Днес на Глуфишево засили вятърът и един пилот ми даде да му литна Little Cloud Goose Mk2 L размер със 17 м2 проектна площ. Аз съм 75 кг.
Първото впечатление бе, че нямах никакви проблеми с вятъра, докато с едно нормално крило щях да имам ония моменти дето ще се чудя дали ще пробия, уши ли да правя да снижавам в по-слабите ветрове, да набера ли максимално докато ме издухва и да пусна назад и ткн. С това крило просто режех вятъра и термиките и се разхождах контролируемо пред склона.
Следващото впечатление бе скоростта и ефективността на управленията. Дето се вика - помисляш си за завой и то вече е във завой. В началото динамиката на реагиране на външни условия и управляемостта бяха ангажиращи, но почти веднага свикнах с логиката им и почнах да се забавлявам. Все едно пробваш нов вид наркотици
После дойде естествената идея да го пробвам и за термики и тъй като бяха доволно силни, с лекота набрах няколко стотин метра над старта. Въпреки, че рязането на вертикалните и хоризонталните пориви на вятъра изяждаше от ефективността на катерене, всъщност печелех от свободното обхождане на качванията и бързото намиране на по-хубавите - особено срещу вятъра. Отдолу и от моя гледна точка, обработването на термиката бе грубовато, в сравнение с грациозността на класическите крила, но се съмнявам че и те ще изкарат много грация сред силните термики в компресирания въздух пред хълма. Силните ъперкъти, крошета и прави удари водят до частични загуби на въздушна скорост и временни деактивирания на класическите крила, докато при малките крила това не се забелязва (не случайно на спийд пилотите не им пука много от турбуленцията - особено на кацалката, където в по-силни дни трябва да полагаме доста старания). Естествено, в свободната атмосфера класическите крила са по-ефективни, независимо дали вятъра е 30 или 60 км/ч, но в зоната на хълма, малките крила имат явни преимущества.
...
На 20.07.2007 Петко загина с малко крило - Shockwave на Nova. Бе повярвал на идеята да се лети с малко крило в силни условия. За съжаление, крилото реагираше агресивно на турбуленция и го хвърли в бърза спирала до земята след колапс. След други подобни инциденти, от Nova спряха разработката, но преди няколко години почнаха масово да намаляват размерите на крилата и изведнъж крилата за нашите килограми станаха с 2-3 м2 по-малки. Тази вълна на намаляване на размера се последва и от други производители - особено при парамоторните крила, където 39 m2 Т-ride на Mac Para вози до 400 кг товар, а масовия 42 м2 тандем вози до 240 кг.
Предполагам, че вълната от намаляване размера на крилата е продиктувана от следната логика - щом успяхме да подобрим профилите и да повишим аеродинамичното качество т.е. крилото лети по-бързо и пропада по-малко, то можем малко да му намалим размера и съвсем незабележимо да повишим пропадането, което ще се усети само в редки случаи на определен тип слаби условия. Така, пилотите ще имат по-стабилни крила, с по-голяма куполна устойчивост, но най-вече ще имат по-добро пробиване при по-силни ветрове.
Паралелно с тази промяна при стандартните XC крила, почнаха да се разработват mini и speed крила за търсачите на адреналин. За да се избегнат агресивни реакции на крилата в турбуленция, почна да се търси компромис между размера и активността на профила т.е. почнаха да се "скопяват" профилите, за да не работят толкова добре в посока създаване на голяма подемна сила и аеродинамично качество. Фирми като Little Cloud започнаха да се специализират изцяло в това направление, но за съжаление и те трябва да се съобразяват с пазара и да продават flying 'n fun.
Въпреки нарастването на средната възраст на практикуващите парапланеризъм, пазара все пак е голям и се надявам да се появят достатъчно клиенти и разработки на крила специализирани за по-силни условия т.е. да се помисли как зверските условия да станат приятни и за обикновените пилоти.
п.с. след като облетях крилото и уверих собственика му, че няма проблем да лети в тези условия, той все пак реши да не лети.