В събота загубихме добър летящ приятел. Тези които го познаваха, знаят колко добре той изпълваше със смисъл всяка от тези думи. Сбогом, Венци. Почивай в мир! Благодаря на Ники Йотов, че адекватно взе отношение и заключи първата тема, пусната от него. Благодаря на останалите членове на форума, че проявиха съчувствие и разбиране.
Както обещах, ето всичко което ми е известно. Ще се опитам да съм максимално обективен в представянето на фактите. Ще добавя и лични гледни точки – и аз съм човек и аз искам да разтоваря малко несподелени мисли.
Условия (цитирам Йотов) : „Не съм очевидец на инцидента, но излетях с тандем малко преди да се случи. На старта духаше 3-4 м/с с пориви до 5-6. Заради влагата имаше изразен градиент на вятъра (усилване с височина - тези, които се бяха набрали излизаха сравнително бавно от планината) и сравнително мазни термики. Вятъра бе предимно от ИЮИ, но понякога завърташе и от Ю. Преди да засенчи имаше термики, но по време на инцидента, поне отпред като че замряха. Като цяло условията не бяха силни или турбулентни.“
Според други хора, летели тогава, е имало турболенция, особено в близост до терена. Емо Гьорев сподели, че Цветанов е излетял непосредствено преди ситуацията с тандем и не е било приятно. Емо, след летене близо до терена, се е отказал да се качва със спийд крило и е взел по-голямо такова. Та видимо е имало динамика и поривист източен вятър в приземния слой. Имало е подмятания и зависвания. Светката, Ирка и Дими потвърдиха, че не е било комфортно във въздуха. Светльо е наблюдавал кацалката и потвърди, че след засенчването всичко е утихнало.
Ситуацията (по думи на очевидци) : Мястото е непосредствено пред старта, над източното ребро или леко западно от него (Базирано на мястото на падане и предполагаемото отнасяне от вятъра.) Голямо изоставане на крилото назад, гмуркане напред, челен тък, разтваряне, влизане в спирала, 2-3 витки, удар в склона. Повечето очевидци виждат само частта след разтварянето (вниманието им е привлечено от генерирания шум, но е ясно, че има затваряне и енергично отваряне).
Опит: Учил се е при непознат за мен инструктор (спомена име, но не си направих труда да запомня). 1-2 години летене с неизвестна за мен честота/ниво. Следва много дълго прекъсване. Миналата година се е завръща отново в летенето, започвайки от нулата с курс при Иво Геров. Справяше се доста добре, когато за първи път есента (октомври) летяхме заедно на Коняво. Зимата не е имал големи прекъсвания. По време на карантината също. Вероятен нальот за последната година: 30-50 часа. Лично съм наблюдавал около 12-15 от тях. Видял съм и поне 5-6 часа ground handling (извън курса)
Летял е на доста стартове - Сопот, Коняво, Витоша, Златица, Иглика … И дума не може да става за непознато място. Миналата седмица летяхме на доста силни условия на Иглика – въртяхме заедно силните отнесени термики (6-7м вятър), вадихме се до над 2000м. Никакви проблеми.
Не съм сигурен, че е излитал преди от източния старт на Сопот. Той си е специфичен (наклон, траектория на движение, необходим контрол над крилото, съобразяване с посока/сила/пориви на вятъра). Аз лично бая съм „замятал“ там.
Отношение: Любознателен и вечно търсещ развитие. Използваше всяка възможност да задава въпроси и да търси начини да подобри летенето си. Умерено консервативен. Не поемаше излишни рискове, но и не се страхуваше да лети и разширява хоризонтите си.
Техника: Средно ниво. Виждал съм минимална несигурност в определени ситуации, но нищо извън границите на нормалното за този етап на развитие.
Емоционално състояние: Мъж на 49, занимаващ се с катерене, ветроходство и летене. Може ситуацията на старта да му е създала някакви притеснения, но винаги ми е изглеждал много сигурен и уравновесен. Не мога да кажа какво е било в главата му, към момента на ситуацията.
„Преждевременно напускане на гнездото“: Тук няма как да не бъда упрекнат в пристрастност, защото аз съм част от „гнездото“ в което летеше Венци. Но ето малко факти. Венци ползваше клубна екипировка и летеше изключително в група. Аз заведох Венци за първи път да летим на Сопот. Още ноември. Геров звънна „само“ 2 пъти преди да излети и веднъж след като кацна. В петък аз свързах Венци и Дими, за да дойдат заедно. Аз, Геров и Черногоров бяхме на Сопот в събота. Аз се качих и летях с момчетата първия път. Не усетих нищо смущаващо във въздуха. Въртях добре оформена термика на източното ребро (по-надолу от мястото на инцидента). По цялото ребро имаше добре изразен изток. Не ми се стори прекалено поривист. Низходящо в дерето и мазно размито качване над кацалката. Имахме планове и уговорки за ходене до морето и тръгнахме 2 часа преди инцидента. Дими и Венци, разбрах по-късно са се чудили дали да се качат за още един полет или да тръгнат и те с нас към морето. Към момента ни на тръгване не е имало никакви индикации, че нещо подобно може да се случи. Седяхме на сянка, говорихме си, смеехме се, разделихме се и тогава за последно видяхме Венци жив.
Алкохол/Наркотици: Едва няколко пъти съм виждал Венци да пие и тогава е пил една бира или чаша бяло вино. Мисля, че се възстановяваше след здравословен проблем и избягваше алкохола. Не употребяваше наркотици. (след първия полет предложих да почерпя по малка бира, но и Дими и Венци отказаха)
Подготовка за екстремни ситуации: Венци се интересуваше и активно търсеше информация. Последните седмици летяхме няколко пъти на Витоша. И половин-часовото ходене по платото е било винаги използвано за дискусия. Обсъждали сме активно летене, движения и положения на крилото, маневри, колапси, фигури. Иронично е, че точно на последното ни качване на Витоша обсъждахме спиралата. Той ми разказа, че е правил и беше развълнуван/изненадан и леко стреснат от това колко бързо нещата са станали сериозни (претоварването). Дълга лекция от моя страна, как единственото важно което трябва да научи е изхода от нея. Как да разлага енергията, как да не тръгва за лупинг и тъмблинг при изхода. Бог ми е свидетел казах му всичко и търсих разбирането и обратната връзка от негова страна. Разигравах го нагледно. Изреждах му важните моменти – връщане на вътрешното управление, връщане на тялото, работата с външното. Говорихме и за ситуации от които може да се стигне до спирала (нежелана). Със сигурност точно тази в която е бил не е била дискутирана. И аз още не мога да си обясня как от разтварянето на челния тък, без вързване на някое от полукрилата го е насвирило в спирала. Нямам съмнения, че щом с мен е обсъждал тези теми, то са обсъждани и с Геров. За съжаление, не успях да помогна с думите си.
***След този ни разговор летяхме най-хубавия си полет от Комините, в ден който изобщо не го предвещаваше. Венци влезе за първи път в облаците и беше много впечатлен. Аз излязох с акро крилото на близо 1000 метра височина над Драгалевската поляна. Дими се разходи до Бистрица и се върна. Та и 3-мата бяхме в еуфория. Исках да хапнем заедно и да споделим емоциите си, но приятели чакаха Венци на протеста и се разбрахме да го отложим. Но май го отложихме за твърде дълго... Почивай в мир, приятелю!
|