Заради северните ветрове тия дни прокараме пътека до Скалско.
Учениците вкусиха от реенето, някои направиха над час във въздуха, не пропуснахме да им натъртим и правилата във въздуха:
При опасност от насрещен сблъсък, всеки завива надясно! В случай на склонове реене, този на когото склона е от дясно не може да завие към склона и затова другият, на когото склона му е от ляво трябва да отстъпи, да завие извън склона и да освободи място на този със склона от дясно.
При странично засичане, този от дясно има предимство, както при колите на нерегулирано кръстовище.
На път към старта, минути преди инцидента един от учениците ме питаше какви са причините за инциденти в парапланеризма. Отговорих му - мързел или алчност. Например, мързи ме да ходя пеш до колата или пътя и кацам максимално близо до тях, вместо да избера по-голяма и безопасна поляна по-надалеч.
На старта духаше СИ, жертвата излетя първа и зарея. Нямаше особена поддръжка, но ставаше. Пуснах един ученик да излети, направи един тигел реене и го повдигна по-високо. На втория тигел, ученикът летеше над ръба на скалата със склона от дясно. През това време жертвата бе излязла напред, но затъна и с рязък завой се върна към скалата. Склона му бе от ляво. За момент помислих че ще се разминат, единият отгоре другият отдолу, но жертвата влезе в поддръжката на склона, която го повдигна. Ученикът вдигна крака, но долната част на сбруята се вряза доволно в центроплана, наруши се горната повърхност на крилото, но без да прави подкова или колапс, крилото изпарашутира гледайки към старта с гръб към вятъра. Пропадането бе около 5-6 м/с, очаквах крилото да се възстанови всеки момент, тъй като бе цяло над пилота, но малко не му достигна и жертвата падна на последната площадка преди скалния венец.
Жертвата почна да вика от болка, изтичах до нея и първите й реплики бяха "тоя защо не ме видя?". Напълно обяснимо, когато се вживеем твърде много в собствения си филм и животът някак си агресивно, безмилостно ни напомня, че не сме център на вселената.
Дойдоха и другите ученици, двама от които бяха доктори със стаж в спешна помощ, прегледаха жертвата, която се оплакваше от болка в горната част на таза, нямаше конкретна болка при опипване на прешлените, но в последствие се оказа, че има компресионно счупване на L3 (на ренгеновата снимка се вижда ясно как прешлена е с намален габарит от сплескването спрямо съседните).
Тъй като ситуацията не изглеждаше драматично и тъй като жертвата обича да се прави на мъж, реших да пусна останалите ученици да излетят за да не се бъгват от инцидента. Направиха си упражненията и после се качиха при нас, помогнаха на жертвата да се качи и легне в буса. Отидохме в Габровската болница, където докторите реагираха вяло, а на изпроводяк един каза да не слушаме другите доктори и евентуално да вземем един корсет.

Мисля че пак извадихме късмет, защото:
- ако крилото парашутираше малко по-навън, успоредно и насочено към скалата, то можеше да се забие фронтално в нея, когато захапе потока и се възстанови от срива
- ако ученикът се бе врязъл по-дълбоко в купола на жертвата, то можеше да се оплетат и да стане лошо и за двамата
- карането на жертвата да ходи и да я транспортираме легнала на седалките в буса е рисково при счупване на прешлен. По-добре е когато и най-малкото съмнение за гръбначна травма се третира като нещо много по-сериозно и се вика линейка с носилка. Естествено, обаждането на 112 ще задейства полиция и журналисти, но в края на краищата това е реалността - парапланеризмът е рисково занимание, особено когато си мързелив или алчен за още. Още малко да порея, да полетя, дори и когато условията са слаби и има и други маймуни на клона.

Нямам намерения да критукувам някого, нито да казвам кой е прав и кой виновен, нито да оспорвам методи за обучение (визирам правилата за предимства), но винаги това определение за лявостоящ и дясностоящ на склона ми е звучало трудно за осмисляне и не разбирам защо не се симплифицира като се даде пример със шофирането - всеки си кара(лети) отдясно. Само 3/4 думи, а и (вярвам) всеки е бил някога част от движението по пътищата и има представа кой къде (трябва да) кара
Аз когато се учих, именно тази аналогия ми помогна да схвана принципа и да знам кой откъде трябва да мине без да мисля активно за това (друг е въпроса колко пилоти спазват тези правила).

