Leonardo | ФОТО
Дата и час: Чет Фев 02, 2023 9:58 am

Часовете са според зоната UTC + 2 часа




Напиши нова тема Отговори на тема  [ 1548 мнения ]  Отиди на страница Предишна  1 ... 100, 101, 102, 103, 104
Автор Съобщение
 Заглавие: Re: Отдушника...
МнениеПубликувано на: Вто Ное 17, 2020 6:00 pm 
Offline

Регистриран на: Нед Дек 01, 2013 7:01 pm
Мнения: 152
Име: gergana ilieva
Всъшност, не знам...както винаги...за кого пиша...пиша за себе си....

Вчера видях пост "Не спираме да летим, защото остаряваме, а остаряваме защото спираме да летим..."
о,
Бодна ме, признавам!
Защото не знам точно, защо спрях да летя...с парапланер...
нито дали е само за малко, временно или ... така ще бъде нататък...
Това е въпрос, който ме преследва и ми създава голям дискомфорт
избягвам хората, които биха ми го задали...
защо
защото и аз не знам отговора и го търся...може да е някой " срамен " отговор...да си мисля, че остарявам и затова...не трябва да летя или не мога...
...
мисля, мисля, мисля и нищо не измислям
но почна ли да чувствам
чувствавам, чувствам и...
никога не съм била по-далеч от истината..
Спрях да летя (с парапланер) не защото мисля за смърттта...за остаряването, а
защото започнах да мисля за Живота...
не само да мисля, а и да го Чувствам...

за първи път, от хиляди години ... аз се чувствам Жива и искам да Живея и да се радвам на Живота и искам го изследвам още и още и още...
открих, че има много потайни кътчета, които не съм дръзнала да изследвам до сега...от страх
но точно защото остарявам и виждам, че нямам много време си казвам...
Време е,
Крайно е време да
Станеш Смела Отново-
-Да се осмелиш да последваш Нови Мечти...
...някои толкова тайни, че не съм знаела за тях ... до скоро
и съм безкрайно благодарна
че всъщност, може би, имам още време
и мога да предприема това пътешествие за себе си -
с огромна благодарност -към всеки допринестъл, повече или по -малко, да открия тези неизследвани посоки с много скрити копнежи...

Благодаря и на Летенето с парапланер, че ме съхрани толкова време жива, без да съм имала и грам желание за живот...
Един полет може да осмисли и да осмисля живота ти напълно, ако нямаш нищо друго в него...
особенно, ако нямаш...
тогава става страст и единствена емоция, която малцина разбират и още по-малко са преживели...
Но имах достаъчно от това
и вече искам повече

и искам да мога да усещам един много друг спектър от емоции, за който бях сляпа и безчувствена ... до сега
Да летиш е Силно, Емоцията е такава, че помита всяка друга емоция по пътя си, няма място за друго -когато си оттдаден на летенето
и не можеш да продължиш без следващата доза...
Лекарство
Летене
Искам да бъда свободна да изследвам и други емоции
нямам много време
или имам
чак сега себе си разбрах....
.....
и няма нужда никой друг да ме разбере...
....
Благодаря и сбогом
или кой знае -довиждане, летене с парапланер!
Но
Летенето може да се случва и в други пространства...
когато Душата Лети...към Нови Мечти...
Сега вече знам..
Всъщност
Никога не съм спирала да летя...

Само времето ще покаже....как ще продължа да летя...

Затова, ако ме срещнете ,
не ме питайте дали летя,

а с какво и накъде...


Върнете се в началото
  Профил    +3 / -1 
 
 Заглавие: Re: Отдушника...
МнениеПубликувано на: Чет Дек 17, 2020 9:13 am 
Offline

Регистриран на: Пет Мар 12, 2004 10:04 pm
Мнения: 275
Местоположение: Пловдив
Като за тия прогизнали дни на горест и съклет, една перифразирана Дзен мъдрост гласи :
- Ако си депресиран, то ти живееш с Миналото
- Ако се тревожиш, ти живееш с Бъдещето
- Ако си щастлив, е значи отиваш да Летиш!
(по Н.Брагин)

_________________
небесен чергар


Върнете се в началото
  Профил    +4 / -0 
 
 Заглавие: Re: Отдушника...
МнениеПубликувано на: Вто Яну 03, 2023 1:48 am 
Offline

Регистриран на: Нед Дек 01, 2013 7:01 pm
Мнения: 152
Име: gergana ilieva
Само веднъж да кацна на нормално място..... и никога повече...
…Two Times in a Row



Никога повече – Какво?
Калин...
Рила...
Много, много Рила....
Някъде в далечната 2019...
Октомври...
Някои бързо излетяха от стандартния Калинов старт....други почнахме да се чудим и маем - решихме да излетим от другия старт, след язовира, че нещо вятъра ..., че нещо пориви..., че нещо криво....
Та една голяма група -Търсачи на По-Добрия Старт, вятър и условия, Калинени, закрачи да ги търси…
Вървяхме, вървяхме...
Другият Старт...разпънахме....зачакахме...нещо и тук вятъра не беше както трябва, нещо криво, нещо поривисто...Някой се опита да излети...разби се в едни скали...стана, отупа се...стреснат много...
Гледащите го, размислихме.... и ... се впуснахме нататък да търсим Още По-Добрия старт ...
Група, подгонени парапланеристи с изкормена екипировка, настъпващи, прескачащи и провиращи се между камъни и скали и скалички... падащи, ставащи, задъхани...и без дъх....
....Слънцето тежко започна да напомня, че е късна есен ....

