за последните 10 дни имам два добри дни. първия миналата седмица. от 1200 start do 2190 над един тригер (ей тва ни е редовния старт тука
http://www.flygranada.com/cenes_takeoff.htm)...малко напред и вартене. летях рр ролинг клас 1-2 с идея за фри стайл. по-бавно от ф-гравитито, което летя, но доста реактивно и с достатъчно енергия за динамични фигури. малко по-дебел профил и камери+голямо налягане позволяват доста големи прозорци за реакция или команда и като цяло крилото прощава много, не се мачка в леки турболенциики около термиките (макс термика по варио ми е била 3.9) не е нервно като цяло.
издърпах 2 срива като първия от минимална скорост, за да видя кога откъсва потока и какво се случва с профила. много благ срив. дълго време в парашутиране, плавно откъсване и профила замина симетрично назад. пуснах го до над главата и стиснах управленията, за да не ме изненада. оказа се също много благо. ръце горе и излизане без голямо гмуркане напред.
следвъщия срив беше с енергично издърпване на управленията. момент на задържане с голямо натоварване в управленията преди да откъсне и после всичко леко и стабилно. също добро симетрично излизане. имах доста височина (деня беше ветровит и термичен и имаше подръжка) и реших да пробвам как влиза в сат. нормално подпиране (не сам се изсулвал прекалено) плавно издърпване и много благо влизане в сата...без пляскане на уши, без голямо претоварване в завоя...до около 270 градуса завой влезе. пробвах да доиздърпам управлението, за да проверя дали усилието рязко се увеличава и да вляза в максималко плосък сат с минимално пропадане. натоварването беше поносимо (с други крила съм дърпал с две ръце) и крилото лесно влезе в много плосък сат...успях да го докарам до ръба на негативка на два пъти, но не исках да прекалявам (височината не беше много до старта, а и не познавам крилото). бързо излизане с леко обратно тяло и отново към термиката. успях отново да се понабера на същата термика (тогава всъщност се усетих, че е тригър и събира балончетата и термичките от 2-3 склона). по едно време почна да става малко турболентно на места и почнах да се заигравам с много тесни завои (на ръба на негативката), за да стоя в ядрото. отново пуснах напред с доста височина и два пъти пробвах хелико. мисля, че малко бях надценил, колко голям е прозореца и докарах един остър завой от парашутиране (пуснах прекалено рано управлението) и една негаривка/флаш търн (демек изнегариви, но на 180 градуса пак в нормален полет). още един срив за кеф и отново сат, но този пър максималко бързо влизане. леко заклащане на ляво като за уинг оувър и наобратно подпиране с много тяло и управление на макс преди да срине от външната страна. за миг опита да плясне ухото, но връщане на управлението го напълни и си влязох в чист сат с малко по-голямо измяткване на влизането и леки осцилацийки. пускане и кацане на старта, че уж времето не беше перфектно и не се облякох много. след цигарка и малко слънце пак горе и вече доста по-късен следобед по правата между последните балони кам кацалото...малко уинг оувърчета (на 4тия отгоре до лууп, но средно висок). още един бърз сат и кацане с аха долитане до поляната от лиготии.
преди два дни вече с мойто си крилце (нивиука) и с откачени от ролките управления за пръв път ми беше нормално и спокойно. пак ветровито и термично, но повече за реене...намерих си едно местенце и към 40 минути си играх с уинг оувърчета, плоски и стръмни завои (опитвам се да усетя идеята на граунд спиралата...спирала с камери под малък игъл към хоризонта и след това с леко връшане на тялото, управление и дори леко външно, крилото застава почти вертикално, като вървите са близо до хоризонталата, но изпънати от центробежните и има скорост за контрол на това движение)...та така, намамвах да го усетя, ама сам далеч от контрол. през цялото време не се чуствах достатъчно високо за да пробвам нещо. кацнах долу и се качих пак с една кола. реших да карам по правата на делфин и да изляза максимално високо над кацалото. имаше височина, но и вятър. срив до парашутиране (ама не съвсем стабилно), пуснах да завърти, но не стана чисто и просто трябваше да изляза от негативка. исках да пробвам и сат, да си припомня с мойто крилце (повече от 2 седмици летях с друго) пък и да видя дали има разлика като са откачени ролките...тръгнах за остър завой на 180 за да си вляза по курса за кацане срещу вятъра и дръпнах по-рязко, та завоя стана с голяма осцилация и като изпадах до долна мъртва реших да дръпна пак с още тяло за асиметрична спирала.на третото доиздърпване претоварването ми дойде в повече и просто задържах тялото и управлението и подпрях от другата страна за колана. стана нещо като уинг оувър до сат, но тъй като не бях тръгнал с тази идея и просто додърпвах, за да изравня претоварването (да го направя постоянно и да излизам от спирала или сат) долното ухо се смачка. никакви проблеми от гледна точка полета, просто в момента, в който видях, че вече съм в сат и долното ухо е подгънато реших да припомпя, за да го изпъна, но не се получи. включих, че с тази скорост на въртене няма как да стане и върнах тялото рязко до обратно тяло, управленитето също. с голямо подлитане излязох от сата и тръгнах за заход за кацане...определено за секунда-две от претоварването в асиметричната и влизането в сата бях изгубил ориентация за височина и разчитах на някаква субективна преценка - спомен от последната и идея за пропадане...не бях далеч от истината, но се усетих, че ако бях оплескал нещо вероятно щях да съм с време само за запасен, но не и за опит за оправяне:) пак малко глупости ама пък пак без страх...
маняна момци, много глупости изписах пак и нищо по същество...ще ме прощавате, ама тряа да се понапраам малко, че тия дни скука хахаха