Здравейте,
Не намерих тема с подобна насоченост, та...

http://www.verticalworld.net/articles/article.php?id=334

Някой има ли да сподели личен опит по въпроса?

Здравей Бояне
веднъж се качих на 5514м с парамотор.
Без кислород.
Преди полета поговорих с приятели алпинисти и попрочетох каквото намерих по въпроса.
просто се самонаблюдавах след 3000м.....
на 5500 спрях да си чувствам долната челюст,краката от коленете надолу и взе да ме стяга главата.....това последното може би от самовнушение.....
върнах газта и....скоро всичко изчезна.....
бяха ме наплашили ,че ако имаш някъде слаб капиляр....може да се спука....
ако е в носа....ще го преживеем....ама ако е в мозъка.....лошо....
За височинния ми полет написах разказ http://www.letene.com/articles.php?lng=bg&pg=108
Наскоро Андро (Андрей Агаин) се вдигна още по високо....дано той ти разкаже....

На Европейското първенство по парапланеризъм в Морзин, Франциа 2006-та година на един от последните Таскове един облак който беше избил над стратуса, който покриваше цялото небе и нямаше как да го видя ме смукна на 6000 метра. Имам снимка на облака, изглежда като ...аз му викам кумулус Еректус. 7 километров ХУ... беше. Голяма красота. За мой късмет не се разви до CB. Нямаше как да направя срив или спирала защото влязох близо до един връх и не бях сигурен дали няма да се ударя в някоя скала. В началото ме смукна с 4-5 м/с, после стана 10, по-късно средното ми качване беше 14 м/с, а маx ми беше +21 м/с. Не виждах планера, само знаех че е някъде над мене полудял. Имах пропадания до -15 м/с по уред...преди да вляза в това гигантско качване видях на ЮЗ че има късче синьо небе и в облака реших че ще следвам тази посока...но това изобщо не беше лесно в лудото мятане вътре. Наложи се да си хвърля очилата заради обледеняването. Майката природа ме наказа с измръзнали очи следващите 2 дена-трудно виждах и ме боляха очите. На 6000 м стана адски студено, може би около -30 градуса. На старта беше 30 градуса и аз реших да летя с гащеризон без полар под него и с летни ръкавици-грешка. След това имах или Бронхит или пневмония, бях на антибиотици...

След като излязох от облака най-накрая вече ме друсаше хипоксията и аз започнах да се бия в гърдите колко съм велик и че трябва да се върна в облака и да го довъртя догоре...ударих си 2 шамара и ми мина. Гледката беше велика-пред мен и под мен беше и Монблан (4800 м) и можех да кацна на него. Но с тази височина направих последната точка и 30 км файнъл глайд и се оказах първи на Финала. Там реших че ще ме хванат и затова не го пресякох. Гледах първата група как се влачи след мен, но бях с чиста съвест. После чух че някой от пилотите направил устен протест защото ме е видял, но съм бил толкова високо, че освен че не е могъл да каже номера на планера, дори и цвета не знаеше какъв е бил...със сигурност щяха да ме проверят ако бях финиширал първи. Та великия живот ме почерпи с едно уникално преживяване, което ще помня винаги. Късмет на всички с Хипоксията...

Имам материали за разказване за цяла книга. 7 ФАИ категория 1 състезания, над 20 PWC-та и още поне 100 по-малки състезания. Чувствам се щастлив.

Бил съм 3 дена на 5500 метра в андите под Аконкагуа, освен че силно се задъхваш при усилия, никакви други проблеми. После бях поне седмица в Ел Алто, Боливия, 4300 м, в Атакама до 5000м итн, на тези височини все още не е толкова страшно, особенно ако си там за малко. Виждал съм туристи на по 70 години с проблеми на 4000 м, които трябваше да си помагат с кислород, но това е изключение.

Едно време в Долна Митрополия в барокамера ме "качиха" на 5км. Тоест - свалиха налягането на въздуха. Нямаше проблеми, но беше за малко и без физически усилия. Преди 2-3 години се качих на 4400м по пътя към Монблан, не можах да го стигна:) Проблеми пак нямах, освен задъхване...но аз и на 100м надморска височина с тая екипировка и котки бих се задъхвал:)

И от вашите мнения съдя, че при нормална физическа форма и здравословно състояние, и сравнително честа промяна на надморската височина, която промяна дава възможност на организма да се адаптира и да пита за още...та...според мен границата ще да е около 5000-5500 метра. После би трябвало да започнат проблемите.

Значи до около 5км няма да се притеснявам, ще му мисля, ако ги мина:)

Може би има разлика в това да се качиш на 6000 пеша или да извъртиш някоя термика до там.