Днес, на И старт на Шумен паднах от 50% колапс, който получих, когато бях на около 5 метра над земята. Добре, че колапса не бе много над 50%, че да ме завърти и тръшне с мах, та успях да го поспра, но все пак си паднах надолу и назад. Дебелият протектор на Impress 2-ката и храстите омекотиха удара, но все пак си навехнах китката от шамара, който зашлевих на Земята
Грешките ми бяха, че:
- се предоверих на прогнозата за И вятър, а през този период езерото показваше повече южна компонента.
- липса на местен опит, че такъв вятър при определени условия се разцепя ефективно от ръба под антените и идва още по-южно за И старт.
- преди това имах едно повдигане и стоварване на земята, а кайтванията на крилото показваха изобилие от признаци, че турбулентността на старта, не е само от силата на вятъра, а и от посоката му.
Дори и в хаотичната турбуленция има подсказки какъв вятър я причинява и от къде идва.
... По-късно излетях от Ю старт, там бе по-добре, вероятно заради повечето качване. След мен един финладец също излетя, но после имаше леки шамари, което окончателно доотказа останалите от групата да летят. По-него време вятъра на езерото, показваше повече И, което обяснява временното турбулизиране пред Ю старт.
Байрака над междинният старт бе постоянно чело, но все пак Ю ми изглеждаше по-добър вариант, защото междинният старт ми се струва роторлив от скалата отдолу и отделно няма накъде да се бяга, ако почне да те издухва.
Иначе деня бе хубав за летене, но след Търговище нямаше любов - Земята зеленееше, а Небето синееше..

Местните пилоти казват, че търговишкото плато е атермично и задължително се заобикаля възможно най-северно.

Бързо възстановяване!