Leonardo | ФОТО
Дата и час: Вто Мар 19, 2024 5:08 am

Часовете са според зоната UTC + 2 часа




Напиши нова тема Отговори на тема  [ 14 мнения ] 
Автор Съобщение
 Заглавие: из дневника на инструктора по парапланеризъм
МнениеПубликувано на: Съб Май 18, 2019 8:00 pm 
Offline

Регистриран на: Пет Мар 05, 2004 4:52 am
Мнения: 2296
Местоположение: Сопот
Име: Николай Йотов
Обичам работата си! Хем всеки път е различно, хем всеки път си в един и същи режим - нещо като джазова импровизация, но все си себе си. Не се налага да се правиш на някой друг или пък да се държиш по определен начин ...
Новият ученик, Лео, бе изкарал 3-4 дена обучение преди година от някакъв дребен английски хълм и сега бе дошъл за по-напреднало обучение. Обикновено, такива трябва да почнат отначало с обучението за начинаещи, но този бе различен. Строителен инженер в разцвета на силите и разума. Атлетичен кайт сърфист, като симпатичен герой от филмче за екстремни спортове. Но за разлика от миналогодишният бейс джъмпър Коуди, въпросите на Нео бяха като мехлем за душата на учителя - точни и трудни. Като сутрешни лъчи надежда в мъглата над блатото. Изпод гъстите вежди ме попиваха будни очи, които търсеха истина и знания в чист вид. Без ферментация, дестилация, уговорки и сметки. Как да не отвориш широко торбата да взема колкото може? То по това се познават добрите ученици - вземат повече, от колкото им даваш...
Предложих му 3 варианта - да постъпя професионално и да отидем на учебният баир да проверим какво е запомнил от преди година, да постъпя полупрофесионално и да направим тандемен полет за да види какво е полет от високо или да постъпя експериментално и да го пусна направо от високото.
Проблема при професионалният избор бе, че трябваше да приземявам другият ученик от курса и нямаше как хем да съм в Сопот, хем в Дъбене. Идеята за експерименталният избор ми хрумна, като разбрах, че наскоро се е разделил с приятелката си след 8 годишна връзка. Може пък да се нуждае от по-силно преживяване. И друг път съм си мислил да пусна някой от раз от горе, както ставаше навремето. Сега поне има радиостанции, каски, запасни, стабилни крила и добри познания по метеорология. Може дори да се развие екстремна услуга - крило с кратко лисче с инструкции за най-важните неща, нещо като комикс с картинки - виж рисунката как да разстелеш крилото, как да се закачиш и кое да държиш в ръцете, тичай яко, не бързай да сядаш, като се отлепиш дръж ръцете горе и дърпай леко, колкото да завие, кръжи над големите поляни и когато си ниско лети и се приземи в посоката в която се движиш най-бавно спрямо земята. В култовата книга "Зен и изкуството да се поддържа мотоциклет", професията на главният герой бе да пише инструкции за сглабяне на разни неща като японски велосипед, което ми се струва значително по-трудно от лекотата на случайните ни излитания...
Припомних си сцената с Морфеус от филма "Матрицата", където предлагаше на Нео да избере между червеното и синьото хапче, между уюта на Матрицата и красотата на реалността, между скопяването от обучението и ерекцията от дръзновението. Лео избра средният път - все пак идваше от цивиливизована държава с дълбоки традиции в образованието и благоприличното поведение. Въпреки, че и двамата знаем, че щеше да се справи с експеримента, както знаем, че ще се справи със спиралите по късно ако поиска. Вратата стои леко открехната. От другата страна се дочува музика примесена с упойващият мирис на акация носени от едва доловимо течение...
Знам, че рискувам с подобни откровения и храня злите езици с извадени от ситуацията реплики като "accept your destiny", " the experiments with humans continue" и " thank you for surviving". Може би е късмет, може би има нещо отвъд стандартната логика и статистика или пък е плод на художествена измислица и всички прилики с лица и събития са случайни.