По-голямата група се раздели на единици и двоици, всеки препънато и настървено движещ се със сетни сили, в търсене на - Своя Личен Рилски Старт.
Бях с пилота, който беше Разтърсен от Скалите, останал без сили и дъх....Питах се, дали беше ранен и неосъзнат...дали нямаше да се срине още преди да излети, изобщо.... дали можеше да излети и какво точно щях да правя, ако...
Излетя.... аз продължих още, с моите си сили, колкото ми бяха останали - и намерих Моят си Личен Рилски Старт...
Наоколо нямаше никой, тихо...скали и клек ...напечени....цветя и бръмчене...и благи пориви...
Ах, това усещане при излитане....
....Спасена от земния гърч да ходиш, да се влачиш....
....
Нещо ме чукна, запя вариото - силно, мощно, красиво....
Нагоре, нагоре, нагоре...тази песен....
Спира ти ума, спира ти дъха...високо, високо....още по-високо....ах, тази сладка песен....
....Рила от високо ....ще мина по Дългия път да й се насладя.....

Песента на вариото внезапно спря и се превърна във зловещ истеричен вой.....по моята логика, не би трябвало да се случи – хубави облаци, изискано рилско било..всичко си имаше...
Вой....безмилостен, нестихващ....
Видях под мен приближаващата безкрайна гора....
... имаше и самотна полянка в средата на това рилско море....
„Мога да кацна дори, много съм добра на малки полянки и борове“ успявам да мисля, „добре, ама после....после...без обхват, ще скитам цяла нощ в гори тирилейски ли...или ще чакам спасители на бора....?!
.... Страшно Неуютно, Студено, Недружелюбно...Враждебно, Смразяващо....
Не искам да кацам тук, моля те, моля те, моля те,
Боже, Вселено, Който- и- да- си,
Моля те, моля те,
Моля те, никога повече няма да правя такива неща, моля те, моля те, моля те...
ПОЛЯНКАТА ИЛИ БОР...кой бор?!!!
Моля те, моля те,
Взирах се да видя чудото....или бора....
Първо ми се стори, че усетих....едва доловима топла въдишка...
Чух ли я?
Нежна и силно накъсана....
Ще я хвана....ще я хвана...ето я...
И следващата....съвсем мъничко ми трябва...моля те, моля те, моля те....
....само да стигна до нормално място за кацане.
Тялото ми се схаща от напрежение, изпънато като странен струнен инструмент... да чува и усеща...да прихваща...топлите въздишки на планината....
И още една
....още една....
Никога повече, само...
Леко над върховете....
Отроган ли е това?
Ето я нормалната кацалка....
Спасена съм, благодаря, благодаря, благодаря....
....
И ...
Вариото изведнъж запя отново, мощно, силно....неустоимо...
Отново съм горе, високо, високо, мога да стигна къде ли не...
....
И отново върхове на борове....
И отново се моля, само този път...
Моля те, моля те, моля те,
Да стигна до нормално място за кацане....
И никога повече....
Кацнах... на нормално място за кацане..една огромна поляна....до някаква бяла постройка....мъж и жена, радостно ми махаха отдолу....посрещат ме с думите „Много е хубава тази църквичка, влизали ли сте.....влезте задължително“
Благодарих им.
Влязох.
И благодарих.
Много пъти. Екстазно.
Купих си иконка.
На следващия ден, отидох на работа както обикновенно.
...

След това си спомням, че продължих да летя от Стандартни стартове и кацах на Стандартни кацалки...
... нещо не беше същото...
...някъде нещо се случи.... някъде в Рила....
Дори не забелязах веднага....просто хората почнаха да ме питат, защо не летя.
И се сещам, че дори и на сън вече не летя, от много време....
...само нося крилото си, вървя ли вървя и не спирам да си търся Старта...


Върнете се в началото
  Профил    +10 / -1 
 
Покажи мненията от миналия:  Сортирай по  
Напиши нова тема Отговори на тема  [ 1548 мнения ]  Отиди на страница Предишна  1 ... 100, 101, 102, 103, 104

Часовете са според зоната UTC + 2 часа



Вие не можете да пускате нови теми
Вие не можете да отговаряте на теми
Вие не можете да променяте собственото си мнение
Вие не можете да изтривате собствените си мнения

Търсене:
Иди на:  
Powered by phpBB © 2000, 2002, 2005, 2007 phpBB Group
Преведено от: SEO блог на Йоан Арнаудов