Преди 5 дни кацнах малко по "Динамично" и сега се уча да ходя без патерици, за щастие нямам нищо потрошено, само дето краката ми са като бухти и тук таме някое ребро напомня за съществуването си.
И така относно инцидента, имам някои неясноти и бих искал да го споделя с вас за да ми се изяснят нещата в главата.
Първо да ви кажа, че преди 2 седмици на същото място и от съшия старт направих едно много приятно и спокоино реене, самоче тогава летях с V-MAXса.
Въпросният старт е на Черноморец, близо до Варна, то старт е силно казано, защото мястото представлява една малка обрасла полянка на височина около 20м. над плажа, но миналия път с помоща на едно ято чайки успях да се набера на 150м. над склона. За това реших да го почистя малко от храстите и да си го ползвам, понеже е близо до Варна, и може да се ходи с градския транспорт, пък и може да се лети при 3м И;ЮИ;ЮЗ.
И така, след като го поокастрих малко, реших да литна, беше към 4 часа след обяд, времето беше спокоино, вятъра беше изток с лек южен конпонент и леки вариаций м/у 2 и 4 мс.
Този път бях с онова лилавото крило, дето летях с него на Сопот (уж е Аеролоджик, ама маи си е НЛО някъкво ), излетях малко трудно, тъй като вятъра не беше много силен, пък там място за тичане няма, когато крилото ти се напълни просто скачаш. Тъй като тръгнах малко на криво за да се центрирам, излетях с леки кренове, не можах да се хвана на склона и тъй като бях срещу вятъра (ЮИ) си кацнах съвсем леко на плажа.
Реших да направя втори опит, и се качих отново по баира. Този път крилото не се напълни много добре и след като се обърнах,се наложи да направя няколко крачки на ляво към по ниската му част, за да се центрирам, и така излетях по вятъра, естествено започнах да пропадам и реших да направя завой на 180 и да кацна срещу вятъра. Завоя трябваше да е на дясно, тъй като склона ми бе от ляво, но кокадо натенах дясното управлание, крилото почти не реагира, при все че бях пренесъл и тевеста в посоката на завоя, имам чувството че склона ме засмука към себеси, тъй като височината му растеше по посоката ми на движение, пък и всичко ставаше доста бързо, все пак излетях само от 20м.
За щастие под мен беше плажа, но за нещастие се бях засилил към едни паднали скали, бях на 2-3 м над земята и се опитах да срина крилото, но то само забави малко скороста си, и на мен не ми оставаше друго освен да изпуна крака като за придървяване, и да посрешна скалата пред мен. Е последва един зблъсак, после болка после 2-3 мин. виждах само ярка светлина, и разните му там екстри.
И така, в общи линий това е инцидента, само искам да отбележа че на Сопот ми се наложи да правя 2-3 пъти челен старт, и при тегленето на крилото, дори и когато то вече беше почти над главата ми почти не усещах напрежение върху управленията, и за това по време на старта правех по няколко припомпвания за да се убедя че крилото има достатъчно налягане.
Също така крилото няколко пъти ме изпреварваше при старт, и аз не можех да го спра с управленията почти натегнати до гъза ми.
На мене ми се струва че май са ми малко по дълги от колкото трябва.
Ми това е хора, сега даите малко акъли, че не ми се каца пак така, да знаете че боли мамка му!!!
_________________ Колкото повече летя, толкова повече осъзнавам, колко повече трябва да летя, за да продължавам да летя !!!
Петьо Кюркчийски
Gin Gliders "Zoom" / Gin ''Gingo ll"
http://facebook.com/theskyhiker
Skype: sky-hiker
|