_________________
www.nest.bg


Върнете се в началото
  Профил    +6 / -0 
 
 Заглавие: Re: из дневника на инструктора по парапланеризъм
МнениеПубликувано на: Сря Май 22, 2019 9:31 pm 
Offline

Регистриран на: Пет Мар 05, 2004 4:52 am
Мнения: 2296
Местоположение: Сопот
Име: Николай Йотов
Локвичката с бензин изгоря, но слънцето отново напече и замириса на поредната тиха лятна лудост. В синьото кротко пасат бели хипопотами. Август, Август, къде си Август? Не бързай Август, все бързо идваш и още по-бързо си отиваш. Искам още хипопотами. Действат успокояващо. Особено късно следобед. Изпадам в безвремие. Е, може някоя сутрин да минат жирафи, а по обед след тях да се разбеснеят и слонове. Диви котки не ща. Не ги разбирам. Хем те гонят да те изядат, хем те мамят за игра. Поне да имаше смисъл...
...
Интересно е как хора, които не практикуват християнството много държат на разни празници като Коледа, Нова Година, Великден и прочие. Даже може да истерясат на тая тема. Е, за мен днес бе Велик Ден. Направих първият си прелет с ДБДУ-то от Беклемето до летището на Московец, че даже се случи и да съм на работа и да обикалям и наглеждам пиленцата. ДБДУ е Двупосочно Балансировъчно Диференциално Управление. Принципа на работа е малко дълъг за обяснение, но накратко идеята е да не се ползват спирачки, защото те създават триене и затопляне на атмосферата, а освен проблема с глобалното затопляне, по-големият проблем е, че така се увеличава ентропията. И без друго нараства хаоса във вселената и в частност в обществото и главите на хората, така че е добре да сме по-cool. И малко по-сериозно, след като отстранихме проблемите при първата версия на ДБДУ-то и бе добавен втори триъгълник, втората версия се оказа приятно стабилна в силни термични условия (до 4 м/с термики). Обиранията на луфтовете и микродвиженията отработваха това и онова, подобно на самостабилизиранията при излитанията, когато нищо не държа в ръце, а си ги мяткам комично, като на нормален бягащ човек. Няма ги ония досадни изцеждания на въздушната скорост, загуба на подемна сила и пропаданията след порив на вятъра. Даже в някои от по-турбулентните моменти пробвах да увелича разходимостта и ъгъла на атака в ушите - мисля, че може да се разработи нова техника за увеличаване на куполната устойчивост, която да се ползва при навлизане в турбулентна зона. Новооткритият тунелен завой се оказа добра комбинация с диференциалното управление и подозирам, че ще достигнем до по-голяма ефективност, а защо не и безопасност, при термики, приземявания и летенето като цяло в сравнение със стандартните спирачки. Но дори и да не спечели някое състезание, ДБДУ-то е достатъчно и само заради това, което дава в момента - пълно и пряко управление, разбиране и участие в състоянието на полет. Благодаря Учителю! Велик си!
https://www.youtube.com/watch?v=RhG_is- ... e=youtu.be
...
Лесно е да се работи с тъпи нинджи. Не ти създават проблем и правят всичко както трябва. Прекрасно е да се работи с умни нинджи. Карат те да се чувстваш жив. Бомбандират те с адекватни въпроси. Спокойно можеш да отидеш на война с тях. Разбирате се от половин дума. Имате си безкрайно доверие. Ако бях жена сигурно щях да се влюбя.
Лео се оказа най-добрият ми ученик, който съм имал досега. Тих, скромен, изпълнителен. Но най-вече - мислещ. Често извличаше сравнения между въздуха и водните течения при кайтсърфинга, който се оказа че обичал да практикува в бурно море при силен вятър и големи вълни... На второто кацане от 1-ят ден, почна да прави перфектни заходи на Сопотската поляна. На 2-ят ден дърпаше юнашки колапси. На 3-ят ден въртеше термика, на 4-ят кацаше на старта. Днес, на 5-ят си ден направи 2 прелета - един до летището на Московец и един до Сопот. Когато го водех по радиото на слабите условия при втория прелет, му казвах техники, които съм разбрал и почнал да прилагам след години практика. А той още след една две витки почваше да ги прилага и някак си оставаше отворен да си пробва още нещо. Тоест не бе сляпо слушане и изпълнение, а слушане, мислене, пробване, анализ и всичко в реално време. Изкефих се от общуването, което се получи. Защото общуването не е само да се надприказваш с някой, или пък да поглъщаш книгата или филма на някой друг. Някак си се смесиха интелекта, чувството, красотата на пейзажа и небето. Щастливата усмивка след приземяването и лавината от нови въпроси в очите. Даже и пестеливият на емоции Ицо бе разцъфнал като долетяха до Сопот крило до крило.

