Здравейте,
Аз съм въпросният пилот Х. Че да си разкажа как изглежда инцидентът през моите очи:
Преди да започна искам да благодаря на всички, които ми помогнаха на старта след падането, помогнаха с изборът на място и лекар, помогнаха с превоза до ВМА. Без тази експедитивност и точност може би ситуацията щеше доста да се усложни за мен поради сериозността на травмата. Също така благодарности на всички приятели, които ме посещават всеки ден (днес е имало коментар на входа на болницата - пак ли за Ваня - уф айди влизайте - вие сте поредните
) и на всички, които ме проверяват по телефона дали не съм паднала духом...
За инцидента - отивам си на старта с надеждата за един magic lift в края на деня - беше около 18.00. Гръбното безветрие беше безпроблемно за излитане, така че разпънах по най-бързият начин и излетях. Дежурката на източния ръб беше слаба нуличка и аз си зациклих в нея с надеждата да напипам по-силна част от нея. На поредното 360, посоката на което беше от източния към западния ръб видях пилот У излетял и насочващ се към мен. Имаше разстояние, но определено завоят ми се сечеше, затова, вместо да рискувам близко разминаване или възможен сблъсък реших да прекъсна завоят. Направих s-завой обратно към източният старт с идеята, че освобождавам достатъчно място на пилот У западно от мен, където той/тя може да продължи, влизайки в нуличката дето аз я въртях. След края на завоя, погледнах за местоположението на пилот У, за да разбера, с каква траектория на въртене да продължа --> бях силно изленадана да видя, че пилотът ме беше последвал, в същото направление, беше метри зад мен и продължаваше да лети право към мен, без никакво колебание или промяна в посоката. Тъй като пилот У беше по-високо от мен, предположих, че преценя че ще се разминем – аз от по-ниската си позиция нямах точна представа. След секунда тялото на пилота се врязваше в куполът на крилото ми.
До тази част от случката: Нямате си на представа, колко много съжалявам, че просто не избягах от зоната на старта вместо да се връщам на източния рид. След като бях над източния рид и погледнах към другият пилот имах точно секунда-две преди да се сблъскаме. Не направих нищо, но и нямах особено време. Все си мисля дали не можех първосигнално да вкарам супер силно дясно управление и да го изнагетивя на дясно – но не го направих първосигнално, а след секунда просто последва сблъсъкът.
Наистина не разбирам, защо някой излита с ясната представа, че ще трябва да лети в близост до друг – аз си циклех пред старта, така че няма начин пилот У да не е знаел че ще трябва да се разминем или най-малко да се съобразяваме помежду си. Не разбирам, защо като виждаш, че се блъскаш с някой просто остро не завиеш. Нямаше други планери около нас, така че завой, в която и да е посока би бил ок. Докато правех завоя към източният рид бях с гръб към другият парапланер – но той/тя трябва да ме е виждал и във всеки един момент е можело да се направи лека корекция в направлението….
След закачането: явно пилот У правеше нещо за да се откачим – факт е, че крилото ми излезе от правият полет. В този момент си помислих – да дръпна запасен – може би колкото повече площ има носеща, толкова по-добре, може така и да се разкачим. Посегнах за ръчката, но не я напипах – с нова сбруя бях за деня. В паниката даже потърсих и в ляво, въпреки че знам, че ръчката ми е отдясно. В този момент се разкачихме и усетих, че крилото за секунда премина в прав полет. С надежда оставих търсенето на запасния и погледнах куполът да видя какво мога да оправя. За съжаление крилото беше доста окраватено и това което виждах като крават не почваше от единия или другия край , а от средата. Почти мигновено след разкачането крилото клъвна с някоя от здравите си части напред и влезе в някакво спирало-сатообразно движение и на втората врътка удрях земята. През цялото време си се молих наум траекторията на въртене да съвпадне с наклона на склона – то май така и стана. Не почувствах болка от ударът, но си останах легнала както бях паднала настрана и почнах да опитвам да раздвижа крайници – нямах грам сетивност от кръста надолу. Не съм си удряла главата и тялото ми изглеждаше напълно функционално, така че си си взех телефона от кокпита без да мрдам гръбнака и звъннах за помощ. Почти веднага след това при мен имаше хора – отново благодаря на всички за супер експедитивното пренасяне и за успокояването на старта – аз бая си хленчих, но можете да си представите какво е да не чувстваш тялото си.
За тази част от инцидента – може би веднъж тръгнала да търся запасния, не трябваше да се отказвам и да гледам какво му е на крилото. Просто трябваше по-настоятелно да потърся ръчката… Кравата беше голям и бях близо до земята, така че не мисля че можех да направя нещо по въпроса.
Последиците за мен са: 12-ти гръден прешлен е буквално смлян; на негово място вече имам две планки и осем болта. Имам засегнати нерви и въпреки че имам сетивност навсякъде по краката не всичко мога да мърдам – особено засегнато е движението на глезена на десния крак и контра-шпиц движението на пръстите и на двата крака. За момента прогнозите за възстановяване са добри, тъй като имам сетивност навсякъде. Периодът за възстановяване, който ми дават е 6 месеца – 2 години.
Финансовите последици са не-малки също. За момента съм платила към 9000 лв и тепърва ми предстоят доста разходи за рехабилитация. Може би около 2000 ще успея да покрия от застраховки и допълнително здравно осигуряване. Благодаря на всички, които предложиха финансова подкрепа – за момента съм ок с разходите. Към нужните средстжа има и още - един човек трябва да е ангажиран с мен постоянно, тъй като все още не мога да вървя и да се обслужвам дори за най-дребните неща сама. Крилото ми е разкъсано на предните камери, доколкото разбрах, така че и там ще е нужен ремонт.
Каквито и пари да похарча обаче, не се променя факта, че близките месеци(надявам се само толкова) аз няма да летя, няма да съм с близките си хора – поне не по-готиния забавен начин принципно и няма да правя, това което ми се прави. И винаги ще си нося болтовете и планките...
Клипчето, за кето толкова всички говорят е тук:
https://youtu.be/Ng1Y9thLOCE