Това което ще прочетете на долните редове може да ви се стори, гадно, отвратително, неподходящо, ужасно и всички други неща за които можете да се сетите.Това което ще прочетете по надолу обаче е истината, живота, смъртта, абсурда и всички неща които трябва да знаете.
Участвал съм в относително голям брой спасителни операции, много пъти съм помагал за спасяването на пострадали пилоти в добро и много тежко състояние. Винаги съм знаел обаче, че ще дойде деня в който може би няма да мога да направя нищо и всеки път когато съм се насочвал към паднал пилот съм тръгвал и с тази мисъл. Пиша това не за да отвратя всички а да опиша каква е реалността и моята гледна точка. Пиша това може би и за да стресирам всички онези апатични хора които при инцидент седя отстрани и гледат, пиша това за "слабите" не за да ги укоря а за да ги подготвя за живота такъв какъвто могат да го видят. Пиша това и за всички които казват "живота продължава" - да така е, напълно съгласен съм, аз също го казвам, но понякога трябва да спрем поне за миг и да се огледаме.
- Термиките бяха с нормален размер и добри, но накъсани ядра, условията бяха като във бавно вряща тенджера - не силни, но трикови. Излязох от цилиндъра заедно с първата група и тръгнах право към равнец. Всички условия бяха избутани в планината и знаех че трябва да се закача на билото на Равнец, за максимално лесна линия. Точно преди Карловското дере Камен ме настигна и прелетя над мен заставайки леко в ляво от мен и над моето равнище. Погледнах си уредите за да видя скоростта на вятъра и чух звук на смачкващо се крило, погледнах към Камен и го видях как контрира тъка, но късно, крилото изпадна в парашутиране и започна да се негативи първо на ляво и после надясно, при всяка негативка се опитваше да насуче коланите а Камен падаше с парашутирне право към центъра на Карловското дере. Помислих си "Хвърляй запасния! Може пък и да се оправи, мамка му инцидент точно след старта" Междувременно хванах трубката на радиостанцията и се приготвих да крещя да мята запасен! Реших да му дам още малко време защото бяхме високо, крилото забави осцилациите и Камен излезе от парашутирането след малко борба с крилото. Беше изгубил около 300 метра. Отдъхнах си и продължих, като си помислих "Ами ако му се беше случило докато е над мен, и двамата надолу и първият който си отвори запасния вероятно ще го скъса. Мятам запасен и режа коланите - това е решението ако някой ми дойде падайки отгоре." Изгоних лошите мисли от главата си и продължих напред. След няколко минути обаче чух репорт за сериозен инцидент: "Пилота удари земята силно! На около 18-ти километър след старта. Кацам за да проверя състоянието му." Погледнах уредите - това беше близо до моята позиция, направих обратен завой и видях оранжевата Омега на Ян да каца на уши на склона. След малко видях и разпънато крило на земята и излязъл запасен до него. Помислих си "Еее, запасният е излязъл, значи би трябвало да е добре". Виждах как Ян тича към падналия, изчаках го да стигне и помолих да предаде информация за състоянието му. "В безсъзнание е, диша!". " Има ли нужда от помощ" - попитах аз. Не получих отговор, но Ян звучеше уплашено. Казах си "Майната му на таска, кацам, и без това условията ще са трудни към Джендема, ще оправя следващият таск и ще имам бонус точки. Вероятно този долу просто е припаднал след сблъсъка, но все пак може и да има нужда от помощ." Междувременно Даниел също захождаше за кацане. Точно над падналия имаше термика, в комбинация от склоновият ефект кацането беше триково, не направих разчета правилно и в бързината се приземих по вятъра, стреснах се но адреналина си каза думата, успях да остана на крака, но секунда преди кацането и аз си помислих "Айде и аз се размазах - 2 инцидента". Успях да кацна най-близо до Ян и падналия. Сгънах на роза за да не всявам паника и отидох до тях. Докато се разкопчавах попитах Ян "Как е той?" - "Диша но е в безсъзнание" Свалих си каската и чух дълбоки хрипове като от хъркане. "Не е на добре" - помислих си. Съобщих на Ники какво чувам и се приближих до Ян и пилота, тогава видях че това всъщност е Дилип. Дилип, онзи забавен индиец с мустачките с който си говорих вчера! "Не го мърдай!" - казах на Ян. Погледнах го нямаше външни травми но беше изплюл малко кръв от устата. Беше със шлем и маска. Хъркаше като му беше трудничко да си поеме въздух. "Краката са му в чохъла" - каза Ян, "Падна доста бързо". Погледнах крилото - беше с камерите към земята с опънати върви, от другата страна беше запасният, с напълнен купол и опънати