_________________
www.nest.bg


Върнете се в началото
  Профил    +8 / -0 
 
 Заглавие: Re: из дневника на инструктора по парапланеризъм
МнениеПубликувано на: Чет Май 23, 2019 7:14 pm 
Offline

Регистриран на: Пет Мар 05, 2004 4:52 am
Мнения: 2296
Местоположение: Сопот
Име: Николай Йотов
След спиралите днес:
Изображение

Изображение

Изображение

gallery/thumbnails.php?album=247

_________________
www.nest.bg


Върнете се в началото
  Профил    +4 / -0 
 
 Заглавие: Re: из дневника на инструктора по парапланеризъм
МнениеПубликувано на: Съб Май 25, 2019 5:53 am 
Offline

Регистриран на: Пет Мар 05, 2004 4:52 am
Мнения: 2296
Местоположение: Сопот
Име: Николай Йотов
И както се казва в рекламата - Но това не е всичко!
Когато говорех на Лео за летенето, забелязах че очите му светнаха когато описвах какво е hike n fly и летене с бивакуване в планината. Попита дали може да изкара курс за това. Нека първо натрупа опит в прелетите и после ще видим. Лети се в режим на импровизация, по-трудно е дори от състезанията, където организатора ти избира местата за излитане и кацане.
Междувременно, тъй като не ставаше на Сопот заради северния вятър, реших да кръшнем от учебната програма и да пробваме един баир, който бях набелязал от преди време. Щях да направя тест полет, но вятъра поотслабна и предложих на Лео да бъде пръв. Той малко се сепна, като разбра че никой не е летял от тук досега, но го успокоих като му казах, че законите на физиката са еднакви за всички баири и за всички пилоти. Не знам дали бе схванал принципите на склоновото и термичното реене и капаните на терена от теорията или просто сляпо ми се довери, но бързо се нави и литна. Другият ученик - Джеф бе решил да не участва в експерименти, но като погледа безгрижното реене на Лио се нави и също литна. Тъй като зоната на реене бе малка, а вятъра непостоянен и примесен с термики, се налагаше да говоря бързо като футболен коментатор по радиото, превключвайки от единият към другият в трудните моменти. На няколко пъти успях дори да ги извадя от 50-100 метра над кацалката и да ги върна обратно в джаза. Чувствах се като диджей, който непрекъснато миксира различни парчета музика. Постепенно схванаха идеята и можеше да се отпусна и наслаждавам на крилата на фона на билките и фотогеничната дълга трева. Направихме няколко едночасови сесии от реене и термики и видях, че опитен пилот няма да има проблем да се извади и отцепи на прелет от този баир.

Изображение

Изображение

Изображение


...
остават още 2 дена и се чудя колко далеч ще стигнем. Дали да не му дам да ми литне крилото? То принципа на полета е един и същ за алфата и омегата :-)

_________________
www.nest.bg


Върнете се в началото
  Профил    +2 / -0 
 
 Заглавие: Re: из дневника на инструктора по парапланеризъм
МнениеПубликувано на: Нед Май 26, 2019 5:04 pm 
Offline

Регистриран на: Пет Мар 05, 2004 4:52 am
Мнения: 2296
Местоположение: Сопот
Име: Николай Йотов
Оказа се, че няма граници в тая игра. Границите са от ограниченият човешки ум и въображение. Природата, въпреки своите строги закони е предостатъчно щедра и няма за какво да се оплакваме или да я виним.

Когато си говорих с Лео относно мотивацията му за летене се зарадвах, когато я назова с нещо, което и мен ме движи и оживява - exploration
https://m.youtube.com/watch?v=Obb9ldacCn0

Kак да не го черпя обяд с кацане на хижа Дерменка и после обратно долу да си хване колата за летището.
Не знам дали друг път ще ми се повтори такъв курс и ученик, беше ми като подарък. Ще подарявам и аз.

