Благодаря на Петьо за разходката в района на Дупница, Рила и Сапарева Баня и най-вече за ентусиазма да развива парапланеризма.
Старта Бекяра на Паничище има потенциал за навлизане в Рила и сериозно планинско летене, както и летене към Кюстендил, Коняво, Осогово, Струма и ткн.
Предимството му е че стигаш по него по поддържан асфалтов път (крилото се разпъва буквално до асфалта) и че гористият връх в ляво работи добре термично, когато го пробвахме успях да се задържа около 30-40 минути при плътна облачност - даже диска на слънцето не се виждаше и беше все още рано - 10-11 часа.
Петьо редовно вози пасажери с мотоделта от летището до Сапарева Баня и ми насочи вниманието на т.нар. Самоковски вятър - умерен И вятър, който изтича от Самоковското поле. От другата страна, отдавна сме забелязали умерен З вятър, който изтича катабатично по водосбора на река Марица, стига до Пловдив и отвъд и е толкова мощен, че продължава до преди обед. Това означава, че Самоковското поле със своята 1000 м нмв височина, Рила, Плана и Ихтиманските планини са своебразен център на термично ниско налягане (heat low). По-силен heat low (и основен за Балканите) e планинската верига по западната ни граница със Сърбия и Македония, подсилвани от високите котловини на Кюстендил, Радомир, Трън и Драгоман. Там са основните извалявания на фронтовете и след тях въздушните маси изсъхват и колкото по на изток отиваш, толкова по-сухо става.
Та Самоковският вятър завършва своето низходящо пътешествие някъде по линията северно от Сапарева Баня и помага за ранното заработване на Планината около Паничище. Естествено набиранията няма да са много високи, но рида със ски пистата западно от Паничище трябва да осигурят следващите термики и височини.
По-късно през деня, когато Рила заработи добре, старта Бекяра не би бил подходящ, защото подозирам, че ще има усилване на вятъра по долината отдолу - тази долина се среща с долината на Говедарци някъдето под 7-те езера - мястото на срещата е конвергентно, но долините не са. Силен долинен вятър, подсилен с анабатичен склонов вятър по северните склонове на Рила означава вятъра да идва от към върха от север (от ляво) на старта и да прави турбуленция и низходящи.
И тук идва вашата роля - вместо да седите отстрани като кибици, трябва да летите това място неколкократно и да потвърдите, отречете или откриете нови неща за този старт. Парапланеризма и България имат нужда от вас и вашите крила
Всяко окичено на дърво крило е повод то да бъде отсечено
Така, старта става по-голям и по-безопасен за следващите
........
Освен старта до Паничище, с Петьо огледахме един потенциален старт над Самораново, където силен фьонов вятър е изпочупил гората и предстои чистене на дървестната маса. Не го летяхме, заради натръшканите дървета, но се усещаше надежден катабатичен вятър и като се разчисти площадката която препоръчахме на Петьо мисля че ще получи добър старт. Пътя е чер, но е защитен от гората и ще може да се ползва регулярно ако има някой офроуд ентусиаст, както бай Дончо от Саръяр.
...
Друг старт, който пробвахме е Беь Бунар или Жълт Кладенец, който е едно от ребрата отиващи към Калин. Има чер път и пътека и е повече за hike n fly ентусиасти. Гледа на З и е достатъчно термичен. Проблема в тази част на Рила е че долината на Струма канализира ветровете да духат или на север или на юг. Този ъгъл на планината попада в това обтичане и вятъра там се компресира, което прави термиките по-трудни за хващане. Все пак и най-смотания старт си има своя звезден час, та с повече проби ще му се намерят най-подходящите условия и за този.
...
Любимият ми старт от това двудневно проучване е старта на Робовица над град Рила. Той също е едно от ребрата, които се свързват и включват към мощния рид към язовир Калин, но за разлика от Беж Бунар, тук Ю вятър се разделя на две - част от него навлиза в долината на Рилсия манастир, а част обтича планината и отива към Дупница. Разцепването на потока създава достатъчно широка зона на заприщване, която се подсилва от дневния анабатичен склонов вятър и създава голяма зона на поддръжка пред старта. Когато го пробвахме духаше умерен Ю вятър по струма и пред старта имаше изобилие от склонов ефект и термики. По интересното бе когато пуснахме към Дупница. След нея хванах нещо като вълна - отчетливо си играех с падащия Ю вятър от планината, отгоре ми имаше не много висок лещовиден облак, а отдолу по едно време почнаха да ми цъфтят кумулуси. Спомних си за височинния рекорд на Венко с парамотора, когато излита от Сапарева Баня и бива издухан на север. Към 3500 му свършва тягата на мотора, но при издухването си назад минава през вълната зад Рила (вероятно усилена от Витоша) и набързо набира още 2000 м до 5500 (каца без проблем в Софийското поле).
Миналата неделя ако си спомняте времето бе смотано - Коняво бе в облаци, Витоша и Рила цебясаха, Кумулусите над Верила и Самоковското поле почти стигаха земята, но тази част на Рила си даде съвсем адекватно летене, което си е чисто преимущество като не става другаде. Като си намеря кабела ще пусна трака от полета. Опитах се да кацна до летището на Сапарева Баня, където ми бе колата, но там ме срещна един шквал та трябваше да бягам от него. Преди това имах възможност да пусна над магистралата към Перник, но едва ли щях да го подмина, защото и там цебяса.
Въпреки че до старта се стига по чер път (Петьо работи по въпроса да има редовна джип услуга), този старт бих го качвал и пеш, защото е естествена врата към Калин и Мальовица (препоръчвам да се пробва Робовица-Мальовишкия дял-на юг към Рибни езера-Предела и връщане по западните склонове на Рила или пускане към Пирин). Старта е част от вероятно най-дългите и високи голи склонове в БГ, та на това ако не му викаш преимущество здраве му кажи.
Ако ми се отвори прозорец за летене в района ще пусна тук едно съобщение. Колкото повече толкова повече.
...
Още веднъж благодаря на Петьо за ентусиазма! Използвай го целенасочено, че с годините ставаме по-пестеливи да правим това или онова.