Днес не ставаше за летене и остана малко време да разкажа за това, какво се случва при нас.
Поне за първите два дни, а именно ...
Ден 1-ви.
Стартът беше Невша. Прогнозираният вятър ССИ. Задачата - финален цилиндър на 120 км от старта.
Много от метеомоделите даваха да е ССЗ и много се двоумях какво да избера – Невша или Мадара.
В крайна сметка се доверих на ICON-ския модел, който това лято не ме е подвеждал, а той казваше – Невша.
Решено, направено. На старта криво, от време на време чело, после гръб. Красота. Леко колебание в редиците. Впоследствие по-сериозно.
На всичко отгоре кумулусите на запад изглеждаха далеч по-добре.
Към 11,30 часа тръгна първата хубава термика, която задържа стабилно чело почти 10 минути. После пак безветрие.
Решихме да се приготвим и да опитаме. По-скептичните предпочетоха да се преместят на Мадара. Добре, че повечето останаха.
Към 12 започнаха по-регулярни цикли и си даваше чело.
Първите пилоти излетяха 20-ина минути по-късно. Ваденето не беше много лесно, но с упоритост и търпение се получаваше.
Първата група тръгна по маршрута. Аз се върнах за втория гейт, и докато донабирах височина, забелязах,
че над Мадара е притъмняло сериозно и всеки момент ще завали. Успокоих се, че съм взел правилното решение.
Още повече, че регулярно излитаха пилоти. Явно долу условията за старт се бяха подобрили още.
Тръгнах да гоня първата група. По маршрута към планината работеше добре. Облаците вплътняваха и от ЮИ се формираше ядро на СВ.
Облаците също растяха на височина и ширина. Работеха добре.
Над Преславска планина настигнах водачите Адриан и Топузов и до финала летяхме в група. Стара планина пресякохме между двата прохода- Айтоски и Ришки.
В южна България ни посрещна слаб дъжд. От запад се приблибжаваше голямо СВ, което хвърляше сянка доста на изток.
Избягахме от дъжда, но условията след последното набиране бяха тотално измити. Термики нямаше.
Изпланирахме близо до околвръстното на Ямбол. Долу духаше умерен запад. Над планината северно от нас изглеждаше леко зловещо,
а на запад, направо опасно. Докато скътавахме, мислехме, че сме първи за деня, но се оказа, че последните са станали първи.
Маслото е излетял последен и след 20 минути стъргане се е извадил и с два-три конгестуса и едно СВ ни е надлетял с 10 км.
Всъщност и той е имал трудни моменти, особенно след планината, но те са били компенсирани от СВ-то, което го е извадило на 3400 и той е пуснал на финален глайд.
Още тогава ме усъмни, че Маслото има предпочитания към тъмната страна, но той и досега твърди, че го е страх от черни облаци.
Резултатите:
Първи стана Христо Димитров (въпросното Масло) – 113,6 км,
втори Адриан с 97,19 и
трети моя милост с 97,14 км.
Ден втори.
Отново Невша. Какво не и харесват? Голям старт, хубав наклон, денивилация бол, трудно се давиш. Всичко си има старта.
Та стоварихме раниците и този път чудене нямаше. Духаше си хубаво чело. Изтичаха термики. Нещата изглеждаха добре.
Очакваше се отново преразвитие на места, но на запад вятъра спираше и дори към В.Търново се очакваше ССЗ.
В южна България трябваше да си духа целия ден СИ. Оргранизаторите взехме решение да поставим най-дългия състезателен таск в историята на България,
а именно 200 км. Старт 1 км от Невша, финал 200 км цилиндър. Вектор на събиране – магистралата към Пловдив.
Първите пилоти излетяха преди 11 и спечелиха бързо набиране. Втората група стартира малко след това, но условията позамряха.
Имаше и бая удавени. Не стига слабите условия, ами и от изток идваше голяма сянка с ръмеж. Именно тя откъсна хубава термика и пуснахме по маршрута.
Последва спиране на старта, заради дъжда. Половин час по-късно полетите са продължили. Повечето пилоти тръгнаха по указания вектор на ЮЗ,
но част решиха да не пресичат планината и поеха посока В.Търново.
Летенето беше триково и се редуваха силни моменти със стъргане в слаби качвания. Повечето пресякоха планината през широката част между Айтоския и Ришкия.
Мена беше особенно впечатлен от природата там и от високите дървета на необятната гора. Нарече всички, които са го последвали в това пресичане за герои без Енцота.
Разправя емоционално било. Аз реших да си го спестя и пресякох през Ришкия. Всъщност пресякохме, защото от нейде
на помощ се появи Бончо с неговия красив ХС-рейсър. Полетяхме малко заедно, но бързо се разделихме. Той пое по южно,
а аз реших да боря западно с идеята да изляза на слънчевите петна, западно от петолъчката.
Западно от Бургас имаше широко СВ, което не беше мощно, но правеше сянка и идваше с дъжд. Движеше се на ЮЗ.
Източно от Сливен затънахме всички, но се закрепихме (с изключение на Кубер, завалийката, от базата до долу). Тъкмо оцелявахме с разни балони,
когато СВ-то понарастна, избута хладен въздух и условията тръгнаха. Набрахме се в периферията му и се започна яздене на облаци.
От един на друг. Няма да ви лъжа. Лесно летене.
Западно от Сливен се спущаше друго СВ. На радара бяхме в чашката между тия две СВ-та и си летяхме много добре, малко южно от курса, но бързо.
Когато се отдалечихме от зоната им на влияние бяхме на 150-ия км. Останахме с Мена и Жоро Димов. Въртяхме само силните термики и пресякохме финала на 1300.
После тръгнахме към Пловдив, за да се доближим до магистралата, за да ни приберат. Часът беше 17,30. Имаше условия да се лети още 2 часа. Работеше и в сенките.
Странен ден. Имам много прелети по 200, но нито един за скорост. Весело беше. Кацнахме на Първомай.
Резултаите за деня бяха:
Първи – Весо Овчаров – 200 км, време 6 часа и 2 минути
Втори – Явор Плашилски – 200 км, време + 9 секунди
Трети – Жоро Димов – 200 км, време + 13 мин. и 17 сек.
В този ден, освен награда за първото място, имаше и такава за най-добро кацане.
Единодушно я присъдихме на Гумичката, която установи, че при силен вятър, може да се подпираш и с каска към земята,
за да не те искубне крилото, докато разкачаш карабините.
Той ще поясни. Има и видео.
За третия и надявам се и пети ден от летенето ... утре.