Leonardo | ФОТО
Дата и час: Чет Окт 28, 2021 10:48 am

Часовете са според зоната UTC + 2 часа




Напиши нова тема Отговори на тема  [ 4 мнения ] 
Автор Съобщение
 Заглавие: Аварийно кацане над Ярлово
МнениеПубликувано на: Вто Сеп 14, 2021 9:13 am 
Offline

Регистриран на: Пон Юни 15, 2009 10:00 am
Мнения: 421
Местоположение: София
Име: Георги Стефанов
Вчера имах доста интересен ден на Витоша.
Излетях малко преди 14:00ч.
Вече имаше крила във въздуха, които бяха на нивото на старта, някои и малко над него, други малко под него. Всички се крепяха. Изглеждаше много приятно. На старта имаше идеални пориви и посока - приказка.
Излетях доста прилично, но не успях да се набера пред старта - намествах се в сбруята, управленията исках по-така да си хвана и т.н.т. Може и да съм бил леко припрян.
Не пробвах да зарея на Камен дял както си мислих преди това, а тръгнах директно към симеоновската термика. По пътя имаше разни слаби балони, но аз предпочетох да си държа срещу вятъра за да хвана истинската термика майка. Пък ако все пак не успея ще си кацна на параклиса и ще рестартирам.
Понабрах се до към 2200 (пресметнах 12-15км/ч СИ) и се зачудих какво да правя.
Тайничко ми се пускаше на някъде,исках някакво маалко приключенийце, но също така и не ми се занимаваше с разни транспортни схеми. Просто исках да прекарам повече време във въздуха.
Поогледах се, а то едно такова красиво, приятно за летене, панорами, чист въздух....поддадох се на изкушението и реших да се разходя до края на Витоша ( към Ярема) и там пак да го мисля.
По едно време някой се обади по радиото "Веско аз се отказвам" или нещо такова. Някакси в главата ми зазвучаха гласове на приятели.
Първият глас каза: "Не трябва да се притесняваш да пуснеш към Резньовете". Разбира се контекста бе друг, но с вятър като днешния там би имало поддръжка.
Леекичко се заотнасях с последните издихания на термиката, исках да я използвам максимално - бях си поставил за цел да не бързам и да цедя условията, да цедя и ценя всеки метър.
По пътя към Резньовете ми се видя че съм нисичко и тогава зазвуча вторият глас: "Ако те е страх от ходене, няма да летиш добре", та продължих напред и тайничко си направих план Б - ако поддръжката се пошегува с мен да кацна на пътеката през "поляната" отдолу.
Зареях.
Понабрах се на нивото на радара и продължих както каза друг глас "по ръбчето, по ръбчето". Красотите се увеличиха и вече реших че ще има транспортни схеми :)
Подминавах х.Академика и се заогледах за стратегия - не ми се пускаше директно "назад" и продължих по ръбчетата. Ниско с крабинг с 20-30км/ч лееека поддръжка, всичко излгеждаше идеално.
Видях си маршрута - имаше облачна улица, на която исках да се повозя. Отново реших да не бързам а да използвам всеки метър, който мога да намеря.

След Ярловски Купен реших да заложа на огряните от слънцето склонове да се понабера и тогава да гоня моята улица - исках да е по-сигурно че ще я стигна.
Вече се движих с попътен вятър и някак крилото не слушаше. Сетих се за многобройните случки в района, но реших че днес това не е моят случай защото вятъра е зад мен, не е срещу мен, поотминал съм, заоблен релеф и т.н.т. и реших - аз не съм в ротора.
Е ... грешал съм.
Имах огромен челен тък, от крилото останаха по няколко педи от ушите. Това на първо четене не ме притесни. Очаквах якото гмуркане - приспрях го с ръце до към кръста или дупето ( абе яко си го приспрях) и излязох чисто чисто и продължих напред :) , но някак вече не бях по ръбчето, а встрани от него и с дооста прилично пропадане и 55-60км/ч хоризонтална скорост. Дострашаме да направя рязък завой и да кацна горе по билото. Явно челния тък все пак ме е постреснал. Реших че с тая скорост и рязко падащ терен ще прелетя тия ми ти гористи ребра.
Тръгнах и видях че приключението те първа започваше.
Последва яко затъване. Харесах си последното ребро, след което започваше равнината, но с ужас разбрах че няма да го стигна. Обърнах срещу вятъра....да кацна на реброто над което бях - крилото слушаше, но някак меко и не ми харесваше.
Тук вече се ошашках яко!
Пуснах пак по вятъра - нямах шанс да стигна последното ребро, проектирах се в гората насред нищото.
Тогава....средното ребърце с единсвеното жълто-зелено петно.
Отново ми се появиха съвети в главата: "по-добре е да се придървиш и да си здрав".
Както имах височина над спасителната жълто-зелена "обетована земя", след един рязък 180гр завой настана време да се изправя в сбруята и да приготвя колесника.
С някалко яки изпомпвания и лек слалом кацнах вертикално на крака, а крилото го постелих...
Отървах се!
Отърва се и екипировката - Шефа отгоре помогна много!

