Здравейте!
За съжаление продължаваме да ставаме свидетели на тежки и фатални инциденти в парапланеризма, което е изключително тъжно за нашата малка общност и за съжаление освен, че стресира нас самите като пилоти, носи не малко грижи и тревоги на нашите близки.
Темата с риска и инцидентите не еднократно е коментирана, но това изглежда не е достатъчно и основният проблем според мен е, че в България ни липсва истинската клубна среда и йерархична структура съществуващи в развитите държави в авиационно отношение.
Причините са разнородни, като в голяма част са и финансови.
Няма национална политика на държавно и общинско ниво, която да поддържа съществуването на клубове, както например е в Румъния, а това води до голяма доза индивидуализъм в нашите среди.
Новодошлите в паряпланеризмама бързо напускат "гнездото" на училището (ако въобще са преминали обучение в такова) и поемат по своя самостоятелен път, като в общия случай притежават знания и умения под критичния минимум за безопасно летене.
В държавите с клубна култура, тези пилоти попадат в клубната среда, където продължават да трупат знания и опит, докато достигнат едно приемливо ниво на безопасност.
В България разчитаме на евентуална помощ от по-опитните пилоти които срещаме на старта, или от наши приятели с повече опит с които летим в група, но този подход не е ефикасен, защото все пак, всеки е отишъл да лети за собствено удоволствие и едва ли може да отдели необходимото внимание на по-неопитния.
Нещата в общия случай се свеждат до "арв давай, сега е момента", а често пъти неопитни пилоти попадат в ситуации с които не са способни да се справят заради "стадия ефект".
Виждайки, че по-опитните излитат, те биват подтикван от чувство за срам или прекалена самоувереност, без реално да оценяват ситуацията, възможностите на екипировката и способностите си.
Също така има и някои особености на народно-психологията, които ни правят по-големи индивидуалисти, което в случая е голям негатив.
Тези и подобни на тези проблеми са добре известни в "голямата авиация" и има доста изписано по въпроса с управление на риска.
Риск има и винаги ще има, но нашата работа е чрез трупа е на познания и опит, които водяд до правилна преценка, да намалим риска до приемлив минимум.
Съветвам ви да прочетете глава 2-ра от тази книга наречена "Aeronautical Decision Making"
https://www.faa.gov/regulations_policie ... ndbook.pdfВ нея има доста полезна информация за методите на взимане на решения и управлението на риска.
Пожелавам ви красиви и без аварийни полети, и помнете:
Safeti first, last and aways!
Както казва един приятел, "И да се привардувате!"