След като излетях първи, започнах да се рея по склона много мъчно, поради силния и крив вятър от ЗЮЗ. Но в един момент просто зависнах и реших, че няма да имам възможност и смисъл да се боря с вятъра и затова пуснах на изток. Тръгнах и започнах да пропадам. На около 60-70 метра под старта хванах една термика и започнах със змейки да се изкачвам. Стигнах нивото на старта, тръгнах на запад, на старта ме издигна още и вече бях над него
. Закачих друга термика, но понеже нямах достатъчна височина да завъртя (а пък и вятъра си беше силничък) почнах пак със змейки. Така се издигнах на 50м над старта. Обаче колкото и да се мъчех, качване нагоре нямаше 
. Тогава реших да пробвам с източната дежурката. Намерих я и започнах да я въртя, но започна да ме вкарва навътре в планината и пуснах напред. На това място обикновенно започва снижаване и сега се повтори същото. На около 30 метра височина тъкмо стигнах върха на билото когато като мощен взрив получих 80% колапс от дясно. Планерът ми мигновенно влезе в негативна спирала. Една, две витки въртене на дясно, излязох от негативната. В този момент планерът изскочи пред мен, с камерите надолу (беше тръгнал да се пълни). С ужас погледнах как ще се размажа в склона 
(бях почти с главата надолу). За миг си казах, че днес летя с шлем и това може поне малко да ме поспаси 
. Точно в този момент обрах управленията. Направих голям мах, планерът се озова малко зад мен и от 6-7 метра се изтупурках по гръб. Заковах на място. След това станах. Добре, че протекторът си каза думата. Поогледах мястото на падане. За огромен късмет съм уцелил най-чистото място.Само на 2 метра от мен имаше големи каманаци. Невероятно но нищо не ме болеше. Събрах си планера и се запътих към старта.