Прилича ми на моя инцидент  .
При излитане при безветрие, трябва да се разделят нещата на две ясни фази. Всяка от тях си има специфика. Пасажера, трябва да е инструктиран и да се държи адекватно и в двете фази.
Първата е напълване и извеждане на крилото на позиция за почване на набиране на скорост за излитане. Нещата трябва да се случват премерено, без пресилване, спокойно, настойчиво. Крилото има нужда от време да се напълни, да излезне от горе плавно, да се стабилизира над пилота и леко отзад. Първоначално изисква усилие, което постепенно намалява.
Когато крилото е горе, стабилизирано, има скорост да седи пълно, е време за набиране на полетна скорост - втора фаза.
Почва да се увеличава скороста. Много е важно това да става плавно. Ако не е плавно се получават осцилации - крилото изостава от рязката газ, после се изтрелва напред и леко задминава пилота, възможно и отлепяне в този момент и после завръщане към терена и нужда от дотичване. Когато крилото изпревари пилота са получава разтоварване и даже леко дърпане напред, това се случва в фаза в която вече се тича сравнително бързо, което е рисково - падане, препъване, изкълчвания.
Когато набирането на скорост е плавно се избягва осцилацията - крилото догонва през цялото време на ускорение, но никога не остава толкова на зад, че да има енергия да се "изстреля".
С набиране на скорост, крилото започва да се натоварва - почва да поема повече и повече товар от пилота и при това натоварване почва да ускорява самото то. Този процес също трябва да се контрлира - обикновенно пилота ускорява, така, че компенсира ускорението от самото крило, но според мен леко спиране на крилото в правилния момент води до изразено отлепяне при по-ниска скорост на тичане, от колкото ако се оставят нещата само на тичане. Непосредствено след излитане според мен крилото плавно трябва да се пусне до трим скорост - максимален глайд - максимално бързо отделяне от терена и хубава енергия в системата за маневри и т.н. ако се налага.
Тези неща имат значение при безветрие. При чело, някак си нещата се случват доста по-естествено и лесно. По-принцип излитането при безветрие е рядко, може би трябва да се поддържа техниката специално за това. Не смятам, че излитането при безветрие при подходящ терен и добра техника е особено рисков. С пасажер нещата са по-сложни, но по-интересни Честно казано настъхвам като си помисля.
|
Рискът нараства, когато изчезне вдъхновението и се появи рутината!