върви. Контейнера на запасния беше на 10-тина метра. През това време дойде и Даниел. Казахме на всички други пилоти да не кацат - 3-ма са достатъчно, а и кацането е опасно. Извадих спасителното фолио, и му направихме сянка, намокрихме лицето му с вода и подпряхме тялото му с два камъка за да не се плъзне надолу по склона. Междувременно чухме че хеликоптера бил вдигнат. Докато намествах един от камъните, намерих антената на радиото на Дилип - твърда антена за Иезу, огъната на 4-5 места на хармоника. Казах на Даниел и Ян - "Удара май е бил жесток!" Междувременно Даниел и Ян се опитваха да намерят пулса на Дилип и да му държат фолиото за сянка. Ян повдигна дясната ръка на Дилип и каза "Тази е счупена" - ръката му висеше в непривична форма с видима фрактура, но не открита! "Ще опитам да намеря на другата" - казах аз. Не намирах. Дилип все още дишаше с хрипове и даваше признаци и стонове на силна болка макар и в безсъзнание. "Намерих" - каза Ян- "Много слаб и бърз - около 90". През това време аз започнах да скатавам екипировката за да не я издуха хеликоптера при пристигането си, събрах крилото на топка, и започнах да събирам запасния, тогава видях сбруята - фаловете на запасния бяха излезли наполовина. "Момчета - запасният не е имал време да опъне фаловете. Този е паднал жестоко." - казах аз. "Още няколко метра са му трябвали". Оставих Даниел и Ян и отидох да събера екипировката на Ян защото той беше кацнал най-далече и крилото му беше разпънато. Събрах екипировката и започнах да ходя надолу. "Сега чакаме" - казах си аз. Тъкмо се върнах и попитах "Някаква промяна?" - "Влоши се рязко" каза ми Даниел. " Изтече много кръв през носа, дишането му отслабва". Притичах последните няколко метра до тях и чух как Дилип изкарваше последните си хрипащи стонове. Докладвах влошаването по радиото. "Ще трябва да му направите сърдечен масаж и обдишване" каза някой по радиото. " Забравете травмите" -казах аз, "Сега вече трябва да го държим жив". "Хайде да го обръщаме внимателно и бавно и да махаме каската." Даниел придържаше главата, Ян, кръста, а аз краката. Обърнахме Дилип по гръб и внимателно махнахме шлема. "Вратът му е счупен" - каза Ян. Всички се спогледахме, Дилип вече не дишаше, а очите му бяха мътни и с разширени зеници Вратът му приличаше на торба с кокалчета и издаваше хрущящи звуци докато почиствахме устата му, макар и да държахме главата му фиксирана. Кръстосах длани и ги сложих на слънчевият сплит. Коремът на Дилип беше подут и видимо пълен с течност. "Нямаме шанс - той е мъртъв " помислих си аз. Сигурен съм че всички си го помислихме! Виждаше се по погледите ни. Започнах сърдечен масаж, "1, 2, 3 ,4 ,5 - Ян - дишай!" Ян наду в устата на Дилип. Гръдният му кош се надигна и когато Ян си отмести главата Дилип издиша със зловещо хъркане. Дробовете му бяха пълни, а устата му се напълни с кървава слуз. Почистихме го с кърпа, извадихме езика му и продължихме. "1,2,3,4,5" " Счупих ребро" - казах аз на Даниел, усещах още едно ребро което хрущеше докато притисках гръдният кош. Клепачите на Дилип и цялото му лице започнаха да се подуват. Тялото му беше като мях пълен с натрошени кокали. Продължавах със сърдечният масаж и си мислех "Нали летяхме само за удоволствие, как се случва това? Той е дошъл от другия край на земята за да умре на склона на Равнец близо до пасящите крави, който междувременно продължаваха да пасат и да гледат с големите си очи". "Започнали ли сме сърдечен масаж и обдишване не спираме докато доктор не обяви смъртта му! Незнаем дали не му помагаме въпреки че изглежда така". Казах аз на Даниел и Ян. Те кимнаха в знак на съгласие. Уморих се и Даниел ме смени. "1,2,3,4,5" "Ян аз ще те сменя след малко" казах аз! Починах си и смених Ян. Гадно е да обдишваш труп, а някой пък да е казвал че живота е само рози и щастие! Поех въздух и вдишах в устата на Дилип. При всяко обдишване той изплюваше малко кръв а дъхът му издаваше вътрешни разкъсвания - носеше се миризма на стомашно съдържимо. "Гади ми се" - казах на Даниел, и плюх настрани за да почистя устата си. "Стомахът му е пръснат - усещам го по дъха". След няколко обдишвания намерих цаката как да не ми се повдига. Продължих. Минутите минваха като години! Всеки който си почиваше гледаше с надежда към хоризонта молейки се да види хеликоптера. Дилип хъркаше с дълбоки хрипове всеки път когато го обдишвахме. От време на време натискахме стомаха му за да изкараме и въздуха който се беше събрал там. На всички ни беше ясно какво е положението, но продължавахме. Челюстта му също беше счупена и всеки път когато се опитвахме да я наместим хрущеше злокобно.