Изводите които си направих са, че летя с грешна представа за посоките - да, срам не срам написах го :) вече ще си нося компаса - уреди имам варио и ръчен ГПС
Ниското летене по вятъра трябва да избягвам и да не се поддавам на изкушенията така лесно.
Трябва повече да внимавам за ветровете в планината.
Поразгледах си логове от предишни прелитания. Случвало ми се е да минавам по точно същият път, но с 200-300м по-високо и пак съм имал дискомфорт.
Имах се за човек, който не поема големи рискове, но явно знанията и опита са ми по-малко отколкото си мислих....


Върнете се в началото
  Профил    +10 / -0 
 
 Заглавие: Re: Аварийно кацане над Ярлово
МнениеПубликувано на: Вто Сеп 14, 2021 12:54 pm 
Offline

Регистриран на: Пон Юни 15, 2009 10:00 am
Мнения: 421
Местоположение: София
Име: Георги Стефанов
leonardo/flight/37481


Върнете се в началото
  Профил    +2 / -0 
 
 Заглавие: Re: Аварийно кацане над Ярлово
МнениеПубликувано на: Сря Сеп 15, 2021 11:51 am 
Offline

Регистриран на: Пет Окт 11, 2013 4:34 pm
Мнения: 23
Име: Кубер Сапарев
Предния ден минах оттам, но източно от Ярловски купен и дори от Сива грамада и районът си беше лека пералня, дори и от правилната (източна) страна. Вятърът там много насвирва покрай планината идвайки от север и завихря зад всеки ръб, отделно слънцето напича и тръгват по склона нагоре потоци въздух (някои откъсват). И тези двете като се срещнат става леко интересно. Дори нарочно пуснах да се отдалеча от планината малко след Войчинов рид, за да избегна тия непредсказуеми потоци.

А ти дори си бил след Ярловски купен от "грешната" страна - западно от Сива грамада и Войчинов рид, т.е. изцяло в ротора. Добре, че ендингът е хепи.

От скромния ми опит на Витоша, най-безпроблемно и с мисъл за транспортни схеми преминаване, ми се струва шмугването на юг директно между Голям резен и Скопарник - там планината е тясна, склонът на юг почти веднага става стръмен и работи много добре. Така се избягва това обикаляне на Витоша отстрани в насвирването. Но всичко това важи когато има височина и вадене пред и над самите Резньове, което не беше случая нито в моя ден, нито в твоя.


Върнете се в началото
  Профил    +8 / -0 
 
 Заглавие: Re: Аварийно кацане над Ярлово
МнениеПубликувано на: Чет Сеп 16, 2021 1:55 am 
Offline

Регистриран на: Нед Авг 21, 2016 10:21 am
Мнения: 28
Местоположение: София
Име: Иван Матеев
Доста пъти съм пробвал да се измъквам на юг с малък запас височина по източния край на Витоша, с променлив успех. Имам почти аналогичен полет като този на Георги, и то при изразен СИ вятър, при който уж не трябва да има силни ротори. Да, ама не! Едно от най-неприятните ми преживявания в летенето. Крилото трепери, разхожда се където му скимне, не слуша управленията, и освен това е в зверско низходящо. Забелязал съм обаче, че имам проблеми там в дни, когато термиките са слаби и съответно съм принуден да летя близо до терена. Когато термиките са силни все едно изглаждат турбуленциите и се лети доста по-приятно.

http://forum.skynomad.net/leonardo/flight/27335

Наскоро имах подобни проблеми по западните покрайнини на Рила. След нормален полет долетях източно от Остроган и пробвах да се закача за планината. Не се получи и понеже между Витоша и Рила вятъра беше ССИ около 10км/ч реших, че ще продължа да следвам планината и да се надявам, че ще намеря термика. В момента, в който тръгнах на юг по западния край на Рила прелетната ми скорост без спийд премина над 60км/ч. Тогава трябваше да ми светне червената лампа, но аз продължих. Югоизточно от гр. Рила положението стана брутално, и то в момент, когато очаквах, че нещата ще се успокоят. Редуваха се шутове и низходящи и в един момент изядох най-неприятния колапс откакто летя. След него пуснах на ЮЗ към Благоевград и попаднах в много широка зона на низходящо, но вече без турбуленции. Трябваше да кацам сред махалите на с. Дъбрава без да мога да достигна Благоевград. В същото време други пилоти, които летяха по долината на Струма нямаха никакви проблеми и достигнаха Брежани.

http://forum.skynomad.net/leonardo/flight/37132

_________________
NOVA Sector


Върнете се в началото
  Профил    +3 / -0 
 
Покажи мненията от миналия:  Сортирай по  
Напиши нова тема Отговори на тема  [ 4 мнения ] 

Часовете са според зоната UTC + 2 часа



Вие не можете да пускате нови теми
Вие не можете да отговаряте на теми
Вие не можете да променяте собственото си мнение
Вие не можете да изтривате собствените си мнения

Търсене:
Иди на:  
Powered by phpBB © 2000, 2002, 2005, 2007 phpBB Group
Преведено от: SEO блог на Йоан Арнаудов