Изображение

_________________
www.nest.bg


Върнете се в началото
  Профил    +5 / -0 
 
 Заглавие: Re: из дневника на инструктора по парапланеризъм
МнениеПубликувано на: Чет Юни 20, 2019 12:42 pm 
Offline

Регистриран на: Пет Мар 05, 2004 4:52 am
Мнения: 2296
Местоположение: Сопот
Име: Николай Йотов
24 часа на летящият Кирил Станков

_________________
www.nest.bg


Върнете се в началото
  Профил    +2 / -0 
 
 Заглавие: Re: из дневника на инструктора по парапланеризъм
МнениеПубликувано на: Пон Юли 01, 2019 5:34 am 
Offline

Регистриран на: Пет Мар 05, 2004 4:52 am
Мнения: 2296
Местоположение: Сопот
Име: Николай Йотов
Гореописаният ученик Лео вдигна летвата, но се оказа че по света има доста умни и свестни хора (макар да съм забелязал, че въпреки качествата си голяма част от тях попадат сравнително лесно в капаните на Матрицата). В Гнездото от няколко седмици се е базирал един американец, който след малко катерене и спане в пещери по Враца почва курс за активно летене с Иво. Въпреки, че няма да работя с него, покрай Гнездото и аз намазвам с интересни разговори с живописните хора, които се завъртат в парапланеризма.

Американецът, Лий е отрасъл в големият град, покрай наркотици и съмнителни компании, но отрано му е сработил Джек Лондонския зов на дивото, подобно на героя от филма Into the Wild. Набързо си е преустроил живота да е по-близо до природата и станал гид и инструктор по рафтинг и катерене.
Когато се сравнявам с чужденците приключенци съм преглътнал дозата дискриминация, от това че по-трудно си намирам клиенти, защото името и акцента ми не ми звучат западно, от това, че ако имам инцидент из пущинака в Африка няма да имам адекватна застраховка или подкрепата на мощно посолство/консулство и ткн. Но Лий е пример как с упорство и предприемчивост можеш да сбъднеш мечтите си. Например, за да си финансира катеренето на огромни стени в Киргистан, стартира бизнес там, като конвертира УАЗ-ки в кемпери за други номади, туристи и катерачи. И когато достига върха, в развитието си като катерач, по естествен начин идва идеята за полета. Трябва да ценим, че в парапланеризма идват хора от други спортове, които го украсяват, обогатяват и предизвикват промитите ни от летенето мозъци ;-)
Една от темите, които засегнахме бе за разликата между руската и американската култура в катеренето. Когато катерят, руснаците обикновено са в екип с ръководител, който взема безопасни решения за групата, който едва ли ще ти разреши да изкачиш някакъв рисков тур, просто защото така ти е хрумнало. В американската култура на индивидуализъм е обратното - намираш си партньор да те осигурява или просто соло отиваш и правиш каквото си искаш. Резултата е, че в Русия има голямо количество добри катерачи, а в Америка масата не е толкова голяма, но създава няколко супер добри. Сещам се за Ясен, за българският индивидуализъм, често погрешно, според мен, заклеймяван като лош егоизъм. Правя аналогия и за разликата между социализма и капитализма, където при първият има утопично и невъзможно подтискане на индивида в името на колектива, а във втория цялото общество печели и е много по-продуктивно, когато оставиш някой повярвал си да се пъне да лъсне над другите. В тая връзка има нещо будистко в капитализма (и егоистичният ни парапланеризъм), където малкото ограничения водят до много резултати.