Има обаче и други правила (къде официални, къде не), като например "горния пази долния", както и да уважаваме неопитността на другите пилоти (особено когато знаем, че са ученици) и да им оставяме достатъчно въздух, за да (1) не притесняваме тях самите и (2) да се застраховаме срещу неориентирани техни (без)действия.

По отношение на ситуацията непосредствено след сблъсъка според мен главните причини за поведението на крилото са или грешни команди от страна на пилота или влошени летателни характеристики на крилото (напр. старо, издухано крило или летене на/под долна граница на крилото) или и двете. В тази връзка е хубаво да се уточнят колко опит е имала "жертвата" в летенето, с какво крило е летяла и каква и е била реакцията след сблъсъка, както и на каква височина над терена се разиграва дейсвието?

Струва ми се, че акцентът тук е върху "мързел и алчност" ....

Мишо, няма как да стане без правила, без ляво и дясно. Така е и на пътя, независимо колко скъпа кола караш. Това че ми трябват години да възприема и автоматизирам спазването на правилата е отделен въпрос. Между другото в Австралия ме бяха предупредили да внимавам при разминаване по черните пътища. На нормален асфалтов път в Англия, Кения или Австралия, трафика, маркировката на пътя и знаците по кръстовища и кръгови непрекъснато ме дисциплинира да карам от лявата страна на пътя, а не от дясната, както съм свикнал в БГ. Но на тесен черен път дисциплината и приучването изчезват и може да се блъснем с някой австралиец, който инстинктивно завива на негово наляво, а аз на мое дясно.

Това с даването на повече въздух на неопитните е съвсем естествено. При английската система, неопитните дори летят с червени лентички за да се забелязват отдалеч. В случая, жертвата бе наясно че другите са ученици, защото я бяхме взели с нас да полети покрай тяхното летене.

"Жертвата" на инцидента е достатъчно опитен пилот, но явно не е реел достатъчно с други хора, не е свикнал да се съобразява с околните. В изпита по английската система има точно такъв въпрос - какво да правим ако стане пренаселено на склона? Верният отговор е - отиди да кацнеш, защото ти си част от проблема.

Крилото е в добро техническо състояние, макар да е поизморено от сривове и хеликоптери. Забавеното излизане от срива го отдавам на това, че крилото бе с гръб към вятъра и отделно може да има ефект от градиента на вятъра.

Институцията каза иронично:
Жертвата е жертва.
А индукцията явно не работи.
ГЛУПОСТИ
ИНСИНУАЦИИ
ЦИНИЗЪМ
ПОДИГРАВКИ
ОПРАВДАНИЯ
Неграмотност в ужасяващ мащаб!
Жал ми е за всяка личност докоснала се до теб!!!!
Имаш потенциал, но явно си мизерник, отдал се на цинизма, като оправдание за нещастното ти съществуване.
Поправи се!!!!!!!!!!!!

Жалко и страшно е когато инструктор и пилот от такъв калибър и цена пише подобен пост.
Безумното бръщолевене за "мързел и алчност" няма как да прикрият факта че на ученика който ТИ обучаваш не е обяснено че "пилота отдолу е с предимство, още по-малко че е и отпред".
А цинизма ТИ е брутален.
Жалко имах друго мнение за Скайномад.
Самосезирай се!!!!

Явно някой хора четат през ред. А други живеят за конфронтацията.
Прочетете си изречението за "мързел и алчност" отново - отговор на Ники на въпрос на ученик - правилен отговор според мен и доказано верен. Не насочен към никого конкретно.
Относно правилата - при склоново реене с най-голяма сила е правилото за предимство спрямо склона - този на който склона му е отдясно има предимство. Това правило се прилага при всички ситуации в които има потенциална опасност от сблъсък. Правилото за "горният пази долният" е прилага в термика или свободно въздушно пространство при различни скорости на изкачване. В ситуация на склон е възможно застъпване на две противоречащи правила - по-ниско-стоящ, но със склона отляво - при тази ситуация обаче по-ниско стоящият винаги може да вземе решение за напускане на склона - Ако по-високо стоящият вземе решение да отстъпи той трябва да го направи със завой извън склона което пък би го накарало да изгуби височина и да увеличи риска от сблъсък - навлизайки в пространството на по-нискостоящият и затваряйки го в неизбежна ситуация. В случая по-високо стоящият е бил с предимство - склонът му е отдясно и той е в поддръжка - по-нискостоящият е влязъл с агресивна маневра във възходящият поток игнорирайки правилото за склон - при склоново реене склоновият ефект не е изненадващ - знаем много добре къде е и не може рязкото издигане да бъде оправдание.

