Искам да споделя някои мисли, провокирани както от четенето във форум(ите), така и от лични контакти.

Забелязвам, че все повече се засилва и вихри явление сред парапланеристите, наречено в психологията "външна причинност". То се изразява в нагласата на индивида да търси и намира всички причини за нещата, които му се случват, извън себе си. Себе си обикновено възприема като идеална обективна единица, даваща добри и справедливи оценки на окръжаващата го среда и събития.

В парапланерен контекст това изглежда и звучи по следния начин:

Кой може да ме научи най-добре, най-евтино и т.н.?
Кое крило, сбруя, каска и т.н. са най-добри, евтини и т.н.?
Кой може да ми даде на заем крило, каска, карабинери, тандем и т.н.?
Кой раздава лицензи?
Кой изпитва?
Кой продава еди-какво-си?
Крилото ми е твърде старо, бавно, бързо, голямо, малко, грозно и т.н.
Не ме учат/не ме научиха добре.
Никъде никой нищо не казва/пише, така че да ми е от полза.
Що всички сте такива ....?
Къв си ти, че ше ми говориш на мене ....?
Условията са кофти.
Старта/кацалката са кофти.
Тука що нема/що не построите един лифт?
Колата ми не може да мине от тука.
Кой ще ми свали колата?
Малко ми плащат, не мога да си купя ново крило.
Имаш ли нек'во ефтино уб'во крило като за мене?
Камъка ме спъна, затова не излетях.
Това крило е за музея.
Това крило "двойка" ли е? - Двойка е, като му се качиш и ти, ставате тройка
Що не си купиш ново крило (от мене)?
Егати кривия, силния, слабия, непостоянния вятър!
Тука защо никой не е окосил тревата?
Защо аз да кося тревата?
Кой събира парите?
Направи ми място/бегай че ми пречиш!
Къф си ти да ми казваш къде да кацам?
Що не си смениш GSM-а?
Паднаха ми батериите на вариото и затова се удавих.
Има ли някой GPS да покаже точката?
Дай малко вода!
и т.н.

Самостоятелните пилоти, които осъзнават, че и като пилоти и като хора повечето неща зависят от тях, биха звучали по следния начин:

Какво мога да науча при този инструктор?
Какво мога да постигна за една седмица, месец, година?
Какво мога да постигна с това крило?
Време ли е да си сменям крилото?
Ще си купя ново крило!
Мога ли да си го позволя?
Ще се справя ли при тези условия/терен?
Стиска ли ми?
Тези летят - става ли за мене?
Тези не летят - дали е опасно за мене?
Да го помоля ли този за помощ?
Трябва да помогна на онзи!
Трябва да убедя някой да ми свали колата или да ме качи после да си я взема.
Ще оставя жената и децата на кацалката и отивам да летя!
Ще кацам тука, ако не докажеш че поляната е твоя.
Реши какво искаш да правиш и ще се разберем.
и т.н.

В речта на хората с външна причинност преобладават възвратни форми - направиха ми еди-как-си, и страдателен залог - бях излъган, подведен, прецакан и т.н. С това те показват че вечно очакват нещо да им се случи и че от тях нищо не зависи. Въпреки това, те винаги са прави.

Отговорните хора с активна нагласа към живота мислят - Какво мога да направя и как да го направя? Тези хора говорят това, което мислят и вършат това, което говорят. Тях всички ги уважават и почитат.

Добре е всеки да се замисли - аз от кои съм?

Успешни полети на всички!

Искам да те допълня, че хората търсещи проблема извън себе си не са само сред парашпланеристите. Казвам го,защото обективно погледнато си е точно так ,а четейки темата ти създаваш впечатление,че хората с външен локус на контрола се зараждат тепърва в България и средите на парапланеристите. Но си прав - много хора в България са така ,но не само сред парапланеристите.

Да, Марин, YaНooОооо е прав.
Наблюдавам как това явление завладява от известно време всички ширини, не само царството на парапланеристите.
Всеки ден се сблъсквам, и което е по-лошото - работя! - с хора, които не желаят да мислят, да взимат решения и да носят отговорност за това. По течението им е добре - друг да управлява лодката, за да може като се издавят да има виновен, срещу когото да насочат силата на гнева и мрънкането си, което по някакъв странен начин ги поддържа живи. Живи - според тях, естествено.
Това наистина е жалко. Добрият тон и желанието да помислиш, преди да кажеш или напишеш нещо, вече отдавна не е на мода.

Призовавам всеки да отговори на въпроса на Марин "Аз от кои съм?"

Отговарям първа: Аз съм от мислещите, от носещите отговорност за думите и действията си, колкото и да не ми харесва това, понякога!

А вие?

Народа си го е казал: "Кой ми сра в гащите?!"