_________________
www.nest.bg


Върнете се в началото
  Профил    +8 / -0 
 
 Заглавие: Re: из дневника на инструктора по парапланеризъм
МнениеПубликувано на: Пет Юли 05, 2019 7:08 am 
Offline

Регистриран на: Пет Мар 05, 2004 4:52 am
Мнения: 2296
Местоположение: Сопот
Име: Николай Йотов
Понякога имам чувството, че въпреки развитието на технологиите някои неща продължават да се случват както преди стотици и хиляди години. Например номадите и пътешествениците са били уважавани заради новините, които донасят от далечни краища на света. Така, на първата организирана вечеря в Гнездото се заформи 3 континентална компания и тръгна интересен разговор от който научих нещо ново, което едва ли щеше да ми попадне в полезрението въпреки цялата информационна струя дето ни облива.
Но нека почна с историята на героя в нея - Лий, който между другото вчера направи първият си прелет.
Та както казах, Лий е отрасъл в големият град в огромните равнини, покрай съмнителни компании и наркотици (трева, ЛСД, гъби, ДМТ). На 18 постъпва в колеж, но вероятно заради природният си интелект бързо осъзнава безцелната траектория на наркотиците. Вечните партита и трипове омръзват и в момент на зацикляне решава със свой приятел да си направят пътешествие в близките планинки. Но като ще ходят в тази планина, що не отидат в по-голямата. А защо не и най-голямата. И така се заформя 2000 мили пътешествие от Мексико до Канада по протежението на Скалистите Планини, което им променя живота. Колежа става безмислен и почва живота сред природата, рафтинга, катеренето, Йосемити, Киргистан, Хималаите, Китай, Чили, Патагония...
Така, покрай тези си дейности влиза в нови среди и се запознава с необичайни хора и случайно или не, бива поканен за учител по история в outdoor училище насочено към рафтинг и спускания в бързи води (white water). Училището е акредитирано от образователната система в щатите, подобно на всеки техникум или гимназия (в Европа им казват secondary school, a в Америка - high school). Идеята за гимназия по рафтинг ми възбуди въображението, защото и преди като гледам празните сгради на техникума в Сопот и лифта с парапланерите малко по-нататък съм си мислил дали не може да се добави специалност парапланеризъм, покрай тези свързани с туризма, които така или иначе преподават там (подобно на училището за планински водачи в Троян). От друга страна не ми се прекарват 10 години в борба с министерството на образованието за прокарване на идеята и едва ли нещо ще излезе, но се радвам, че света се променя и развива и мисля, че това е бъдещето на образованието и решение за демотивираните ни в училище деца.
Лий казва, че няма никакви проблеми с дисциплината, за учениците е като бог, защото освен учител по история, след училище той е техният рафтинг инструктор или техният гид, когато правят лагер школи в Южна Америка.
Естествено, подобно начинание е скъпо и съществува благодарение на спонсори (на запад има силно развита култура по набиране на средства за подобни цели), които сякаш са щастливи да го правят тихо и анонимно. Също така има висока годишна такса от 30 000 долара плащана от родителите на учениците, но също така и стипендии и безплатно обучение и пансион за по-бедните и талантливите деца. На въпроса дали няма конфликт между децата, чиито родители плащат индиректно образованието на бедните, той каза че духа на спорта и съвместните преживявания са толкова обединяващи, че никой не завижда и злобее (а вероятно и родителите на такива деца са свестни да не индоктринизират и бъгват децата си с глупости).

_________________
www.nest.bg


Върнете се в началото
  Профил    +11 / -0 
 
 Заглавие: Re: из дневника на инструктора по парапланеризъм
МнениеПубликувано на: Съб Авг 01, 2020 7:28 am 
Offline

