В този ред на мисли отдавна си мисля да опиша един доста тежък инцидент ,който имах пред 2 години на старта на Охридското езеро.Предполагам няма да успея да опиша цялата ситуация много добре ,много съжалявам ,че нямаше камера. Беше след 17часа може би 17.30 и се бяхме качили с Боряна да фръкнем ,имаше много добре изглеждащи кумулуси малко пред старта и доста висока база .Основният вятър беше СИ ,но много слаб.Стартът там е със западно изложение и понеже е точно до дере и отзад е ниско ,ако има гръбен вятър той пробива много лесно.Та североизтночният вятър беше наистина не повече от 1-2метра.Имаше доста хора да летят цял ден и всички се бяха оплакали от това ,че е турболентно.Когато се озовахме на старта за 10-15 минути забелязах ,че минаваха прашни дяволи.Бяхме само аз и Боряна и Любо,който трябваше да свали колата.Боряна се оправи и излетя аз останах след нея, мина един прашен дявол и аз си разпънах крилото ,може би са минали 5мин докато се оправя.Бях вързана за крилото и мислех да излетя ,докато гледах назад видях ,че от долу идва нещо като супер силен порив имаше може би 15-20 секунди докато стигне до мен.В този момент си помислих ,че това е нещо много брутално и трябва да си хвана крилото, реално имах време и да се разкача ,ако действам бързо,но честно казано това което се случи ,не си го бях представяла и в най-лошите си кошмари.Та това, което реших да направя е да отида да хвана крилото от горната му страна посъбрах го и стъпих с колена на центроплана .Като мина въпросния порив или прашен дявол или каквото там беше, не мога точно да опиша ситуацията ,но буквално ми изтръгна крилото от ръцете и понеже бях минала отгоре минах през вървите и се озовах изстреляна като тапа от шампанско на 15-20метра височина може би.От това ,което първо ми мина през главата беше 1во това няма как да е истина и второ не мога да остана във въздуха в това положение ,защото нямах идея какво е реалното състояние на крилото бях минала през някакви върви всичко беше много неясно и бързо случващо се.Взех решението да срина крилото.Това решение, сега като пиша ми звучи много безумно,тогава ми се видя единственото логично ,но с тази мощ ,която имаше този изстрелващ се нагоре въздух нямаше голям ефект.Около 1-2минути ,с напълно сринато крило поне 10-15 пъти ме вдигна от земята на височина около 10на метра и се удрях в земята под най-различни ъгли .До такава степен бях навила управленията, че възлите бяха минали през макарите . Усещането беше много интересно все едно не се случваше на мен ,а се гледах отстрани.В някакъв момент докато имах съприкосновение със земята, Любо успя да докопа някакви върви от крилото, като през цялото време , преди това се опитваше да ме хване ,докато се удрям в земята, но ме влачеше в някакви кръгови движения и не беше много лесно.Все пак ме докопа и успя да погаси крилото.Стартът там е доста гаден ,има много камъни и аз успях да уцеля всички от тях много пъти ,не знам точно как се беше случило ,но нямах счупвания ударих се в земята няколко пъти по гръб и главата няолко пъти наляво и на дясно.В резултат на което бях силно натъртена и с разбито коляно.Това все още ми звучи невероятно ,ситуацията си беше потенциално смъртоносна,но явно не ми беше писано този ден.Като си мисля и анализирам какво съм сгрешила и как се стигна то там ми идват няколко неща. 1-во подцених обстановката ,защото вече беше около 18ч. 2ро дори виждайки какво идва от долу имах време да реагирам и да се разкача,но не го направих ,защото това което се случи ,не го бях виждала никога и нямах никаква представа ,че може да се стигне до толкова сериозна ситуация. 3.Поради липсата на опит в такава ситуация,не мисля ,че реагирах адекватно,ако бях останала от долната страна на крилото,просто опитвайки се да го задържа с управлянията ,щях да се опитам да остана във въздуха вместо да се опитвам да сляза,(а най-добре да се бях разкачила ,разбира се),но тъй като бях направила тъпотията да мина над крилото и нямах никаква идея какво се случва ми се видя единственото логично решение да сляза на земята независимо по какъв начин. 4то имаше много индикации и много хора се бяха отказали да летят и включително и аз виждах ,какви са условията ,но мислех ,че във въздуха няма какво толкова да ме изненада, на земята определено не се оказа така. Та като заключение..и това което остави в мен този инцидент е,винаги когато има индикации за прашни дяволи и най-вече в подветрени страни,никога не стойте закачени за крилото повече от необходимото,ако се чудите да излитате ли или не по-добре изобщо ,да не сте закачени.В такива условия гледам да съм доста бърза и да излетя малко след прашния дявол ,тъй като е доста вероятно скоро да има друг такъв.Ако се замотам повече след като е минал дявола по-скоро се разкачам и изчаквам да мине следващия или моля, ако има хора да хванат крилото. Вчера летях на Коняво и въпреки късният Октомври ,имаше доста динамични условия със силен запад северозападен вятър ,който генерираше прашни дяволи .За щастие не бях сама и имаше хора ,които са свободни и могат да хванат крилото.Но се замислих, ако нямаше никой свободен ,който да хване крилото щеше да ми се прииска да се разкача бързичко .Като се огледах със сбруята ,която летя в момента ми се видя направо невъзможно.Ще ми отнеме едно 30-40секинду, тъй като чохълът се затваря с някакви топченца, които трябва да си сваля ръкавиците,за да ги разкача и после тепърва да си разкача колана ,който влиза катарама в катарама.Може и в резултат на този инцидент малко да съм се филмирала и да прекалявам с параноята ,но се замислям за карабинери с отцепки. Та ми е интересно да чуя ,ако някой ползва такива ,какво мисли?
И последното ,което е провокирано може би от загубата и тежки инциденти с близки приятели ,не се карайте за глупости ,бъдете по обединени и си помагайте .
Поздрави,
|