...Същата тази неделя, 4 септември, излетях от Добростан приблизително един час преди Владич (когато моята кола са я сваляли надолу са се разминали). Когато пристигнах на старта беше облачно, с множество тъмнички кумулуси. Духаше 2-3 метра чело. По принцип излгеждаше доста мрачно, дотолкова, че нямаше въобще да се реша да летя ако Апо и Спас не бяха излетели току що. Излетях без проблеми. Имаше термики абсолютно навсякъде. Базата беше доста ниско, така че се набрах на 50-на метра над старта и се замотах малко из района. Имаше чудесна поддръжка на местата на които не вдигаше
. Излязох над равнината и поех към асеновград. Прелетях 10-ната километра до Асеновград с почти попътен вятър и без никаква обща загуба на височина. Беше чудесно - абсолютно мазно, моткаш се накъдето искаш и си хвъркаш
!!! По някое време когато стигнах до Асеновград обаче забелязах, че от изток наближава плътна стена от дъжд. След Асеновград беше синя дупка без нито едно облаче, бях летял вече около 45 минути и бях много доволен от спокойствието. Реших, че не ми се лети в дъжда, а и което е по-важно, опасявах се, че пред стената от дъжд вятъра сигурно ще усили до опасни граници. Направих уши и спирала и скоро загубих почти 1000-та метра височина. Кажнах, скатах много набързо и се появиха първите пръски дъжд. Над мен, мнооого над мен, Спас се мъчеше да пробие вятъра, който както се опасявах започна да усилва от изток. По едно време Спас яко се смачка - беше направил пълен срив за удоволствие
- под него на 40-те извора имаше рокерски събор
. Спас после ми разказа, че долетял до събора, но задухало много яко и чак го върнало назад и кацнал в сериозно силен вятър. Малко след Спас пристигна и кацна и Апо без премеждия. И двамата ги беше валяло и духало. Поздравих се, че съм преценил правилно условията и че съм кацнал навреме, без да поемам никакви рискове след чудесния спокоен полет.
Беше чудесен ден, въпреки чудатото и сумрачно време!
Понеделник, 05 Септември
Отново бяхме на Добростан, почти всички летящи в Пловдивско, Асеновградско, Пазарджишко и Кричим (да ме прощава ако някой е забравен
). Духаше почти ламинарно около 3-4 метра от Изток, Североизток. Доста време поседяхме на старта и се чудехме дали да летим. Отгоре имаше пелена с изгледи на разкарване. Имаше сериозен температурен градиент, според мен поне 10-на градуса за 1000 м (на старта седяхме с почти зимни дрехи, а когато по-късно кацнах беше мнооого топло, потях се по къси панталони и тениска!). В крайна сметка пелената се разкара и кумулусите нацъфтяха навсякъде. Аз излетях, но установих, че беше много турболентно, много повече отколкото ми беше приятно. Крилото не правеше големи махове, обаче краищата му се гънеха и сучеха непрекъснато, толкова начесто и бързо, че не можеше да се реагира. Термиките които нацелих бяха тясни и по краищата с разки пропадания - завъртам +3 термика и на половин витка в нея едното ми полукрило рязко се изпразва и това на няколко пъти. Видя ми се много неприятно, а и вятъре ме натискаше навътре в планината. Намерих си низходящо и след 10минути полет си кацнах по живо по здраво. Петьо от Асеновград летеше близо до мен и кацна 20-на минути по-късно, целият трепереше. Разказа ми, че бил изял много сериозен колапс (лети с Firebird SP, доста шавливо крило dhv2, а аз съм със Airwave Sport2, 1-2), крилото си правело каквото си поиска; едното полукрило се изпразнило и минало *покрай* него, в същия миг се оправило, но преди да може да реагира крилото паднало под него. Той естествено сериозно се уплашил и помислил за запасния (бил на всичкото отгоре ниско над билото на планината). Слава богу успял да го спре, без да падне в него. Мога да си представя колко му е било неприятно. От там нещата вече били прекалено изнервени и той като мен директно кацна на кацалото.
В същото време Евгени и Митко Рангелов долетях до Асеновград. И двамата бяха много щастливи, Евгени разказа че е имал няколко термики с +5 и беше много доволен. И двамата казаха, че било действително сериозно турболентно, но пък човек като е в кондиция това понякога няма значение
. Всекиму по вкуса
. В крайна сметка слава богу всичко беше наред и това е най-важното.
Вторник, 06 Септември
Днес не отидох да летя, защото времето не изглеждаше особено добро. Бях на авиошоуто на Крумово. Беше голямо разочарование. В крайна сметка летяха 3 (ТРИ) самолета ОБЩО. Ф16 и шведите (сори, не запомних самолета, според мен беше еврофайтър, ама май бъркам) и двуплощника Pits на airsport.bg. Реактивните самолети се повъртяха и пореваха наоколо, на практика нищо не направиха. Питс-а го летеше Свилен Иванов, чиито изпълнения винаги са ме удивлявали и за мен са били винаги гвоздея на програмата. За голямо мое разочарование и той на практика почти нищо не показа - правеше си бойни завои, няколко имелмана и равесмана, два лупинга и това е. Даже свредел не показа, да не говорим за любимата ми фигура Абра кадабра. Организацията беше под всякаква критика, нямаше осигурен паркинг, а в 10:40 (почти час преди началото) полицаите бяха блокирали пътя за летището още на КЦМ-то и като ги питах добре де, как да стигна до летището те - пеша! Абе вие луди ли сте, дотам са 5 километра! Заобиколих мислейки се за голям тарикат през село Крумово, от там има черен път
. Доста други тарикати имаше преди мен и в крайна сметка паркирах в селото и от там пеша. 40 минути ходене, за 30 минути никакво летене и после обратно. Да бях отишъл за прав полет на Добростан по-добре щеше да е! Догодина няма да отида.