Бяхме се завъртяли няколко пъти на смени. Беше мой ред да почивам, чух по радиото хеликоптера Взех огледалното фолио и тръгнах да обознача мястото за кацане. На 30 метра от нас имаше плоско място идеално за хеликоптера. Хеликоптера направи един кръг, заходи и кацна. Докато доктора вървеше към нас ние продължавахме с масажа и обдишването. Доктора ни направи знак да се отместим. Погледна зениците, опипа врата за пулс и каза. "Момчета съжалявам, той си е заминал. Основата на вратът е счупена, има и вътрешни разкъсвания, коремът му е подут. Нямало е какво да направите. Има травми които са несъвместими с живота." Последното ми хареса "травми несъвместими с живота", прозвуча някак си леко - не че му имаше нещо просто така беше се счупил че няма как едновременно с това да живее. Преместихме го на носилката и го занесохме до хеликоптера. Хеликоптера се вдигна и пропадна зад ръба отдалечавайки се от нас. Настана тишина! Ян ме погледна и ми каза "5 пъти съм кацал за да помагам при инциденти, но за пръв път човекът не оцелява". Сетих се как винаги при инцидент се събираме едни и същи хора за да помагаме, явно това е съдбата ни, един ден да видим и най-страшното. Всички бяхме като след касапница - всичко бяхме окървавени от обдишването на Дилип, тениската на Даниел която бяхме подложили под главата му беше пропита с кръв. Разпределихме си екипировката и се приготвихме за излитане. "Ще стигнем ли на глайд?" - попита Ян. "Да само стой пред склона" - каза му Даниел. Излетях първи - право в термика и от там на глайд към Сопот. Беше горещо - най-горещият ден за годината! Слънцето залязваше точно срещу мен. А аз продължавах д си мисля "Защо го правехме? Нали беше за удоволствието, защо тогава се състезаваме и поемаме излишни рискове? С кого се състезаваме, със себе си ли? Ако е така кой печели в крайна сметка?" Изобщо в главата ми изникваха въпроси без отговор. На всички на поляната им беше тъжно и гадно. Нормално, н пък какво ли знаеха те. Смъртта не е мигновенна, смъртта не е красива, не е и страшна, тя просто се случва. Не сме безсмъртни, не сме и направени от пеперудки които просто отлитат. Ние сме крехки, от плът, кръв и кости. Плът която се разкъсва, кръв която се разлива и кости който се трошат. Познаваме човека до себе си, но ние познаваме душата му, а когато тя си замине - остава само една кутийка, пълна с кръв, плът и кости!
Незнам защо реших да опиша всичко това, незнам и дали има смисъл. Не ме и интересува. Изводи няма! Те са индивидуални!
Относно хеликоптера - от страна на организаторите той беше извикан минути след инцидента. Хеликоптера лети с около 200-300 км/ч всеки може да направи сметка колко време му е нужно за да прелети 60 км. Незнам доколко са верни моите сметки, но според тях излиза че в България, бюрокрацията взима жертва от един човешки живот за час. Не е въпроса дали е можел да се спаси човека, въпроса е, ами ако можеше? За мен това е неприемливо! За мен това е престъпно! Ако на равнец беше паднал политик, съм сигурен че хеликоптера щеше да е при нас за 20 мин, при 30 мин технологично време. Страната ни е прекрасна, хората също - държавата - не! Дано това се прочете от някого който е в бюрократичната линия отговаряща за подобни процедури, и ако такъв човек чете това, нека той се замисли - ами ако това бях аз! Целият свят няма да се оправи докато хората не се научат да се поставят на мястото на другите - важи за всички аспекти на живота!
Чух че преди да бъде вдигнат хеликоптера е имало и разговори по телефона от типа на "Кой ще плаща?". Заслужава ли да живее човек който поставя човешки живот над парите? Парите движат света, само ако ние го позволим!
За историята с изпращането на линейка мисля че трябва да има уволнени служители на 112! Това си е чиста некомпетентност!
Мога да продължа с разсъжденията в тези насоки но и без това съм уморен.
Искам да благодаря на: Организаторите на състезанието - защото реагираха адекватно и бързо! На екипа на хеликоптера - по същата причина. На Даниел и Ян - най-смелите, човечни и хладнокръвни хора които познавам!
Нека Дилип почива в мир!
Ценете живота!
_________________ "Успехът не е траен, провалът не е окончателен, важна е волята да продължиш напред!" - сър. Уинстън Чърчил
Independence Dragon 3 M (бяло, черно, червено)/Advance Impress 2+ Aerodyne Massai M (червено, жълто, оранжево)/Advance Impress 2+ Advance Omega 8 - 27 (бяло, жълто, зелено)/Advance Impress 2+
Advance Omega X-Alps - 25 (зелено, бяло, синьо)/Advance Impress 2+
|