Регистриран на: Пет Мар 05, 2004 4:52 am
Мнения: 2296
Местоположение: Сопот
Име: Николай Йотов
Имал съм доста ученици, които са изпитание за мен като инструктор и все съм успявал да запазя дебилско търпение и да продължим напред. Но по време на XC camp-а с Ясен тази седмица ми се случи един, който успя да ме изкара от кожата, та чак се засрамих от себе си. Причината може би е че не сме на учебния баир, а на реален прелет с хубави условия и забавянето на тоя ученик спъваше цялата група.
Един ден така се фрустрирах от бавното му набиране в термика, че го накарах да кацнем на Равнец, да си сменим крилата, че моето бе по-съвременно от неговото. Даже му дадох вариометъра си, че не знаех дали проблема не е в неговия.
И не и не.
Намирам му термиката, почвам да въртя, той идва под мен и никаква реакция, сякаш не усещаше претоварването от качването, сякаш вариото не писукаше, сякаш крилото не подсказваше, сякаш не виждаше как му рисувах термиката отгоре. Айде спирали до него, та да ме вижда поне на неговото ниво. Той кара с едни големи кръгове и необясними забивания в една или друга посока, и пак изпада отдолу.
По едно време въртях механично от горе му и почнах да си чатя по телефона. Поглеждам надолу, той пак затънал с кръгове. Спомних си песента на Хиподил - Скакауец. Викам си - "Айде мойто момче, знам че го жеуаеш. Тебе не ти требе жокер. Ти си от там". Поглеждам пак - той затънал още като "уиуипут". Викам "Немаа са пуашиш копеуе"... "уеко в уево" ..
После го дадох на Ясен, ама и той не издържа дълго.
Все пак трябва да се признае, че въпреки мъките последния ден имаше напредък във въртенето на термика.
Също така, може би част от проблема бе, че пилота е леко самоук, лети отдавна, но силно нередовно и вероятно е заучил неправилни техники и теории, които сега е изключително трудно да се преодолеят.
Хубавото е, че успехите и неуспехите тази седмица, както и работата с Ясен, силно ме мотивираха да напиша някакъв материал за прелетите.
"уесно нема"

_________________
www.nest.bg


Върнете се в началото
  Профил    +5 / -0 
 
 Заглавие: Re: из дневника на инструктора по парапланеризъм
МнениеПубликувано на: Нед Авг 23, 2020 7:06 pm 
Offline

Регистриран на: Пет Мар 05, 2004 4:52 am
Мнения: 2296
Местоположение: Сопот
Име: Николай Йотов
Днес, един тандемен пилот падна лошо след излитане и си счупи краката на няколко места, включително бедрото. Би било добре, някой по-запознат да опише инцидента. За мен е едно напомняне за рисковете в нашата dream job.
...
Трябваше да обучавам един cool испански ученик за летене в термика, но се оказа, че не е минал курса за средно напреднали (за активно летене) т.е. преди да търсиш термики, трябва да можеш да се справяш с турбуленцията, защото термиките СА турбуленция за по-голямата част от авиацията. Намекнах му за рисковете и той благоразумно се отказа да излита, та му предложих обучителен прелет с тандем. Бе силно и турбулентно лятно Сопотско време. Когато му дадох управленията и почнах да го коригирам държейки го за китките, усетих колко вцепенен и стегнат беше, а с непрекъснатото му поглеждане към крилото рискуваше да ми бие една главичка с каската назад в лицето. Успях да го поотпусна, включително като го накарах да летим с разперени ръце без управления, та да види че колкото и да ни мята, нямам какво толкова да му стане на крилото.
Това за което най-вече пиша е една нова техника на тандемно обучение, която ми хрумна и споделям с вас. Преди години бях тренирал джийт кун до - практично бойно изкуство разработено от Брус Лий. Там имаше едно упражнение наречено "лепкави ръце", при което партньорите застават един срещу друг в характерната за спаринг поза и единият поставя китката си върху китката на другия. Едната ръка отгоре, другата отдолу и същото за партньора. После със затворени очи трябваше да се опитват да си нанасят леки удари, като задачата бе да се поддържа контакта между китките и така да се развие усет за движението на противника като му се затискат/блокират (капанират) ударите. В случая (без да залитаме към меки китки ;) , си поставях китките върху китките на ученика и така го водех какви движения да описва с ръцете, кое да спира и на кое да не реагира. Мисля, че се получи много добре, защото вместо да го контролирам силово с моите ръце, аз го насърчавах да бъде полу отпуснат и сетивен, първоначално към мен, но в последствие към крилото.
...
а завършека на деня бе с вълшебната лятна сопотска конвергенция с огромни качвания навсякъде, когато разходих дистанционно една ученичка из облаците и накрая изкарахме цялата програма от курса за активно летене. С един полет спестихме една седмица и около 15-20 качвания с лифта. В летенето, както и в живота, трябва да си нащрек да улавяш момента. Да си на правилното място в правилното време! Да се отпускаш по разни течения, които първоначално изглеждат неразумни и дори опасни и после да гребеш с пълни шепи опит и знания.