Няма такова правило, че долният е с предимство, освен при заход за приземяване. Нито в голямата авиация, където пилотът няма видимост под него, нито в делтапланеризма, където силно е ограничена видимостта нагоре, нито в парапланеризма, където горният може понякога да се разхожда по крилото на долният.
Не си измисляйте правила, защото не харесвате някой или защото друг трябва да е виновен. Ако искате да се въведе ново правило, разгледайте всички възможни сценарии, застъпване с други правила и сметката накрая. Успех

Има такова правило - този който се намира по-ниско е с предимство пред този който е по-високо. Има и други правила. Обаче независимо от правилата и кой има предимство - всички във въздуха трябва винаги да се стремят да предотвратяват сблъсъци! Ако виждаш, че нещата отиват към сблъсък - дори и да имаш предимство - направи маневра за предотвратяване.

Ники, има такова правило! При пара/делта - при въртене на термика например - ако по-ниският хване по силно ядро и започне да се издига - по-високият трябва да го пропусне защото долният няма видимост нагоре. при Безмоторници това правило е необратно защото безмоторника няма видимост надолу. При смесване на пара/делта и безмоторници например има особено опасна ситуация поради двойно нарушена видимост. Друг е въпроса че няма градация на правилата - примерно пара и делта в една термика, ако делтата е отдолу тя има предимство ако катери по-добре, но пък е по-бърза от парата а правилата казват че по-бързия пази по-бавния - тогава трябва да се включи "common sense"-а - никой не може да ти даде предимство ако не те вижда.

Говорейки за правила е важно да се спомене и най-важното такова - "Няма абсолютно право на предимство". Както Даниел спомена е важно да запомним че е отговорност на ВСЕКИ пилот да предпазва себе си и околните от сблъсък. Това че имаме предимство в дадена ситуация не значи че трябва да го търсим - другият пилот може просто да не ни вижда или да не знае правилата.

Иво, правилото че долния е с предимство важи за ВСИЧКИ и НЕ ПРОИЗЛИЗА от това кой на къде има видимост. Произлиза от това, че който е отдолу има по-ограничена възможност да маневрира, а този който е отгоре винаги има по-добрата възможност да маневрира и да стигне по-далеч (нали все-пак сме "глайдъри").

Правилата за предимство се основават Първо на видимост и след това на всичко останало, ако някой не те вижда, как точно трябва да знае за теб за да те пази.

Искаш да кажеш че за различните планиращи неща правилата са различни ?!? Не съм нито чувал нито виждал такова нещо !!!

Отново тая глупост. Стига си лъгал учениците си и си им казвал неща, които искат да чуят. Като ги изплющи прашен дявол на учебния баир и се натрошат и тялото им не става вече за нищо, пак ли ще им обясняваш тая глупост?

Отишъл един парапланерист в църквата. Погледнал нагоре и отчаяно извикал:
"Господи, какво лошо съм направил? Жена ми ме напусна, съкратиха ме от работата, пребих се с парапланер! Защо ме наказваш Господи!?!"
Свише се чул глас: "Не ме кефиш бе копеле"

Когато търсим решения на някакви сложни проблеми се опитваме да намерим нещо универсално, което да работи в повечето случаи. Инцидентите в парапланеризма са изключително разнообразни и когато ученик ме пита за тяхната причина аз не мога да му ги описвам дни наред или да му кажа че всичко е късмет. Казвам му това, което съм видял у себе си и у околните. Нещо върху което да работи, да тренира и култивира, а не да чака овчедушно, това което му снесе съдбата. Да търси вътрешни проблеми като мързел и алчност/завист, да се усъвършенства, а не просто да обвинява околните.
В случая, връщането към склона бе погрешно и дори агресивно. Очевидно зоната за реене бе тясна, къса и слабо работеща. Предните дни реях едновременно 2-3-ма ученика на С и СЗ ветрове и щом ставаше пренаселено веднага пращах някой към кацалката. Опитвам се да разбера поведението на "жертвата". Има ли връзка с други, доста по-сериозни опити да се очисти с летене? Въобще, има ли правилната мотивация за парапланеризъм или просто избива комплекси?
Надявам се, че инцидентът ще подейства отрезвяващо и смиряващо, а не озлобяващо.