клубната дейност и след като пилотите завършат началното обучение има къде да продължат да надграждат в една приятелска и почти семейна среда, базирана на другарство и споделяне. В България това нещо почти липсва и след завършването на такъв курс, ученика остава сам, при това в момент в който в главата му започват да изникват множество въпроси и колкото повече лети, толкова повече стават въпросите. Вярно е, че по стартовете се формират малки групи от пилоти които ходят да летят заедно, но има голяма разлика между клубните пилоти и самостоятелни пилоти отишли да летят заедно, защото вторите са отишли основно да си правят кефа и колкото и да им се иска да помогнат на по неопитния им приятел, все пак са отишли да си правят собствения кеф. Получава се така, че тези неопитни пилоти често пъти са на прага да се откажат, защото си мислят, че това занимание не е за тях и губят контрол над нещата. Естествено има и по ербапи, на които хич не им дреме и се мятат в дълбокото и прогресират бързо но с цената на много рискове и дори тежки травми.
Може би ще се изненадаш ако ти кажа, че през годините при мен са идвали пилоти завършили курс на обучение, чието ниво на умения по нищо не отстъпва на това което достигна Хелън, и дори имам ученик който е завършил при вас курса за средно напреднали под твое лично ръководство, но имаше доста неща по които трябваше да поработим за да достигне нивото на което трябваше да бъде за да прогресира безопасно. Хората са различни и имат различен начин на възприятие на нещата и няма как да ги сложим под общ знаменател и да караме рибата да изкачи дървото.
Никога не съм си позволил да кажа, че в Скайномад инструкторите не са добри или методите са им грешни, най малкото защото аз от тези хора (Ники, Ицо Сливков, Емо, Орлин) и.т.н съм научил много, въпреки че не съм карал курса при тях. Включително направих и забележка на Хелън, когато се опита да оплюе Ники.
Аз лично предпочитам да се занимавам индивидуално с не повече от 2-3 ученика на сходно ниво и за по дълъг период от поне няколко месеца. Този метод на обучение не е толкова доходоносен, но определено е по-подходящ за нашата реалност, защото пилотите прогресират бавно и имат време да осмислят това което правим, а също така и попадат на по разнообразни условия за летене, което също доста помага.
При мен обучението не е основната дейност с която се занимавам и със сигурност няма как да се похваля с опита които имате в Скайномад, но от както съм се захванал с това (летя от 2005, тандемно от 2011 и от тогава обучавам), винаги съм се стремил да дам добра основа на учениците си и да ги науча да летят безопасно, а единствения начин е да бъдат честни със себе си и да не надценяват възможностите си.
В случая с Хелън нямаше нищо по-различно освен това, че ми скъса нервите с нейните прищевки, но това си е мой личен проблем. Аз каквото трябваше да направя съм го направил, както и тя направи това, което според мен трябваше да направи, за да и разреша да направи височинни полети и да си получи „лиценза”.
Ако искаме имаме име на страна в която лицензите имат тежест, трябва най-накрая да се обединим, да направим лице по чл.5 и въпросната страна в лицето на държавата да признае нашата методика и нашите лицензи, така както е в почти всички европейски държави. Това дали лицензите се взимат трудно или лесно е много субективно понятие и според мен водещия фактор тук е цената на обучението, която въобще не е необходимо да се бърка с качеството. Именно цената е определящ фактор, които кара чужденците да идват и да е обучават в България и мисля, че в Скайномад това е много добре известно, тъй като вие сте училището което от години масово обучава чужди пилоти.
Споменах, че ще напиша нещо за немската система и точно тук е мястото да го направя. Миналата година бях в Германия като асистент инструктор на един курс и се подготвях за изпита за тандемен пилот по тяхната система. В Германия предпочитан метод за обучение от повечето инструктори е така наречения kompakt course. Учениците вземат 80 часа теория, която се изразява общо взето в гледане на учебни филмчета от сайта на DHV и се дискутират различни теми по конспект изготвен от DHV. Теоретичният курс се заплаща по 8 евро на час на човек, като в групата са 8-12 човека. После следва практическата част, която общо взето включва 30 полета от учебен хълм до 50м и 15 полета от хълм над 200м. То те и по-виско нямат След като минат всичките тези процедури и си олекнал с едни 2-3000 евро, купуваш си екипировка за 5-6000 евро и си ти, горд собственик на чаршаф и А licenze. Понеже ми се отдаде възможност да бъда асистент инструктор в парамоторен курс, където изискването е ученика да притежава А лиценз или да е направил 15 полета от учебен хълм под ръководството на инструктор, успях да добия реална представа за това какво на практика могат учениците с А лиценз. На курса който се проведе в Гърция, въпросните ученици трябваше да направят 30 излитания и кацания с парамотор и три полета по 10км за да се явят на изпит за парамоторен лиценз. Учениците идваха от няколко различни училища в Германия, където се бяха сдобили с А лиценз и от всичките 10 човека, само двама можеха да направят челен старт без да се търкалят по земята. Наложи се да започнем от А и Б на парапланеризма, за да могат останалите от тях въобще да почнат да летят и да не си потрошат чисто новите парамотори за по 5000 евро. Нямаше 100% успеваемост и дори моя парамотор падна в жертва на немската велика учебна система.
Така че, нека не бъдем толкова крайно в оценките си за това кой как обучава и какви лицензи издава, защото нещата не са толкова плоски и елементарни колкото изглеждат на пръв поглед!
_________________ "Там, където има авиация има дух, има българщина!" Ген. Румен Радев - Президент на България
http://www.skyhike-bg.com
|