_________________
www.nest.bg


Върнете се в началото
  Профил    +6 / -0 
 
 Заглавие: Re: из дневника на инструктора по парапланеризъм
МнениеПубликувано на: Нед Апр 18, 2021 8:13 pm 
Offline

Регистриран на: Пет Мар 05, 2004 4:52 am
Мнения: 2296
Местоположение: Сопот
Име: Николай Йотов
Търся някой, който да ме консултира или направо да ми помогне с предпечатната подготовка на една книга-учебник. Засега е на английски език и планирана за издаване в електронен вариант (Киндъл), но предполагам стандартите и оформлението са същите като за български и печатно копие. Нямам възможност да заплатя за работата, но съм готов на бартери като летене с тандем, обучение, нощувки в Гнездото в Сопот и ткн.

_________________
www.nest.bg


Върнете се в началото
  Профил    +3 / -0 
 
 Заглавие: Re: из дневника на инструктора по парапланеризъм
МнениеПубликувано на: Нед Ное 07, 2021 7:50 am 
Offline

Регистриран на: Пет Мар 05, 2004 4:52 am
Мнения: 2296
Местоположение: Сопот
Име: Николай Йотов
Едно прозрение от тая година: Парапланеризмът се оказа толкова мощен мотиватор, че е тотален демотиватор за всичко друго.
Опитах, чрез парапланеризъм да мотивирам една номадка да остане в Сопот и движи Гнездото следващия сезон, а тя толкова се запали от експеримента, че след кратко шетане и зашеметяващи полети бързо обяви, че работата ще й пречи на летенето :)
... така е като почнеш първо с десерта :?

_________________
www.nest.bg


Върнете се в началото
  Профил    +3 / -1 
 
 Заглавие: Re: из дневника на инструктора по парапланеризъм
МнениеПубликувано на: Нед Ное 14, 2021 7:17 pm 
Offline

Регистриран на: Пон Май 03, 2010 7:59 pm
Мнения: 440
Име: Георги Джамяров
niki написа:
Едно прозрение от тая година: Парапланеризмът се оказа толкова мощен мотиватор, че е тотален демотиватор за всичко друго.
Опитах, чрез парапланеризъм да мотивирам една номадка да остане в Сопот и движи Гнездото следващия сезон, а тя толкова се запали от експеримента, че след кратко шетане и зашеметяващи полети бързо обяви, че работата ще й пречи на летенето :)
... така е като почнеш първо с десерта :?

Йотов, продължаваш с грешните умозаключения!
Дали да не счупиш гипса?!

Адреналинът е толкова мощен наркотик, че малко хора могат да му устоят. Явно и твоята служителка не може.
А прапланеризмът е мотиватор, само за слабите.
За тези които нямат друг път.
Все пак не всички сме професионалисти.

_________________
Ссса


Върнете се в началото
  Профил    +0 / -0 
 
 Заглавие: Re: из дневника на инструктора по парапланеризъм
МнениеПубликувано на: Нед Ное 14, 2021 7:31 pm 
Offline

Регистриран на: Пон Май 03, 2010 7:59 pm
Мнения: 440
Име: Георги Джамяров
А и извън дребнавото заяждане...
Нещото кото не си успял да "мотивираш" е:
Загубата на свобода.

Демек, ти я караш да бачка за теб, докато ти се вейкаш насам натам, заебал реалността, и накрая тя ще трябва да се отчита, колко нощувки има, колко е дала да пере мръсните чаршафи, да дава сводка...
Диогенска история :D

_________________
Ссса


Върнете се в началото
  Профил    +3 / -0 
 
Покажи мненията от миналия:  Сортирай по  
Напиши нова тема Отговори на тема  [ 14 мнения ] 

Часовете са според зоната UTC + 2 часа



Вие не можете да пускате нови теми
Вие не можете да отговаряте на теми
Вие не можете да променяте собственото си мнение
Вие не можете да изтривате собствените си мнения

Търсене:
Иди на:  
cron
Powered by phpBB © 2000, 2002, 2005, 2007 phpBB Group
Преведено от: SEO блог на Йоан Арнаудов