Като гледам постиженията на делтата аз също се изкушавам да пролетя на делта и сигурно е срамота като живея на Сопот да не го правя. Но засега не мога да си го позволя финансово. Още се въздържам като гледам излитанията и особено кацанията на делта планеристите.
По време на това състезание с доста спокойни условия имаше следните инциденти:
- две забивания във земята и изпадане в безсъзнание на пилотите (единия е номер едно в световната делта ранк листа)
- счупена ключица
- поне 10 навяхвания + ожулвания и външни наранявания
- поне 5 сблъсъка/тръквания във въздуха (без последствия)
- поне едно преобръщане (без последствие)
- поне 10 счупени трапеца
........
Аеродинамичното качество на делтите не е много по-голямо от това на парапланерите, но основното предимство е големия скоростен диапазон. Също полета протича при много по-високо ниво на концентрация, което освен че е кеф, също води до по-бърза умора.
.....
Вчера бе може би последния ден на състезанието. Времето бе предфронтално с влага и силен ЮИ вятър. Бе дадена 67 км задача с разцъкване зад старта, където сложния терен смекчаваше вятъра и позволи 40 пилота да достигнат целта.
Първи е Christian Ciech.
След излитането на делтите, аз също излетях. На моменти зависвах докато стигна зоните на перпендикулярно обтичане на хребета. Там успях да се извадя до базата (около 200 метра над билото) и пуснах назад с очакването за напрегнат ръкопашен бой с турбуленцията на планината (представете си че сте в ротора на острата част на Врачанската планина при силен вятър). За пореден път се убедих че повечето влага в атмосферата означава повече нестабилност, а повечето нестабилност означава по-меки ротори и турбуленция.
После успях да хвана добра термика на място където се събираха 2 долинни вятъра и стигнах целта.
Въобще летенето в сложен терен при силен вятър развива силно въображението. Въображението за това как се обтича терена, къде трябва да бъдеш и какво може да ти се случи